Red Hot Chili Peppers (Ред Хот Чили Пепърс) превръщат срещата между фънк, пънк, рок и рап в разпознаваем групов звук. „Give It Away“ разчита на настойчив басов ритъм, „Under the Bridge“ извежда напред мелодията и личния текст, а „Californication“ съчетава прозрачни инструментални партии със запомнящ се припев. Тези песни показват развитието на американската група от клубната сцена на Лос Анджелис до международна публика.
Историята на състава включва загубата на основател, няколко смени на китаристи и дългогодишно сътрудничество с продуцента Рик Рубин (Rick Rubin). Постоянната връзка между различните периоди са певецът Антъни Кийдис (Anthony Kiedis) и басистът Флий (Flea). Сред ключовите албуми са „Blood Sugar Sex Magik“, „Californication“, „By the Way“ и „Stadium Arcadium“.
Създаване и ранни записи
Групата се оформя през 1983 г. около четирима приятели от училищната среда на Fairfax: Кийдис, Флий, китариста Хилел Словак (Hillel Slovak) и барабаниста Джак Айрънс (Jack Irons). Преди окончателното име използват Tony Flow and the Miraculously Majestic Masters of Mayhem. Първоначалните изпълнения съчетават кратки ритмични идеи с вокални реплики и подчертана сценична енергия.
Още преди дебютния запис съставът се променя. Словак и Айрънс се съсредоточават върху другата си група, What Is This?, а на местата им идват Джак Шърман (Jack Sherman) и Клиф Мартинес (Cliff Martinez). „The Red Hot Chili Peppers“ излиза през 1984 г. с продуцент Анди Гил (Andy Gill), китарист на Gang of Four.
Словак се завръща за „Freaky Styley“ от 1985 г., продуциран от Джордж Клинтън (George Clinton). Сътрудничеството с една от водещите фигури в американския фънк извежда напред ритмичната страна на групата. С „The Uplift Mofo Party Plan“ от 1987 г. и завръщането на Айрънс четиримата основатели записват единствения си общ студиен албум.
Новият състав и „Mother’s Milk“
Смъртта на Словак през юни 1988 г. прекъсва този период. Айрънс напуска, а Кийдис и Флий продължават. Новият китарист Джон Фрушанте (John Frusciante) и барабанистът Чад Смит (Chad Smith) оформят състава, който по-късно създава най-познатите записи на групата.
„Mother’s Milk“ от 1989 г. представя по-плътно рок звучене. Кавърът на „Higher Ground“ на Стиви Уондър (Stevie Wonder) поставя ударния бас в центъра на аранжимента. „Knock Me Down“ и „Taste the Pain“ показват, че редом с енергията вече има място за по-лично вокално изразяване. Китарата на Фрушанте и барабаните на Смит дават нова устойчивост на инструменталните взаимодействия.
Red Hot Chili Peppers и пробивът с „Blood Sugar Sex Magik“
На 24 септември 1991 г. излиза „Blood Sugar Sex Magik“, записан с Рик Рубин. Работата в къща, превърната в студийна среда в Лос Анджелис, позволява на музикантите да развиват материала заедно. Резултатът запазва фънк движението, но разширява динамиката и мелодичните възможности.
„Give It Away“ събира басов мотив, отчетливи барабанни акценти и ритмично произнесен вокал. „Under the Bridge“ започва с различна интонация: китарната фигура и пеенето изграждат по-уязвим музикален разказ. „Breaking the Girl“ добавя друг ритмичен характер и богата перкусионна среда. Разнообразието вътре в един албум е съществено за пробива на групата.
През 1993 г. „Give It Away“ получава „Грами“ за хард рок изпълнение с вокал. Успехът на албума обаче е съпроводен с промяна в състава: Фрушанте напуска през 1992 г. След временни китаристи позицията заема Дейв Наваро (Dave Navarro), познат от Jane’s Addiction.
„One Hot Minute“ и периодът с Дейв Наваро
С Наваро Red Hot Chili Peppers записват „One Hot Minute“ от 1995 г. „Warped“, „Aeroplane“ и „My Friends“ показват по-тежка китарна среда, съчетана с характерния басов ритъм. Албумът има собствено място в дискографията, защото документира срещата на постоянните членове с различен китарен почерк. Плътните акорди и солата на Наваро променят баланса между инструментите.
„Californication“: завръщането на Фрушанте
През 1998 г. Фрушанте се завръща, а „Californication“ излиза на 8 юни 1999 г. с продуцент Рубин. „Scar Tissue“, „Otherside“ и заглавната песен разгръщат по-мелодичен подход. В тях отделните инструментални линии се чуват ясно и вокалът получава повече пространство.
„Around the World“ запазва силната ритмична атака, докато акустичната „Road Trippin’“ представя камерна страна на състава. Така албумът предлага различни решения за вече разпознаваемото звучене. „Scar Tissue“ е отличена с „Грами“ за рок песен през 2000 г., а „Californication“ се превръща в централно заглавие в международната история на групата.
От „By the Way“ до „Stadium Arcadium“
„By the Way“ от 2002 г. продължава мелодичното развитие с по-голямо място за вокални съчетания и внимателно подредени китарни партии. „The Zephyr Song“ и „Universally Speaking“ показват тази посока, докато „Can’t Stop“ събира настойчив инструментален мотив и ритмично пеене. Разликите между песните позволяват на фънк основата да съществува заедно с поп чувствителността.
През 2006 г. двойният „Stadium Arcadium“ включва 28 песни. „Dani California“, „Tell Me Baby“, „Snow (Hey Oh)“ и „Wet Sand“ представят различни пропорции между риф, мелодия и инструментално развитие. По-големият обем позволява да се чуят както стегнати песни, така и постепенно изградени кулминации.
На церемонията през 2007 г. „Stadium Arcadium“ получава „Грами“ за рок албум, а „Dani California“ – за рок изпълнение на дует или група с вокал. В албума Фрушанте използва разнообразни китарни звуци и наслагвания, като запазва връзката с ритмичните партии на Флий и Смит.
Джош Клингхофър и новата студийна посока
След второто напускане на Фрушанте китарната позиция заема Джош Клингхофър (Josh Klinghoffer). С него групата записва „I’m with You“ от 2011 г., отново продуциран от Рубин. Сингълът „The Adventures of Rain Dance Maggie“ поставя басовия мотив в основата на песента, докато китарата добавя кратки реплики и звукови пластове.
За „The Getaway“ от 2016 г. групата работи с продуцента Брайън Бъртън, известен като Денджър Маус (Brian Burton / Danger Mouse). Част от музиката се изгражда в студиото, а продукцията включва повече инструментални наслагвания. „Dark Necessities“, „Go Robot“ и „Goodbye Angels“ показват различни резултати от този подход: отчетливо басово движение, танцувален ритъм и постепенно усилване на китарната енергия.
Двата студийни албума от 2022 г.
След завръщането на Фрушанте през 2019 г. съставът отново записва с Рубин. През 2022 г. излизат „Unlimited Love“ и „Return of the Dream Canteen“, създадени в общ период на работа. „Black Summer“, „These Are the Ways“, „Tippa My Tongue“ и „Eddie“ продължават диалога между фънк ритъм, мелодичен вокал и разгърната електрическа китара.
Състав и музикален език на Red Hot Chili Peppers
В състава с Фрушанте Кийдис изпълнява водещите вокали и има централна роля в текстовете. Флий свири на бас китара и участва в композирането, Фрушанте изгражда китарните партии и добавя вокали, а Смит оформя барабанната основа. В много от песните авторството е споделено между четиримата музиканти.
Музиката на Red Hot Chili Peppers често се организира около повтарящ се ритмичен мотив. Басът и барабаните поддържат движението, а китарата добавя кратък акцент, самостоятелна мелодична линия или по-плътен акорд. Кийдис преминава между ритмично произнасяне и мелодично пеене. Този избор променя начина, по който инструментите оставят пространство за гласа.
Развитието от „Higher Ground“ към „Under the Bridge“ и „Scar Tissue“ показва разширяване на изразните средства. Фънкът остава важен, но не определя всяка песен по един и същ начин. Баладите и акустичните записи разкриват друга страна на състава, а концертната импровизация позволява инструменталните взаимодействия да се развиват извън студийната версия.
Признание и принос
През 2012 г. групата е приета в Рокендрол залата на славата. Отличени са Кийдис, Флий, Словак, Айрънс, Мартинес, Фрушанте, Смит и Клингхофър. Това признание обхваща различни поколения на състава и отдава значение на музикантите, участвали в отделните етапи от неговото развитие.
Red Hot Chili Peppers имат принос чрез конкретно музикално съчетание: активен бас, силна барабанна опора, подвижна китарна роля и вокал, който свързва речевия ритъм с мелодията. Албумите им показват как тази основа се преобразява през различни състави и студийни решения. Между „Give It Away“, „Scar Tissue“ и „Dark Necessities“ се чуват промените, но и устойчивата връзка между песента и ритъма.
Свързани материали
Източници
- Rhino – история и ранни албуми на групата
- Rhino – „Mother’s Milk“ и промените в състава
- Rhino – издаването на „Blood Sugar Sex Magik“
- Rhino – „One Hot Minute“
- Rhino – „Californication“: издаване, песни и продуцент
- Rhino – „By the Way“
- Rhino – двойният албум „Stadium Arcadium“
- Recording Academy – награди и номинации „Грами“
- Apple Music – „The Getaway“: албум и редакционно представяне
- Warner Records – двата студийни албума от 2022 г.
- Rock & Roll Hall of Fame – приемане и отличени членове