Джо Сатриани (Joe Satriani) превръща електрическата китара във водещ глас на композиции, които съчетават запомнящи се мелодии със сложна изпълнителска техника. Американският китарист, композитор и преподавател става широко известен със „Surfing with the Alien“ през 1987 г. Кариерата му обхваща солови албуми, преподаване на бъдещи рок музиканти, участия с Мик Джагър и Deep Purple, групата Chickenfoot и концертния проект G3.
Ранни години и музикална подготовка
Роден е на 15 юли 1956 г. в Уестбъри, щата Ню Йорк. Започва да свири на китара на 14 години. В спомените си свързва решението с новината за смъртта на Джими Хендрикс (Jimi Hendrix) през септември 1970 г. Влиянието на Хендрикс насочва вниманието му към изразителността на електрическия звук, а не само към възпроизвеждането на нотите.
Първоначално се развива самостоятелно, а през 1974 г. взема уроци при джаз китариста Били Бауър (Billy Bauer) и пианиста Лени Тристано (Lennie Tristano). Тази подготовка допълва рок интересите му с по-задълбочено отношение към хармонията и музикалната организация. По-късно в композициите му се срещат блусови фрази, различни ладови окраски и промени в характера на акомпанимента.
Джо Сатриани като преподавател
Още като тийнейджър Сатриани преподава в Лонг Айлънд. Сред ранните му ученици е Стив Вай (Steve Vai). След преместването си в Калифорния през 1978 г. работи като преподавател в Second Hand Guitars в Бъркли. Сред музикантите, които учат при него, са Кърк Хамет (Kirk Hammett), Алекс Сколник (Alex Skolnick), Лари Лалонд (Larry LaLonde) и Чарли Хънтър (Charlie Hunter).
Тези ученици изграждат различни кариери: Хамет в Metallica, Сколник в Testament, а Вай като солист и участник в редица рок състави. Сатриани описва работата си с тях като предоставяне на музикален материал, който да подхранва собствените им интереси. Връзката с Вай продължава и професионално: той представя записите на своя преподавател на Relativity Records.
Първи групи и самостоятелни записи
В края на 70-те години Сатриани свири в The Squares с барабаниста Джеф Кампители (Jeff Campitelli) и басиста Анди Милтън (Andy Milton). През 1984 г. издава самостоятелно петкомпозиционен миниалбум, записан само с китари. Лейбълът Rubina носи името на съпругата му. Преди соловия си пробив той участва и в групата на Грег Кин (Greg Kihn).
Дебютният дългосвирещ албум „Not of This Earth“ излиза през 1986 г. Сатриани финансира записите с кредитна карта и работи с Джон Куниберти (John Cuniberti), който става важен дългогодишен сътрудник. Сред композициите са „Rubina“, „The Enigmatic“ и заглавната пиеса. Още тук личи стремежът да се съчетаят различни китарни похвати с ясно оформени музикални теми.
Пробивът със „Surfing with the Alien“
Вторият студиен албум излиза на 15 октомври 1987 г. Сатриани е автор и аранжор на десетте композиции и съпродуцент с Куниберти. Записът достига №29 в Billboard 200 и получава платинен статут в САЩ. „Satch Boogie“, заглавната композиция и „Always with Me, Always with You“ стават основни заглавия в концертния му репертоар.
Албумът събира различни лица на инструменталния рок. „Satch Boogie“ разчита на оживен ритъм и бързи китарни реплики, а „Always with Me, Always with You“ поставя на преден план плавна мелодия и продължителни тонове. През 1989 г. албумът е номиниран за рок инструментално изпълнение на наградите „Грами“, а баладата получава отделна номинация в поп инструменталната категория.
Развитие на соловата дискография
„Flying in a Blue Dream“ от 1989 г. разширява този подход. Албумът съдържа 18 композиции и включва вокали на Сатриани в шест от тях. „I Believe“ и „Big Bad Moon“ показват интереса му към песента с глас, докато заглавната пиеса и „The Forgotten“ запазват централното място на инструменталната мелодия. В записите участват Кампители и басистът Стю Хам (Stu Hamm).
С „The Extremist“ от 1992 г. китаристът работи с продуцента Анди Джонс (Andy Johns). В основния състав са басистът Мат Бисонет (Matt Bissonette) и барабанистът Грег Бисонет (Gregg Bissonette). „Summer Song“, „Cryin’“ и „Friends“ представят различни страни на албума: енергичен рок, лирична мелодия и стегнато ансамблово свирене. „Summer Song“ намира място и в реклама на Sony.
Едноименният „Joe Satriani“ от 1995 г. е продуциран и смесен от Глин Джонс (Glyn Johns). Композиции като „Cool #9“ и „Slow Down Blues“ поставят по-силен акцент върху блусовото усещане и взаимодействието между инструментите. Важно е да се разграничават двамата продуценти: Анди Джонс участва в „The Extremist“, а Глин Джонс работи по албума от 1995 г.
„Crystal Planet“ от 1998 г. отново събира Сатриани, Стю Хам и Джеф Кампители, с продуцент Майк Фрейзър (Mike Fraser). „Love Thing“, „Raspberry Jam Delta-V“ и „A Train of Angels“ са сред композициите. Следващият „Engines of Creation“ от 2000 г. използва по-активно електронно програмиране и обработка на звука. Ерик Кодьо (Eric Caudieux) е съпродуцент и участва с клавишни инструменти, бас и програмиране.
Китарна техника и музикален стил на Джо Сатриани
Джо Сатриани използва легато, двуръчен тепинг, вибрато, разтягане на струните и тремоло лоста като средства за изграждане на фразата. При легато част от последователните тонове се свързват без отделно ударяне с перце. При тепинг пръстите извличат тонове чрез почукване по грифа. Тези похвати могат да създадат плавно движение, бързи фигури или необичайна артикулация.
В „Midnight“ двуръчният тепинг има водеща роля, докато „Always with Me, Always with You“ показва значението на вибратото и внимателно оформената мелодична линия. Сатриани работи и с Ibanez по авторската серия китари JS. Сътрудничеството свързва изпълнителските му изисквания с конструкцията на инструмента, разположението на адаптерите и възможностите за контрол върху тона.
Мик Джагър, Deep Purple и Chickenfoot
През 1988 г. китаристът участва в самостоятелните турнета на Мик Джагър (Mick Jagger). През 1993 г. замества временно Ричи Блекмор (Ritchie Blackmore) в Deep Purple, а сътрудничеството продължава с концерти през 1994 г. Това са участия в чужд репертоар и различни сценични състави, които протичат успоредно със собствената му солова работа.
В Chickenfoot Сатриани работи със Сами Хейгър (Sammy Hagar), басиста Майкъл Антъни (Michael Anthony) и барабаниста Чад Смит (Chad Smith). Дебютният албум излиза през 2009 г., а „Chickenfoot III“ през 2011 г. Тук китарата участва в рок песни с водещ вокал: рифовете, акомпаниментът и солата служат на общата композиция, вместо да носят непрекъснато основната мелодия.
G3 и срещата на различни китарни стилове
През 1996 г. Джо Сатриани създава G3 със Стив Вай и Ерик Джонсън (Eric Johnson). Форматът съчетава отделни концертни програми и общ финален джем. През различните години участват китаристи с различен стил, а първото турне е документирано в „G3 Live in Concert“ от 1997 г.
Оригиналното трио се събира отново за американско турне през 2024 г. „G3 Reunion Live“, издаден на 31 януари 2025 г., включва записи от Orpheum Theatre в Лос Анджелис. Сред съвместните изпълнения са „Crossroads“, „Spanish Castle Magic“ и „Born to Be Wild“. Проектът дава място както на индивидуалните композиции, така и на споделените музикални влияния.
По-късни албуми и концертни проекти на Джо Сатриани
„Shapeshifting“ от 2020 г. е съпродуциран с Джим Скот (Jim Scott). Сред участниците са барабанистът Кени Ароноф (Kenny Aronoff) и басистът Крис Чейни (Chris Chaney). В „Nineteen Eighty“ Сатриани се връща към рок звученето на ранните си години. Други композиции използват акустична китара, банджо и гостуващи клавишни партии, което разширява инструменталната палитра.
„The Elephants of Mars“ излиза през 2022 г. с продуцент Ерик Кодьо. Ароноф, басистът Брайън Белър (Bryan Beller) и клавиристът Рай Тисълтуейт (Rai Thistlethwayte) са сред основните участници. „Sahara“ и „Faceless“ съчетават китарни мелодии с подробно изградена звукова среда. През 2025 и 2026 г. концертните му проекти включват и Satch/Vai Band със Стив Вай.
Значение на Джо Сатриани за музиката
Сатриани има 15 номинации за „Грами“, без спечелена награда. Приносът му към инструменталния рок се проявява в композиции, които са достъпни за широка публика и същевременно предлагат сложни задачи за изпълнителя. Той разширява и възможностите за среща между китаристи чрез преподаването и G3.
Джо Сатриани заема особено място между соловия инструменталист и музиканта, който работи в група. Неговата дискография проследява промени в продукцията, инструменталния състав и отношението към електронния звук. Общото между тези етапи е стремежът китарната партия да има ясна музикална функция: тема, ритмична опора, контраст или диалог с останалите инструменти.
Свързани материали
- Джо Сатриани – рожден ден
- Surfing with the Alien – пробивът на Джо Сатриани
- Джо Сатриани: как китарата разказва без думи
- Стив Вай – биография и творчество
- Deep Purple – основоположници на хард рока
- Сами Хейгър и „5150“: новият глас на Van Halen
Източници
- Джо Сатриани – официална биография и ранна хронология
- Джо Сатриани – официален биографичен профил
- „Not of This Earth“ – композиции и продукция
- „Surfing with the Alien“ – издание и участници
- „Flying in a Blue Dream“ – композиции и участници
- „The Extremist“ – музиканти, авторство и продукция
- „Joe Satriani“ – албумът от 1995 г.
- „Crystal Planet“ – композиции и участници
- „Engines of Creation“ – електронно програмиране и продукция
- „G3 Reunion Live“ – концертни записи и история на проекта
- Legacy Recordings – „Shapeshifting“
- „The Elephants of Mars“ – издание и участници
- Джо Сатриани – официален концертен архив
- Ibanez – Джо Сатриани и китарите JS
- Recording Academy – номинации за „Грами“