Споделете в
Оценете
Miles Davis – американски джаз тромпетист
Miles Davis (1926–1991) – една от определящите фигури в развитието на модерния джаз.

Miles Davis (Майлс Дейвис) е американски тромпетист, композитор и бендлидер, една от определящите фигури в развитието на джаза през XX век. Роден е на 26 май 1926 г. в Алтън, Илинойс, а умира на 28 септември 1991 г. в Санта Моника, Калифорния.

Кариерата му преминава през няколко големи промени в модерния джаз. Davis участва в развитието на cool jazz, работи в средата на hard bop, превръща модалния подход в основа на едни от най-влиятелните си записи и в края на 60-те години се насочва към електрически звук, свързващ джаза с rock и funk. Тази способност постоянно да променя музикалния си език се превръща в една от най-характерните черти на неговото творчество.

Ранни години и среща с bebop

Miles Dewey Davis III израства в East St. Louis в семейство, което му осигурява възможност да получи музикално образование. Започва да свири на тромпет като тийнейджър и постепенно навлиза в местната джазова среда.

През 1944 г. заминава за Ню Йорк и постъпва в Juilliard School of Music. Паралелно с обучението си търси контакт с музикантите от новата bebop сцена и започва да свири с Charlie Parker и други представители на модерния джаз. Скоро професионалната работа се превръща в основния център на неговото развитие.

„Birth of the Cool“ и новата естетика

В края на 40-те години Davis участва в проект с необичаен за времето си нонет. Аранжиментите и по-мекото ансамблово звучене се различават от високата интензивност на bebop. Записите по-късно са събрани под заглавието „Birth of the Cool“ и се свързват с оформянето на cool jazz.

Този период показва характерна особеност на Davis: той не отхвърля постигнатото в джаза, а търси различен начин за организация на звука, тембъра и ансамбловото взаимодействие.

Първият голям квинтет

През втората половина на 50-те години около Miles Davis се оформя един от значимите малки състави в модерния джаз. В него участват John Coltrane – тенор саксофон, Red Garland – пиано, Paul Chambers – контрабас, и Philly Joe Jones – барабани.

Групата съчетава силна ритмична енергия с контраста между лаконичния тромпетен език на Davis и все по-интензивните импровизации на Coltrane. Работата на този състав има важно място в развитието на hard bop и в утвърждаването на Davis като водещ бендлидер.

„Kind of Blue“ и модалният джаз

През 1959 г. Miles Davis записва „Kind of Blue“ с музиканти, сред които John Coltrane, Cannonball Adderley, Bill Evans, Wynton Kelly, Paul Chambers и Jimmy Cobb. Албумът се превръща в най-разпознаваемото произведение в дискографията му и в един от основните записи в историята на джаза.

Вместо импровизацията да бъде изграждана предимно върху бързо сменящи се акорди, голяма част от музиката използва модални структури. Това предоставя различен тип свобода на изпълнителите и поставя по-силен акцент върху мелодичната линия, тембъра, пространството и взаимодействието между музикантите.

Особено характерен за Davis е икономичният начин на фразиране. Паузите, продължителността на тона и тембровият нюанс често имат същото значение като броя на изсвирените ноти.

Работата с Gil Evans

Паралелно с малките състави Miles Davis развива важно творческо партньорство с аранжора Gil Evans. Сред най-значимите им съвместни проекти са „Miles Ahead“, „Porgy and Bess“ и „Sketches of Spain“.

В тези записи тромпетът на Davis е поставен в богата оркестрова среда. Съчетаването на импровизиращ солист с прецизно изградени оркестрации разширява представите за взаимодействието между джазовия изпълнител и големия ансамбъл.

Вторият голям квинтет

В средата на 60-те години Davis създава т.нар. Second Great Quintet. В състава участват Wayne Shorter – саксофон, Herbie Hancock – пиано, Ron Carter – контрабас, Tony Williams – барабани, и Miles Davis – тромпет.

Квинтетът развива изключително свободно ансамблово взаимодействие. Формата, ритъмът и хармонията могат да бъдат променяни в движение, а границата между солист и акомпаниращ музикант става все по-гъвкава. Албуми като „E.S.P.“, „Miles Smiles“, „Sorcerer“ и „Nefertiti“ документират развитието на този музикален език.

Електрическият период и jazz fusion

В края на 60-те години Miles Davis започва все по-активно да използва електрически инструменти и да включва влияния от rock, funk и съвременната популярна музика.

„In a Silent Way“ от 1969 г. и „Bitches Brew“ от 1970 г. се превръщат в ключови записи за развитието на jazz fusion. Електрически пиана, китари, наситена перкусия, студийна обработка и продължителни импровизационни структури променят звуковата картина.

Около Davis отново се събират музиканти, които по-късно развиват собствени значими проекти – Chick Corea, Joe Zawinul, Wayne Shorter, John McLaughlin, Herbie Hancock и други. От тази среда възникват или се развиват групи и направления, които оформят fusion сцената през 70-те години.

Оттегляне и завръщане

След интензивния експериментален период през първата половина на 70-те години здравословни и лични проблеми водят до продължително оттегляне от публичната сцена.

В началото на 80-те години Miles Davis се завръща към активна звукозаписна и концертна дейност. Музиката му вече включва влияния от funk, pop, електронни инструменти и съвременни студийни технологии. Вместо да възстановява звученето от 50-те и 60-те години, той отново търси връзка с музиката на собственото си време.

В последния период работи и с hip-hop продуцента Easy Mo Bee. Записите са завършени след смъртта на Davis и излизат през 1992 г. в албума „Doo-Bop“.

Изпълнителски стил

Стилът на Miles Davis се разпознава не толкова чрез демонстративна техническа виртуозност, колкото чрез контрол върху звука, фразата и музикалното пространство. Характерни са концентрираните мелодични линии, внимателното използване на паузата и специфичният тембър на тромпета.

В част от записите той използва Harmon mute, който придава на инструмента интимно, концентрирано и лесно разпознаваемо звучене. Съществена част от подхода му е и умението да подбира музиканти с ярка индивидуалност и да създава среда, в която ансамбълът може да се развива свободно.

Ключови албуми

  • „Birth of the Cool“ – записи, свързани с развитието на cool jazz;
  • „’Round About Midnight“ – важен документ на първия голям квинтет;
  • „Miles Ahead“ – сътрудничество с Gil Evans;
  • „Porgy and Bess“ – оркестров проект с Gil Evans;
  • „Kind of Blue“ – ключов запис за modal jazz;
  • „Sketches of Spain“ – среща между джазовата импровизация и оркестровата музика;
  • „Miles Smiles“ – представителен албум на Second Great Quintet;
  • „In a Silent Way“ – преход към електрическия период;
  • „Bitches Brew“ – основополагащ запис за jazz fusion;
  • „Doo-Bop“ – посмъртно издаден проект, свързващ късния Davis с hip-hop.

Значение и наследство

Miles Davis заема необичайно място в историята на джаза, защото присъства в центъра на няколко различни етапа от неговото развитие. В различни периоди музиката му се свързва с bebop, cool jazz, hard bop, modal jazz и jazz fusion, без творчеството му да може да бъде ограничено до един от тези стилове.

Не по-малко важно е влиянието му като бендлидер. John Coltrane, Herbie Hancock, Wayne Shorter, Chick Corea, Joe Zawinul, John McLaughlin и други музиканти преминават през неговите състави и впоследствие изграждат собствени значими кариери.

Наследството на Davis показва как един музикант може едновременно да бъде част от традицията и постоянно да я поставя под въпрос. Именно тази готовност за промяна превръща творчеството му в една от основните отправни точки за разбирането на модерния джаз.

Свързани материали

Източници

Miles Davis – биография, музика и джаз наследство