Джели Рол Мортън (Jelly Roll Morton) е американски пианист, композитор, аранжор и ръководител на ансамбъл, сред ключовите фигури в ранния джаз. Неговата работа свързва музикалната среда на Ню Орлиънс с нотните издания, грамофонните записи и организираното ансамблово изпълнение. Записите с Red Hot Peppers и разговорите с Алън Ломакс съхраняват както творчеството му, така и личното му свидетелство за развитието на жанра.
Мортън е познат и със самоуверените си твърдения, че е изобретил джаза. Тази претенция не се приема като установен исторически факт. Значението му се основава на произведенията, изпълненията и аранжиментите, чрез които участва в оформянето на новата музика, а не на възможността нейният произход да бъде приписан на един човек.
Произход и ранна музикална среда
Истинското му име е Фердинанд Жозеф Ламот (Ferdinand Joseph LaMothe), като в документите и изследванията се срещат различни изписвания на фамилията. Произхожда от креолската среда на Ню Орлиънс. 20 октомври 1890 г. е широко посочвана рождена дата, но денят, годината и някои подробности за произхода му остават спорни; среща се и 1885 г.
Семейството му има музикални занимания, но гледа неодобрително на професионалния път, който той избира. Мортън навлиза в развлекателния живот на Сторивил, където заведенията осигуряват работа на пианисти и други музиканти. Там музиката има непосредствена практическа функция: съпровожда танцуването, забавлението и общуването на публика с различни вкусове.
Пътувания и първи записи
В ранната си кариера Мортън пътува и работи като пианист, певец и водевилен изпълнител. Изявява се в различни части на Съединените щати, а пътуванията му го отвеждат и извън страната. Музикалният му опит не се ограничава до един град или един вид заведение.
През 1923 г. Чикаго става негова основна работна база. Той прави записи върху клавирни ролки и грамофонни плочи. Двата носителя съхраняват изпълнението по различен начин: ролката управлява механично пиано, докато плочата запазва звука. Съществуването на тези записи позволява по-късно неговият стил да бъде изучаван и извън описанията на съвременниците.
Джели Рол Мортън и Red Hot Peppers
През 1926–1927 г. Джели Рол Мортън записва за Victor с Red Hot Peppers. Ансамбълът събира музиканти, свързани с традицията на Ню Орлиънс. В „Black Bottom Stomp“ участват тромпетистът Джордж Мичъл (George Mitchell), кларинетистът Омер Симеон (Omer Simeon) и тромбонистът Кид Ори (Kid Ory).
Сред участниците в същия запис са също Джони Сент Сир (Johnny St. Cyr) на банджо, Джон Линдзи (John Lindsay) на контрабас и Андрю Хилеър (Andrew Hilaire) на ударни инструменти. Мортън свири на пиано и ръководи музикалното изграждане. Различните инструменти получават отделни моменти на изява в рамките на общата форма.
„Black Bottom Stomp“ показва внимателно подредено редуване на ансамблови пасажи, солови епизоди и ритмични прекъсвания. След появата на една инструментална комбинация следва друга, която променя звученето. Кларинетът, тромпетът, пианото и банджото се открояват последователно. Тази организация придава развитие на краткия запис, вместо да оставя музиката да се движи като непрекъснато общо свирене.
За Мортън композирането, аранжирането и изпълнението са свързани дейности. Композицията задава музикалния материал, а аранжиментът определя как той се разпределя между инструментите. В „Black Bottom Stomp“ характерът на отделните изпълнители присъства в структура, която има предварително обмислени контрасти и последователност.
Основни произведения и репертоар
Сред най-важните му произведения е „Jelly Roll Blues“, публикувана през 1915 г. и сочена сред ранните печатни джаз композиции. Публикуването има значение за разпространението на репертоара: произведението вече може да бъде изучавано и изпълнявано чрез нотен текст, без авторът непременно да присъства и да го демонстрира лично.
Към основния му репертоар принадлежат „Black Bottom Stomp“, „Wolverine Blues“, „The Pearls“, „Grandpa’s Spells“, „Dead Man Blues“ и „Kansas City Stomps“. Те присъстват в исторически записи и последващи издания. Различните заглавия представят Мортън като автор на устойчив репертоар, който може да бъде преиздаван и изучаван десетилетия след първоначалните сесии.
„King Porter Stomp“ също се свързва трайно с името му и достига до по-късната оркестрова практика. Оркестърът на Бени Гудман (Benny Goodman) записва „King Porter“ на 1 юли 1935 г. Така произведение от ранната джазова среда продължава живота си в репертоара на състав от епохата на суинга.
Съчетанието между собствените записи и чуждите интерпретации е важно за историята на джазовата композиция. Една пиеса може да запази разпознаваемия си материал, докато инструменталният състав, поднасянето и аранжиментът се променят. Това позволява творчеството на ранните автори да остане действащ репертоар, а не само документ за отминала музикална мода.
Пианистичният стил на Джели Рол Мортън
Пианистичният език на Джели Рол Мортън събира рагтайм, блус, популярна песен и европейски музикални влияния. Съществено място имат и афрокарибските ритми. С израза „Spanish tinge“ той обозначава ритмичен оттенък, свързан с модели като хабанера и тресильо. „New Orleans Blues“ и „The Crave“ са характерни примери за тази страна на музиката му.
При него джазовият характер не се определя единствено от избора на мелодия. Значение имат ритмичното поднасяне, синкопите и начинът, по който музикалните идеи се развиват. В ансамбловите записи вниманието към формата е също толкова съществено: смяната на водещ инструмент или кратката пауза може да отдели нов епизод.
Ню Йорк и трудностите през 30-те години
През 1928 г. Мортън се премества в Ню Йорк и продължава да записва. През следващото десетилетие популярността му намалява. Променящите се музикални вкусове и икономическите трудности ограничават възможностите му. Проблеми с авторските права върху част от произведенията допълнително затрудняват получаването на възнаграждения.
Записите с Алън Ломакс
В края на 30-те години работи във Вашингтон. През 1938 г. Алън Ломакс (Alan Lomax) организира записи с него за Конгресната библиотека. Мортън говори, пее и свири на пиано, като представя музикални примери и разказва за ранната джазова среда. Сесиите се превръщат в значим документ на устната музикална история.
Материалът съчетава лична биография, описания на музиканти и изпълнения на различни произведения. Сред записаните заглавия са „Tiger Rag“, „Kansas City Stomp“ и „Wolverine Blues“. Разказите трябва да се разглеждат като свидетелство на конкретен участник: споменът и личната оценка не са автоматично безспорен факт.
През 1950 г. Ломакс публикува „Mister Jelly Roll“, книга, изградена върху тези разговори и допълнителни свидетелства. Записите получават различни издания след смъртта на музиканта. През 2005 г. Rounder представя пълен осемдисков комплект, който включва материалите от 1938 г., както и допълващи интервюта и документи.
Последни години и съхранено наследство
Мортън продължава да записва в Ню Йорк в края на 1939 г. и началото на 1940 г. Впоследствие заминава за Калифорния с намерение да поднови кариерата си. Умира на 10 юли 1941 г. в Лос Анджелис. Поради разминаванията около раждането му точната възраст при кончината не бива да се представя като безспорна.
Наследството на Джели Рол Мортън включва и ръкописни и печатни нотни материали. В колекцията на Конгресната библиотека се съхраняват негови ръкописи, транскрипции, партитури и партии. Върху някои транскрипции има оценки за точността им, които показват интереса му към начина, по който собствената му музика е записана на хартия.
През 1998 г. е включен посмъртно в Rock & Roll Hall of Fame. Записът „Black Bottom Stomp“ е добавен през 2006 г. в Националния регистър на звукозаписите на Съединените щати. Тези отличия отразяват трайното признание за приноса му към американската музика.
Значение на Джели Рол Мортън за музиката
Джели Рол Мортън има важно място в развитието на джаза като композирана и аранжирана ансамблова музика. Неговите записи показват как индивидуалното изпълнение може да бъде част от ясно организирана форма. Партитурите и сесиите с Ломакс допълват звучащото наследство с музикален текст и лична историческа перспектива.
Свързани материали
- Джели Рол Мортън – рожден ден
- Джели Рол Мортън – кончина
- История на джаза – част 3: Пионерите
- Пиано – устройство и музикални възможности
- Кларинет
- Синкоп
Източници
- Tulane University, Music Rising – биография, музикални влияния и творчество на Мортън
- Mississippi Gulf Coast National Heritage Area – биографични дати и връзка с крайбрежието на Мисисипи
- Library of Congress – биографичен очерк и архивната колекция на Джели Рол Мортън
- Бъртън Перети – „Black Bottom Stomp“: музиканти, форма и аранжимент
- Роналд Д. Коен – записите на Джели Рол Мортън с Алън Ломакс
- UC Santa Barbara, Discography of American Historical Recordings – „King Porter“, запис на оркестъра на Бени Гудман от 1 юли 1935 г.
- Rock & Roll Hall of Fame – Джели Рол Мортън: признание през 1998 г.