Споделете в
Оценете
Джоан Съдърланд Joan Sutherland – оперна певица
Джоан Съдърланд, австралийска оперна певица с важен принос към възраждането на белкантовия репертоар.

Джоан Съдърланд (Joan Sutherland) е австралийска оперна певица, чието драматично колоратурно сопрано съчетава обемен звук, подвижност и изключително свободен висок регистър. Тя има основен принос за възраждането на белкантото през втората половина на ХХ век. Нейната кариера свързва големите оперни сцени с богат звукозаписен каталог, който съхранява както прочути заглавия, така и по-рядко изпълнявани произведения.

Позната като La Stupenda – „Изумителната“, Съдърланд оставя особено силна следа с „Лучия ди Ламермур“, „Норма“, „Пуритани“ и „Есклармонда“. Тези роли показват различни страни на нейното изкуство: дълга мелодична линия, виртуозно движение на гласа и способност да запази звуковата му плътност в трудни вокални пасажи.

Произход и музикално обучение на Джоан Съдърланд

Джоан Съдърланд е родена на 7 ноември 1926 г. в Пойнт Пайпър, Сидни. Майка ѝ, Мюриъл Съдърланд (Muriel Sutherland), пее като мецосопран и има важна роля в ранното ѝ музикално развитие. В детството бъдещата певица слуша упражненията ѝ, учи пиано и постепенно изгражда връзката между слух, мелодия и работа с гласа.

Първите ѝ изяви са в концерти, радиопредавания и ораториални изпълнения. През август 1947 г. участва като Дидона в концертно представяне на „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел (Henry Purcell). По това време работи като секретарка. През 1949 г. напуска тази работа, за да се съсредоточи върху пеенето, и печели конкурса Sun Aria.

Следващата решителна стъпка идва на 10 септември 1950 г., когато побеждава в австралийския конкурс Mobil Quest. Запазеното радиопредаване позволява да се чуе младият ѝ глас в „Dich teure Halle“ от „Танхойзер“ на Рихард Вагнер (Richard Wagner). В програмата присъства и „Widmung“ от Роберт Шуман (Robert Schumann). Този ранен репертоар показва, че бъдещата белкантова звезда започва с по-широки музикални интереси.

През 1951 г. Съдърланд изпълнява главната роля в сценичната премиера на „Юдит“ в Сидни. Наградата от Mobil Quest и средствата от прощален концерт подпомагат заминаването ѝ за Лондон. Там продължава обучението си в оперната школа на Кралския музикален колеж.

Лондон и първите години в Ковънт Гардън

На 28 октомври 1952 г. певицата дебютира в Ковънт Гардън като Първата дама във „Вълшебната флейта“. Следват малки и по-големи партии, чрез които натрупва сценичен опит. Сред ранните ѝ задачи е Клотилда в „Норма“, когато главната роля изпълнява Мария Калас (Maria Callas).

Тези години са важни за професионалното ѝ изграждане. Работата в постоянна оперна трупа изисква подготовка на различни произведения, съобразяване с ансамбъла и устойчивост в продължителен сезон. Преди международния пробив Съдърланд вече познава сцената отвътре: от кратките появи до отговорността за цяла водеща партия.

През 1954 г. се омъжва за пианиста и бъдещ диригент Ричард Бонинг (Richard Bonynge). Двамата работят върху репертоара и развитието на гласа ѝ. През 1956 г. се ражда синът им Адам. Семейното и творческото партньорство продължава през цялата ѝ кариера.

„Лучия ди Ламермур“ и международният пробив

На 17 февруари 1959 г. Джоан Съдърланд изпълнява Лучия в Ковънт Гардън. Диригент е Тулио Серафин (Tullio Serafin), а постановката е на Франко Дзефирели (Franco Zeffirelli). Представлението превръща певицата в международно име и определя една от централните роли в следващите десетилетия от кариерата ѝ.

Лучия изисква много повече от достигането на високи тонове. В прочутата сцена на лудостта мелодията преминава между спомен, въображаем разговор и изблици на вокална виртуозност. За изпълнителката трудността е да свърже тези промени в последователно музикално развитие. Именно тук могат да се чуят едновременно подвижността и устойчивостта на гласа на Съдърланд.

През 1960 г. изявите ѝ като Алцина във Венеция ѝ донасят прозвището La Stupenda. Международната кариера се разгръща към Милано, Ню Йорк и останалите големи оперни центрове. Успехът от Лондон се превръща в основа за дългогодишна работа, вместо да остане единичен знаменателен спектакъл.

Белкантовият репертоар на Джоан Съдърланд

Особено място в репертоара ѝ заемат оперите на Винченцо Белини (Vincenzo Bellini). Амина в „Сомнамбула“, Елвира в „Пуритани“ и главната героиня в „Норма“ поставят различни задачи пред гласа. При Амина водещи са мекотата и плавното свързване на тоновете; при Елвира лиричните фрази се редуват с виртуозни изблици; Норма изисква и драматична тежест.

За слушателя тези роли дават възможност да различи красивия отделен тон от изграждането на цяла фраза. В бавните епизоди значението идва от посоката на мелодията, дишането и съотношението между напрежение и покой. В бързите пасажи е нужна отчетливост, без музикалната мисъл да се разпадне на поредица от ефектни звуци.

Съдърланд разширява присъствието на Гаетано Доницети (Gaetano Donizetti) чрез „Дъщерята на полка“, „Мария Стюарт“, „Лукреция Борджия“ и „Анна Болейн“. В тези произведения тя среща комедийна лекота, историческа драма и различни проявления на белкантовата виртуозност. Репертоарният избор позволява една и съща певица да преминава между различни сценични характери, без да се отказва от собствените си вокални качества.

Френската опера и по-рядко изпълняваните произведения

Приносът ѝ обхваща и френската опера. В „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах (Jacques Offenbach) тя изпълнява четирите женски партии в Сиатъл през 1970 г. Следва цялостен запис през 1971 г. Съчетаването им в едно изпълнителско присъствие изисква промяна на вокалния характер между механичната виртуозност на Олимпия и по-лиричните или драматични епизоди на останалите героини.

Сред значимите ѝ френски роли е Есклармонда от едноименната опера на Жюл Масне (Jules Massenet). Партията обединява широки мелодични фрази, висок регистър и силно оркестрово присъствие. В нея може да се проследи как голям драматичен глас запазва способността си за фино и подвижно пеене.

Тази част от кариерата на Джоан Съдърланд има и репертоарно значение. Когато трудна партия получава убедително изпълнение и достъпен запис, произведението достига до слушатели извън конкретния театрален сезон. Така интересът към по-рядко поставяна опера може да продължи и след последното представление.

Глас, техника и работа с Ричард Бонинг

Определението „драматично колоратурно сопрано“ описва съчетанието от звуков обем и способност за изпълнение на сложни вокални украшения. При Съдърланд тези качества се допълват от плавна мелодична линия и свободно движение към високия регистър. Слушането на различни роли показва, че виртуозността ѝ работи както в бърза музика, така и в продължителни, спокойно разгърнати фрази.

Бонинг има собствена творческа роля като диригент и познавач на репертоара. Певицата изгражда вокалната партия, докато диригентът организира темпото, оркестровия баланс и взаимодействието между участниците. В техните съвместни изпълнения тези задачи се срещат, но остават различни професионални отговорности.

Полезен начин да се слуша Съдърланд е да се проследява как завършва една фраза и започва следващата. Дали бързият пасаж запазва мелодична посока? Дали високият тон продължава музикалното развитие? Тези въпроси насочват вниманието към изпълнителското решение, а не само към впечатляващата трудност на партията.

Джоан Съдърланд в звукозаписа

Албумът „The Art of the Prima Donna“ от 1960 г. е ключово свидетелство за ранната ѝ международна кариера. Съдърланд записва с оркестъра на Кралската опера под диригентството на Франческо Молинари-Прадели (Francesco Molinari-Pradelli). Подборът представя възможностите на драматичното колоратурно сопрано чрез различни оперни задачи.

Албумът позволява да се сравнят характерът на гласа, начинът на фразиране и движението между лирични и виртуозни епизоди в рамките на една програма. През 2011 г. той е включен в австралийската национална колекция Sounds of Australia – признание за значението му в звуковото наследство на страната.

Съдърланд записва с Лучано Павароти (Luciano Pavarotti), Пласидо Доминго (Plácido Domingo) и Мерилин Хорн (Marilyn Horne). Важно е да се различава сценичният от студийния ѝ репертоар: Турандот и Адина в „Любовен еликсир“ са сред ролите, които изпълнява за запис, без да ги представя в сценична постановка.

Последни сценични изяви и признание

Връзката ѝ с Австралия остава силна през международната кариера. През 1974 г. тя пее за първи път в театралната зала на Операта в Сидни. На 2 октомври 1990 г. се сбогува с тази сцена като Маргьорит дьо Валоа в „Хугеноти“. Това е последното ѝ участие в цялостен оперен спектакъл.

На 31 декември същата година следва прощална поява в празничната сцена от „Прилепът“ в Ковънт Гардън. Сред отличията ѝ са званието Dame Commander на Ордена на Британската империя през 1979 г. и британският Орден за заслуги през 1991 г.

Документалният филм „La Stupenda“ от 1991 г., режисиран от Дерек Бейли (Derek Bailey), съхранява както сценични изпълнения, така и срещи с певицата извън театъра. Тези кадри допълват звукозаписите: позволяват да се наблюдават сценичното ѝ присъствие и взаимодействието с партньорите.

Наследството на Джоан Съдърланд

Джоан Съдърланд умира на 10 октомври 2010 г. в Швейцария, на 83 години. В Сидни повече от две хиляди души присъстват на държавното възпоменание за нея. През 2012 г. оперната театрална зала в Операта в Сидни получава името Joan Sutherland Theatre.

Нейното наследство остава особено достъпно чрез записите. За начинаещия слушател „Лучия ди Ламермур“ предлага среща с драматичната колоратура, „Сомнамбула“ насочва към плавната мелодия, а „Есклармонда“ показва различна вокална и оркестрова среда. Съпоставянето им разкрива защо приносът ѝ надхвърля една знаменита роля: Джоан Съдърланд разширява представата за възможностите на гласа и връща траен интерес към взискателен оперен репертоар.

Свързани материали

Източници

Джоан Съдърланд