Дата/Време
Дата(и) – 09/10/2026 - 09/10/2060
0:00
Категории:
В „My Generation“ басът за кратко излиза пред останалите инструменти и превръща ниския регистър в център на вниманието. Музикантът зад тези отчетливи солови реплики е Джон Ентуисъл (John Entwistle), роден на 9 октомври 1944 г. в Чизик, Западен Лондон. С The Who той показва колко подвижен, мелодичен и самостоятелен може да бъде басът в една рок група.
Началото на Джон Ентуисъл
Преди бас китарата Ентуисъл получава музикална подготовка на духови инструменти и свири на валдхорна в младежкия оркестър на Мидълсекс. Увлечението по рокендрола го насочва към друго звучене. Ниските китарни тонове на Дуейн Еди (Duane Eddy) го привличат, а първите му опити с баса включват саморъчно направен инструмент.
Още като ученик музицира с Пийт Таунсенд (Pete Townshend). През 1961 г. се присъединява към The Detours на Роджър Долтри (Roger Daltrey), а по-късно помага и Таунсенд да влезе в състава. От тази ранна среда израства групата The Who, в която басът няма да остане само незабележима опора под китарата.
Басът получава собствен глас
През 1965 г. „My Generation“ поставя Джон Ентуисъл в необичайно откроена позиция. Между вокалните и ансамбловите епизоди се появяват кратки басови сола: отчетливи, бързи и лесни за разпознаване. Песента е написана от Таунсенд; приносът на Ентуисъл е в изпълнението и характера на басовата партия.
Тук инструментът не просто повтаря основните тонове на акордите. Той отговаря на останалите музиканти и добавя свое движение. Тъкмо редуването между груповия звук и оголените басови реплики прави този момент толкова запомнящ се. Ниският регистър може да носи едновременно опора и музикално събитие.
Взаимодействието с Кийт Мун (Keith Moon) разширява тази свобода. Барабаните често развиват бурни преходи, докато басът държи важните ориентири и същевременно прокарва мелодични линии. В „The Real Me“ от „Quadrophenia“ този подход се чува особено ясно: под вокала басовата партия продължава собствен разговор, без да прекъсва движението на песента.
Автор с вкус към черния хумор
Джон Ентуисъл има и собствен принос към репертоара. В „A Quick One“ от 1966 г. присъстват неговите „Boris the Spider“ и „Whiskey Man“. Първата превръща срещата с паяк в кратък музикален хорър с нисък, театрален глас и натрапчиво повторение на заглавието. Комичният ефект идва от съчетанието между дребния всекидневен страх и преувеличеното звучене.
Тази страна на автора добавя различен цвят към песните на The Who. По-късно „My Wife“ в „Who’s Next“ развива хумористичен разказ за семейно недоразумение, а соловите записи му дават още пространство за собствен репертоар.
Значение на Джон Ентуисъл за музиката
Рожденият ден на Джон Ентуисъл насочва вниманието към промяната в ролята на рок басиста. В неговото свирене точността не изключва виртуозността, а ритмичната опора допуска мелодична инициатива. „My Generation“ и „The Real Me“ предлагат два различни начина да чуем това: чрез откроено соло и чрез непрекъснато движение вътре в ансамбъла.
Наследството му остава в самите записи. Когато насочим слуха си под вокала и китарата, откриваме още една линия на разказа — бас, който поддържа песента и едновременно променя нейния характер.
Свързани материали
- Джон Ентуисъл (John Entwistle) – кончина
- Джон Ентуисъл – биография и творчество
- Джон Ентуисъл – когато басът поема главната роля
- The Who – мод-рок революцията
- Кийт Мун – неудържимият ритъм на The Who
- История на рок музиката – британската инвазия