Споделете в
Оценете
Джони Рамоун (Johnny Ramone) – китарист на Ramones
Джони Рамоун изгражда ритъм китарния звук на Ramones.

Джони Рамоун (Johnny Ramone; роден Джон Уилям Къмингс на 8 октомври 1948 г.; починал на 15 септември 2004 г.) е американски китарист и един от основателите на Ramones. Неговата ритъм китара става отличителна част от звученето на групата и от ранното развитие на пънк рока. В продължение на цялата концертна и звукозаписна история на Ramones той запазва мястото си в състава. Приносът му се свързва с кратки, енергични песни, постоянно темпо и китарен подход, който поставя общото изпълнение пред соловата демонстрация.

Ранни години и път към музиката

Джони Рамоун израства в района на Ню Йорк, където по-късно се оформя и групата. Рожденото му име е Джон Къмингс, а общата сценична фамилия „Рамоун“ се появява след създаването на състава. Членовете използват едно и също фамилно име като част от общата си сценична идентичност, без да са роднини. Тази идея прави групата лесно разпознаваема още преди слушателят да е чул музиката ѝ.

За разлика от биографии, които следват дълъг път през различни известни групи, музикалната история на Джони е тясно свързана с един състав. Това не намалява личната му роля. При Ramones той намира начина на свирене, който определя присъствието му в рок музиката. Неговата китара няма задача да запълни всяко свободно място с нова фигура; тя трябва да поддържа песента и да я движи напред.

Джони Рамоун и създаването на Ramones

Ramones се оформят през 1974 г. в нюйоркския район Куинс. В ранния състав Джони свири на китара, Джоуи Рамоун пее, Дий Ди Рамоун свири на бас, а Томи Рамоун застава зад барабаните. Скоро групата се свързва с новата сцена на града и с клубните изпълнения, чрез които пънкът започва да придобива ясно разпознаваем звук. За разлика от продължителните композиции и мащабните сола, характерни за част от рока на 70-те години, техните песни търсят кратка форма и непосредствена енергия.

Джони участва в тази промяна чрез конкретна музикална роля. Неговият инструмент осигурява плътна основа, върху която вокалът и ритъм секцията могат да действат заедно. Ако китарата загуби точност, кратката песен бързо губи въздействието си. Затова постоянството в изпълнението е толкова важно, колкото и скоростта. В този състав отделният музикант трябва да поддържа общата посока.

Първият албум Ramones излиза през 1976 г. Той представя звук, който впоследствие става отправна точка за различни пънк сцени. За личната биография на китариста това е моментът, в който натрупаният групов подход достига и до публика извън концертната зала. Студийният запис запазва непосредствеността на кратките песни и позволява на слушателите да чуят как китарата работи като част от цялото.

Китарният стил на Джони Рамоун

Когато се говори за китарата на Джони Рамоун, често се посочват бързите удари надолу с перцето. Това описание е полезно, но не обяснява само по себе си резултата. Важни са постоянството на движението, отчетливият ритъм и начинът, по който инструментът стои спрямо баса и барабаните. Песните звучат стегнато, защото отделните партии поддържат една обща енергия.

Неговото свирене не разчита на дълги импровизирани сола. Китарните акорди и повторенията изграждат основата, а кратката форма не позволява енергията да се разпилее. Този избор понякога се описва като „прост“, но простотата тук има техническа и композиционна функция. Да се запази равномерен, убедителен ритъм през цялото изпълнение изисква концентрация и физическа издръжливост.

В музикален план той показва, че ритъм китарата може да бъде главната отличителна сила на група, дори когато не застава пред останалите инструменти със соло. Повторението създава усещане за движение; ясно очертаните начала и краища държат песните компактни. Тази организация се превръща в един от белезите, по които Ramones се разпознават почти веднага.

Работа в групата и личен характер

Джони Рамоун остава член на Ramones през цялото съществуване на групата. В състав, който преминава през промени на барабанисти и басисти, това постоянство има значение. Той поддържа характерния китарен подход и участва в многобройните концерти, с които групата достига до публика в различни страни. Продължителната работа на сцена укрепва усещането, че Ramones могат да изпълнят кратките си песни с една и съща настойчивост вечер след вечер.

Той е известен и с твърдото си отношение към организацията на групата. В различни разкази за Ramones тази страна от характера му се представя по различен начин. По-сигурно е да се каже, че дисциплината е важна за начина, по който работи, без тя да се превръща в обяснение за всички решения на състава. Групата е резултат от взаимодействие между няколко силни личности с различни творчески роли.

Отношенията между музикантите невинаги са спокойни. Особено връзката между Джони и вокалиста Джоуи преминава през продължително напрежение. Този факт присъства в историята на Ramones, но не трябва да измества вниманието от музиката им. Въпреки различията те остават част от един и същ състав до края на концертната му дейност. Звукът на групата се изгражда от съвместната им работа, независимо от личните противоречия.

Албуми, концерти и край на Ramones

След дебюта от 1976 г. Ramones продължават да записват и да изнасят концерти в продължение на две десетилетия. Дискографията им показва промени в продукцията и в състава, но характерната китарна роля на Джони остава разпознаваема. Неговият принос може да се чуе както в ранните записи, които се свързват с оформянето на пънка, така и в по-късните години, когато групата вече има международна публика.

През 1996 г. Ramones приключват дейността си. За Джони това е краят на дълъг период, в който почти цялата му публична музикална идентичност е свързана с групата. След разпадането ѝ той не изгражда сравнима солова дискография. Наследството му остава преди всичко в записите и концертната история на Ramones, а също и в начина, по който следващи китаристи възприемат възможностите на ритъм инструмента.

Джони Рамоун и признанието за пънк рока

През 2002 г. Ramones са въведени в Rock & Roll Hall of Fame. Признанието идва след края на активната им история и поставя групата сред съставите, променили развитието на рок музиката. То не означава, че всички техни записи са били големи търговски хитове по време на издаването им. Влиянието им се проявява и чрез музиканти, които откриват в кратките песни възможност да създадат собствена група.

Приносът на Джони към това влияние е конкретен. Китарният му подход предлага модел за звучене, в който темпото и общата енергия са по-важни от инструменталната украса. Този модел може да бъде чут и променен в различни по-късни пънк направления. Той обаче не е единственото обяснение за историята на жанра: пънкът се развива на множество сцени, с различни идеи и изпълнителски решения.

Последни години и кончина

Джони Рамоун умира на 15 септември 2004 г. в Лос Анджелис на 55-годишна възраст след продължително заболяване. Към този момент Ramones вече не изнасят концерти, но значението им продължава да расте. Нови слушатели откриват кратките песни, а музиканти от различни поколения посочват групата като важна част от своята музикална история.

Кончината му поставя в центъра и въпроса как се помни един китарист, чиято най-силна страна е работата в ансамбъл. При Джони отговорът се намира в самите записи. Китарата не стои отделно от вокала, баса и барабаните, но без нея общото звучене би имало друг характер. Именно тази способност да оформи идентичността на групата определя неговото място в рок музиката.

Значение

Джони Рамоун е ключова фигура в музикалната история на Ramones и в ранното развитие на пънк рока. Неговият принос е в постоянната ритъм китара, точността на груповото изпълнение и убеждението, че кратката песен може да носи силно въздействие. Биографията му е неразделна от историята на Ramones, но личният му китарен почерк заслужава отделно внимание: той показва как един изпълнител може да промени звука на рок музиката, като постави ритъма в самия ѝ център.

Свързани материали

Източници

Джони Рамоун – биография, китарен стил и Ramones