Питър Тош е сред музикантите, без които световната история на регето би изглеждала различно. Като съосновател на The Wailers, певец, автор на песни и мултиинструменталист той участва в изграждането на стила още преди името на Боб Марли да се превърне в негов международен символ. По-късно Тош развива самостоятелна кариера, в която съчетава характерния ритъм на Ямайка с безкомпромисни послания за свобода, равни права и човешко достойнство.
Неговата музика не търси удобни формулировки. Тя говори пряко за расизма, колониалното наследство, апартейда, полицейското насилие и социалното неравенство. Заради острия си език и непримиримия си характер Питър Тош остава известен с прозвището Stepping Razor – човек, чието присъствие изисква внимание.
Кой е Питър Тош?
Питър Тош се ражда като Уинстън Хюбърт Макинтош на 19 октомври 1944 г. в Грейндж Хил, област Уестморланд, Ямайка. Детството му преминава между различни роднини, а християнското възпитание и участието в църковния хор поставят началото на неговите музикални занимания. Той пее и свири на орган, преди китарата да се превърне в основния му инструмент.
Според разказите за ранните му години Тош усвоява китарата предимно самостоятелно. Той наблюдава внимателно движенията на друг музикант и успява да възпроизведе чутото. Тази способност да учи чрез слух, наблюдение и практика по-късно го превръща в един от най-подготвените инструменталисти сред първите членове на The Wailers.
Като тийнейджър Уинстън Макинтош се премества в Тренч Таун – беден квартал на Кингстън, който играе огромна роля в развитието на ямайската популярна музика. От местните улици, дворове и импровизирани репетиции излизат изпълнители, които скоро пренасят ска, рокстеди и реге извън пределите на острова.
Срещата с Боб Марли и Бъни Уейлър
В Тренч Таун Питър Тош попада в кръга около певеца и музикален наставник Джо Хигс. Той обучава млади изпълнители в пеене, хармониране и сценично поведение. Именно чрез тези занимания Тош се сближава с Робърт Неста Марли, известен като Боб Марли, и Невил Ливингстън, бъдещия Бъни Уейлър.
Тримата започват да пеят заедно в началото на 60-те години. Първоначално съставът носи името The Wailing Wailers и включва още Джуниър Брейтуейт, Бевърли Келсо и Чери Смит. Един от ранните им успехи е „Simmer Down“ – песен, която отразява енергичното звучене на ямайското ска.
Питър Тош има много по-голяма роля от тази на допълващ вокалист. Той свири на китара и клавишни инструменти, участва в изграждането на вокалните партии и насърчава останалите музиканти да развиват инструментални умения. Неговият плътен баритон създава важен контраст спрямо гласовете на Боб Марли и Бъни Уейлър.
Ролята на Питър Тош в The Wailers
През 60-те години музиката на състава постепенно преминава от бързото ска към по-спокойния ритъм на рокстеди, а след това и към регето. Тази промяна не е само музикална. В текстовете навлизат религиозни, обществени и политически теми, свързани с учението на растафари, африканската идентичност и живота на бедните жители на Ямайка.
Питър Тош пише и изпълнява песни като „400 Years“, „Stop That Train“ и „No Sympathy“. Заедно с Боб Марли създава „Get Up, Stand Up“ – една от най-разпознаваемите песни за защита на човешките права в историята на регето. Неговите композиции се отличават с по-рязък език и открита съпротива срещу несправедливостта.
Работата на The Wailers с продуцента Лий „Скрач“ Пери допринася за оформянето на тяхното зряло звучене. В началото на 70-те години към музикантите се присъединяват басистът Астън „Фемили Мен“ Барет и барабанистът Карлтън Барет. Тяхната ритъм секция се превръща в една от най-влиятелните в регето.
Албумите „Catch a Fire“ и „Burnin’“, издадени през 1973 г., представят групата пред международна публика. В тях регето запазва ямайския си характер, но получава продукция и разпространение, които му позволяват да достигне до слушатели в Европа и Северна Америка.
Защо Питър Тош напуска групата?
В средата на 70-те години Питър Тош и Бъни Уейлър напускат състава. Сред причините са различията около управлението, представянето на музикантите и условията, при които работи групата. Постепенно името Bob Marley and the Wailers поставя Боб Марли в центъра, докато приносът на останалите основатели остава по-слабо видим за международната публика.
За Тош самостоятелната кариера е възможност да говори със собствен глас. Той не се стреми да повтори пътя на Марли. Вместо това изгражда образа на артист, който превръща сцената в място за политическа позиция и отказва да смекчи посланията си заради по-широк пазарен успех.
„Legalize It“ и началото на соловата кариера
През 1976 г. излиза дебютният солов албум на Питър Тош „Legalize It“. Заглавната песен се превръща в негово най-разпознаваемо произведение и в призив за промяна на отношението към употребата на канабис. За Тош темата е свързана не само със закона, а и с религиозните практики на растафари.
Албумът представя музикант, който вече не дели вниманието с други водещи фигури. Дълбокият му глас, китарните партии, плътният бас и характерният реге ритъм създават музика, която звучи едновременно спокойна и предизвикателна. „Legalize It“ достига до британската албумна класация и постепенно се превръща в класическо заглавие от историята на регето.
„Equal Rights“ – повече от музикален албум
Вторият солов албум „Equal Rights“ излиза през 1977 г. и разширява обществената програма на Питър Тош. Неговото послание е, че мирът не може да съществува без справедливост и равни права. Това разбиране присъства в цялото творчество на изпълнителя.
В албума влиза неговата версия на „Get Up, Stand Up“, както и „Stepping Razor“. Последната песен е написана от Джо Хигс, но интерпретацията на Тош се свързва толкова силно с неговия характер, че заглавието се превръща в негово прозвище.
„Equal Rights“ съдържа и песни, насочени срещу апартейда и расовата дискриминация. Тош разглежда борбата на чернокожите в Ямайка като част от по-голямо международно движение за освобождение и възстановяване на африканското достойнство.
Питър Тош и The Rolling Stones
През 1978 г. Питър Тош подписва договор с Rolling Stones Records. Сътрудничеството разширява международната му публика и води до албума „Bush Doctor“. В записите участват Мик Джагър и Кийт Ричардс.
Най-известният резултат от това партньорство е „(You Gotta Walk) Don’t Look Back“ – нова версия на песен на The Temptations, изпълнена като дует от Тош и Мик Джагър. Сингълът достига №43 в британската класация и остава най-високо класираният самостоятелен сингъл на Питър Тош във Великобритания.
Въпреки връзката с една от най-големите рок групи в света Тош не променя основния характер на музиката си. Рок китарите и по-мащабната продукция разширяват звученето, но реге ритъмът и социалните послания остават водещи.
Музикалният стил на Питър Тош
Музиката на Питър Тош се основава върху характерното за регето изместване на акцентите към слабите времена. Китарата изпълнява кратки, отсечени акорди, докато басът и ударните изграждат плътна и повтаряща се ритмична основа. Върху нея изпъква неговият нисък и категоричен глас.
Тош владее китара, клавишни, мелодика и ударни инструменти. Това му позволява да възприема песента не само като певец, но и като музикант, който разбира връзката между вокалната линия, ритъма и инструменталния аранжимент.
Текстовете му често използват повторения, кратки лозунгови изрази и ясни противопоставяния. Този подход прави песните лесни за запомняне, но не ги лишава от смисъл. Слушателят получава едновременно силен ритъм и недвусмислена обществена позиция.
Музика, растафари и борба за права
Растафари е съществена част от мирогледа на Питър Тош. За него музиката, религията и обществената борба не са отделни области. Те се обединяват в идеята за духовна свобода, противопоставяне на потисничеството и връщане към африканските корени.
По време на One Love Peace Concert през 1978 г. Тош използва сцената, за да отправи продължителна критика към политическите лидери на Ямайка. След концерта отношенията му с властите се изострят. По-късно той съобщава, че е подложен на тежък побой при задържане от полицията.
Песните му осъждат апартейда в Южна Африка, ядреното въоръжаване и различните форми на расова и икономическа дискриминация. В това отношение Питър Тош е не само изпълнител, а музикален активист, който приема риска да защитава открито убежденията си.
От „Mystic Man“ до „No Nuclear War“
След „Bush Doctor“ излизат „Mystic Man“, „Wanted Dread & Alive“ и „Mama Africa“. В последния албум Тош включва своя реге версия на „Johnny B. Goode“. Песента достига №48 в британската класация и показва способността му да преобразува рокендрол репертоар чрез ритъма и звученето на Ямайка.
Концертният албум „Captured Live“ получава номинация за награда „Грами“. Последният студиен албум на музиканта, „No Nuclear War“, излиза през 1987 г. Той обединява музика и предупреждение срещу заплахата от ядрен конфликт.
През 1988 г. „No Nuclear War“ печели посмъртно наградата „Грами“ за най-добър реге албум. Отличието потвърждава международното признание за творчеството на Питър Тош, но идва само няколко месеца след трагичната му смърт.
Трагичната смърт на Питър Тош
На 11 септември 1987 г. въоръжени мъже проникват в дома на Питър Тош в Кингстън и искат пари. Нападението завършва със стрелба. Питър Тош, радиоводещият Джеф „Фрий Ай“ Диксън и Уилтън „Док“ Браун загиват, а други присъстващи са ранени.
Тош е само на 42 години. Смъртта му прекъсва кариера, която навлиза в нов период на международно признание. Един от нападателите е осъден, но обстоятелствата около престъплението продължават да предизвикват обществен интерес.
Признание и наследство
През 2012 г. Питър Тош получава посмъртно ямайския Орден за заслуги. Отличието е сред най-високите национални признания в страната и подчертава значението му за културата на Ямайка.
На 19 октомври 2016 г., когато музикантът би навършил 72 години, в Кингстън отваря врати музей, посветен на живота и творчеството му. Сред най-разпознаваемите експонати е китарата с форма на автомат M16, превърнала се в символ на неговия сценичен образ.
Творчеството на Тош влияе върху поколения реге, рок, пънк и хип-хоп изпълнители. Неговият образ показва, че популярният музикант може да бъде едновременно артист, обществен критик и защитник на политически идеи.
Значение на Питър Тош за музиката
Питър Тош е един от създателите на музикалния език, чрез който регето достига до световната сцена. Неговият принос към The Wailers включва инструментално майсторство, вокално присъствие и песни, които остават сред класическите произведения на жанра.
Самостоятелната му кариера доказва, че той не е просто част от ранната история на Боб Марли. „Legalize It“, „Equal Rights“, „Bush Doctor“ и „No Nuclear War“ изграждат собствено и разпознаваемо наследство. В тези албуми регето се превръща в музика на съпротивата, но запазва мелодичността и ритмичната си привлекателност.
Най-голямото постижение на Питър Тош е съчетаването на музикално въздействие с морална последователност. Той настоява, че истинският мир е невъзможен без равни права. Затова неговите песни продължават да звучат актуално – като танцувална музика, историческо свидетелство и предупреждение срещу несправедливостта.
Свързани материали
- 19 октомври 1944 г. – рожденият ден на Питър Тош
- 11 септември 1987 г. – кончината на Питър Тош
- Популярната музика – стилове, развитие и изпълнители
Източници
- Peter Tosh – Official History
- Jamaica Information Service – Peter Tosh
- Grammy Awards – Peter Tosh
- Official Charts – Peter Tosh
- Billboard – Peter Tosh
- Peter Tosh – Wikipedia