Иван Вулпе (1 септември 1876 – 26 август 1929) е български оперен певец, бас и вокален педагог. Той е сред създателите на Българската оперна дружба в София, изпълнява основни роли в ранния ѝ репертоар и участва в изграждането на професионалното обучение по пеене. Сред неговите ученици са Петър Райчев, Ана Тодорова, Илка Попова, Михаил Попов и Христо Бръмбаров.
В историята на българската музика името му се среща и с изписването Иван Вульпе. Не бива да бъде смесван с внука му, диригента Иван Николаев Вульпе (1930-2003). Певецът принадлежи към поколението, което в началото на XX век работи едновременно за създаването на оперен театър и за подготовката на неговите изпълнители.
Произход и образование на Иван Вулпе
Иван Вулпе е роден на 1 септември 1876 г. в Чешмекьой, Южна Бесарабия, тогава в границите на Румъния. Произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва Болградската гимназия, след което продължава образованието си в Московската консерватория. Дипломира се през 1902 г., а още като студент започва да участва в музикално-сценични изяви.
През 1899 г. се среща с тенора Константин Михайлов-Стоян, който вече има професионален опит в Русия. Това познанство по-късно се превръща в сътрудничество при създаването на Българската оперна дружба. Ранният път на Вулпе преминава през руска музикална среда, преди да се съсредоточи върху изпълнителска и преподавателска работа в България.
Богдана Гюзелева-Вулпе и годините в Иркутск
Негова съпруга става Богдана Гюзелева-Вулпе, оперна певица, която се изявява и като композиторка. През 1903-1907 г. двамата живеят в Иркутск, където пеят в оперния отдел на градския театър и преподават в музикалното училище. Така още преди установяването си в София съчетават сцената и обучението на музиканти.
През 1907 г. семейството се установява в България. Вулпе се включва в общата работа с Константин Михайлов-Стоян и Драгомир Казаков за създаване на оперен състав. Сред официално регистрираните имена на Оперната дружба са още Димитър Попиванов и Стоян Николов. Начинанието обединява певци, диригенти, хормайстори и сценични сътрудници.
Иван Вулпе в Българската оперна дружба
На 18 октомври 1908 г. Българската оперна дружба изнася първото си пробно представление с откъси от „Фауст“ на Шарл Гуно (Charles Gounod) и „Трубадур“ на Джузепе Верди (Giuseppe Verdi). Вулпе изпълнява Мефистофел. На 5 юни 1909 г. е представена първата цялостна оперна постановка на състава – „Палячи“ от Руджеро Леонкавало (Ruggero Leoncavallo).
Това начало има предистория: още през 1890 г. в България е организирана оперна трупа, която впоследствие е разформирована. Оперната дружба от 1908 г. развива новото начинание, от което израства бъдещата Народна опера. През 1922 г. тя става държавна. Вулпе участва в този преход от самостоятелно артистично обединение към установена културна институция.
Басовите роли на Иван Вулпе
Иван Вулпе поема основния басов репертоар на Дружбата през 1909-1921 г. Сред ролите му са хан Кончак в „Княз Игор“ от Александър Бородин, княз Гремин в „Евгений Онегин“ от Пьотр Илич Чайковски, Воденичарят в „Русалка“ от Александър Даргомижски и Собакин в „Царска годеница“ от Николай Римски-Корсаков.
Репертоарът му включва също Спарафучиле в „Риголето“ от Верди и Кецал в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана (Bedřich Smetana). Тези персонажи показват различни приложения на басовия глас в оперния театър: от заплаха и суров авторитет до лирична сдържаност и комедийно присъствие. Певецът трябва да съчетава вокалната партия с характера и действията на конкретния герой.
Вулпе участва и в българския репертоар, включително като Цеко в „Камен и Цена“. В ранните години на Дружбата българските заглавия присъстват редом с европейската класика. Изпълнителската му работа е част от общите усилия на трупата да представя както утвърдени опери, така и произведения, свързани с развитието на националния музикален театър.
Глас и певческа подготовка
В историческия портрет на Софийската опера Вулпе е описан като певец с обемен басов глас и убедителни актьорски качества. Същата публикация отбелязва липсата на съхранени негови записи. Поради това представата за изпълнителството му се опира на рецензии, спомени, фотографии и сведения за сценичните роли, които е изпълнявал.
Неговата подготовка свързва италианската певческа традиция с руската музикално-сценична школа. В преподаването му значение има белкантото – традиция, насочена към красиво, изразително и технически овладяно пеене. За Вулпе вокалното обучение и оперната практика са едновременни професионални занимания, а сред учениците му има изпълнители с различни гласове и бъдещи сценични специализации.
Преподаване в Музикалното училище и Академията
От 1912 г. Иван Вулпе преподава пеене в Държавното музикално училище в София. След основаването на Държавната музикална академия през 1921 г. той и Димитър Попиванов са поканени за преподаватели по пеене. Скоро след назначаването си получават професорско звание за творческите и педагогическите си постижения.
Тяхното участие поставя изпълнители от първото поколение на Оперната дружба сред ранните преподаватели на Академията. По-късно в преподавателския състав влизат и певци, обучавани от Вулпе, сред които Ана Тодорова, Петър Райчев и Михаил Попов. Така неговата работа се продължава и чрез музиканти, които сами поемат отговорността да обучават следващи поколения.
Петър Райчев, Христо Бръмбаров и Елена Николай
Петър Райчев получава ранна индивидуална подготовка при Константин Михайлов-Стоян и Иван Вулпе. Двамата го насърчават да продължи образованието си в Москва. Там той учи при Умберто Мазети (Umberto Masetti), а след дипломирането специализира в Италия. Вулпе участва в началния етап на тази подготовка, преди международната кариера на бъдещия тенор.
При Христо Бръмбаров срещата с Вулпе е свързана с кандидатстване за обучение по пеене. Младият певец се явява на прослушване с арията на Дядо Недялко от „Гергана“ на Маестро Георги Атанасов и е приет в Академията. След смъртта на Вулпе продължава подготовката си в Италия. По-късно Бръмбаров също става един от водещите български вокални педагози.
Сред училите при Вулпе е и Елена Николай, чието рождено име е Стоянка Николова. Преди заминаването си в чужбина тя се занимава с пеене при него в София. Нейният път, както и тези на Райчев и Бръмбаров, показва различните посоки, в които продължават учениците му след първоначалната подготовка в България.
Музикалното и театралното семейство Вулпе
Театралната и музикалната работа продължава и в семейството. Синът на Иван и Богдана Вулпе, Николай Вульпе, се свързва с театъра и оперетата. Негови деца са актрисата Богдана Вульпе и диригентът Иван Вульпе. Историята на рода е представена в документалния филм на БНТ „Фамилия Вульпе“ от 2007 г. чрез семейни материали и телевизионни архиви.
Кончина и принос към българската вокална школа
Иван Вулпе умира на 26 август 1929 г., малко преди своя 53-ти рожден ден. Неговото място в българската музикална история обединява три дейности: участие в създаването на оперен театър, изпълнение на основни басови роли и подготовка на певци. Преподавателската му работа продължава да има значение чрез сценичните и педагогическите кариери на неговите ученици.
Свързани материали
- Иван Вулпе – рожден ден на 1 септември
- Иван Вулпе – кончина на 26 август
- Иван Вулпе и изграждането на българската опера
- Иван Вульпе – диригентът, внук на певеца
- „Фауст“ – опера от Шарл Гуно
- „Княз Игор“ – опера от Александър Бородин
- „Евгений Онегин“ – опера от Пьотр Илич Чайковски
Източници
- Архивен фонд на БНР – Иван Вульпе, един от основоположниците на българското оперно дело
- Софийска опера и балет – Иван Вулпе и българската вокална школа
- Софийска опера и балет – история на театъра
- БТА, публикувано от Софийската опера – 150 години от рождението на Иван Вулпе
- Национална музикална академия – история на катедра „Класическо пеене“
- Архивен фонд на БНР – Петър Райчев и неговата подготовка
- Софийска опера и балет – Христо Бръмбаров и обучението му при Иван Вулпе
- Архивен фонд на БНР – Елена Николай
- БНТ – документалният филм „Фамилия Вульпе“