Споделете в
5/5 - (77 votes)

Евгений Онегин - опера от ЧайковскиЕВГЕНИЙ ОНЕГИН – опера от Чайковски

Лирични сцени в три действия (седем картини)
Либрето Пьотр Чайковски и Константин Шиловски

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

Ларина, помещица — мецосопран
Олга — сопран
Татяна, нейни дъщери — мецосопран
Филипевна, бавачка — алт
Евгений Онегин — баритон
Ленски — тенор
Княз Гремин — бас
Ротни — бас
Зарецки — бас
Трике, французин — тенор
Селяни, селянки, гости на бала, помещици, дами, офицери.
Действието се развива в Петербург и на село през 20-те години на миналия век.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Времето от май 1877 до януари 1878 г. за Чайковски е изпълнено с огромно напрежение. Тогава той завършва две от най-значителните си произведения — Симфония №4 и операта „Евгений Онегин“. На 7 януари 1878 г. Чайковски пише на брат си Анатолий: „… Вчера и днес седях без да стана, и днес завърших своята мила симфония.“ Един месец по-късно, на 13 февруари той му съобщава: „… Днес завърших операта си и я изпратих.“ Същия ден той пише до Надежда фон Мек „Днес изпитвам голяма наслада от съзнанието, че завърших две големи произведения, с които отидох значително по-напред…“

Идеята за създаването на операта „Евгений Онегин“

дава певицата Лизавета Лавровска. В писмо до брат си Модест от 18 май 1877 г. Чайковски пише: „Миналата седмица бях у Лавровска. Водеше се разговор за сюжети на опери. Лизавета Андреевна изведнъж каза: «А бихте ли взели „Евгений Онегин“?» Тази мисъл ми се стори дива и аз нищо не отвърнах. След това се замислих и ми се стори, че идеята е възможна, увлякох се от нея и се реших. Прекарах безсънна нощ, резултатът от която беше един сценарий на чудесна опера по текст на Пушкин…“ Чайковски възлага написването на либретото на Константин Шиловски, но и сам работи над него. В края на краищата от работата на Шиловски остават само стиховете на куплетите на Трике, а всичко останало композиторът написва сам. Премиерата на „Евгений Онегин“ е на 29 март 1879 г. Операта се изпълнява от студентите на Московската консерватория под диригентството на Николай Рубинщайн. Наскоро след това се поставя и в Болшой театър.
Първото представление на „Евгений Онегин“ в България е изнесено от Оперната дружба през 1919 г. с диригент Тодор Хаджиев и режисьор Христо Попов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Вдовицата Ларина живее самотно в своето имение на село с двете си дъщери — Татяна и Олга. По случай завършването на жътвата селяните от имението донасят на господарката си един сноп и пеят песни. Годеникът на Олга, младият поет Ленски, идва на гости и води своя приятел Евгений Онегин, който ужасно скучае тук на село. Мечтателната Татяна от пръв поглед се влюбва в Онегин.
Татяна напълно е завладяна от чувствата си към Онегин. Те не й дават покой и девойката решава да напише писмо до своя избраник. В него тя му признава любовта си и го моли за среща.

Татяна с трепет и вълнение очаква в градината Онегин. Той идва и учтиво, но студено казва на девойката, че не може да отговори на нейните чувства. Отказът на Онегин дълбоко разстройва Татяна.

По случай именния ден на Татяна

в имението на Ларина са дошли много гости. Французинът мосю Трике, обкръжен от гостите, пее куплети, посветени на Татяна. Ленски е довел отново Онегин, който и тук изпитва скука. За да се развлече и подразни Ленски, Онегин започва да ухажва лекомислената Олга. Влюбеният Ленски е възмутен от държанието на своя приятел и от суетността на годеницата си. Той невъздържано отправя обвинения и обиди към Онегин. Избухва свада. Изпадналият в отчаяние Ленски хвърля ръкавицата си на Онегин. Напразно присъствуващите се стремят да помирят приятелите. Те ще се дуелират на другия ден.

В ранното утро Ленски със секундантите си е пристигнал на мястото на дуела, но неговите мисли са отправени към Олга. Онегин пристига със закъснение и за секундант води своя камердинер. И двамата бивши приятели разбират цялото безсмислие на този дуел, но фалшивото им чувство за достойнство не им позволява да се сдобрят. Секундантът Зарецки дава знак, отеква изстрел и Ленски пада убит.

След смъртта на Ленски Онегин

е заминал задълго в чужбина. Завърнал се в Петербург, той е поканен на бала на своя стар приятел княз Гремин. За своя голяма изненада Онегин познава в съпругата на Гремин Татяна. Князът разказва на Онегин за щастливия си живот и му представя своята жена. Тя студено го поздравява и се отдалечава. Онегин чак сега разбира какво е направил, като е отблъснал нейната любов. За пръв път той е обхванат от пламенни чувства и решава на всяка цена да се срещне с Татяна.

Татяна все още обича Онегин и сега с вълнение чете неговото писмо. Влиза Онегин. Без да дочака отговор, той е дошъл при нея и й разкрива обзелите го чувства. Татяна му разказва за своите страдания, но на молбите за прошка на Онегин отговаря, че миналото никога няма да се върне. Тя ще остане вярна на своя съпруг. Отчаяният Онегин остава сам на света …

МУЗИКА

Чайковски пише музиката на „Евгений Онегин“ с много желание и страст. Него не могат да го разубедят близките му, че от този сюжет не става опера. Той пише на брат си Модест: „Нека моята опера бъде несценична, нека в нея няма действие, но аз съм очарован от стиховете на Пушкин и пиша музика, защото тя ме привлича …“. А на фон Мек съобщава: „Музиката си пиша искрено и на тази искреност възлагам всичките си надежди… Имах възможност да водя няколко интересни разговори с писателя граф Лев Николаевич Толстой. Той ме убеди, че онзи художник, който не работи по вътрешно убеждение, а разчита само на ефектите и насилва своя талант, за да се хареса на публиката, не е никакъв художник…“

Музиката на Чайковски в „Евгений Онегин“

отговаря напълно на силата и въздействието на Пушкиновата поезия. Тя е пълна със сърдечна лирика, задушевност, топлота и искреност. Някои от сцените в операта бележат върхове в творчеството на Чайковски, като например цялата втора картина — писмото на Татяна. Изобщо образът на Татяна е един от най-хубавите, най-завършените, най-цялостните и дълбоко психологични образи в цялата оперна литература. Също така трябва да се отбележат двете арии на Ленски — от първа картина („Във Вашия дом“) и от пета картина (предсмъртната „Къде, къде“). Изключителна по своето въздействие е и арията на княз Гремин, изпълнена със спокойна мъжественост и достойнство. Наситени с много емоционалност са и арията на Онегин от трета картина; финалната сцена Татяна—Онегин и др.
Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

Евгений Онегин – опера от Чайковски