Споделете в
Оценете
Dream Theater
Dream Theater – американска прогресив метъл група, основана през 1985 г.

Dream Theater е американска прогресив метъл група, основана през 1985 г. от китариста Джон Петручи (John Petrucci), басиста Джон Мюнг (John Myung) и барабаниста Майк Портной (Mike Portnoy). Историята ѝ започва по време на обучението им в музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън. От първоначалното име Majesty до албумите „Images and Words“, „Metropolis Pt. 2: Scenes from a Memory“ и „Parasomnia“ групата развива музика, в която тежките китари съжителстват с клавирни партии, продължителни инструментални епизоди и разгърнати сюжети.

През различните периоди Dream Theater променя състава и подхода си към записите. Някои албуми поставят в центъра отделната песен, други изграждат обща история или отделят цял диск за една многочастна композиция. Тази разлика между изданията е съществена за разбирането на групата: техническата сложност е само една от страните на нейната музика.

Началото на Dream Theater: Majesty и първият албум

Петручи, Мюнг и Портной създават Majesty през 1985 г. Към ранния състав се присъединяват клавиристът Кевин Мур (Kevin Moore) и певецът Крис Колинс (Chris Collins). По-късно вокалист става Чарли Доминичи (Charlie Dominici). Наличието на друга група със същото име налага промяната на Majesty в Dream Theater.

Новото име идва от киносалон в Калифорния. Старото обаче остава част от историята на музикантите и обозначава първите им съвместни години, преди излизането на дебютния запис. Именно тогава се оформя ядрото от китара, бас и ударни, около което преминават следващите промени в състава.

През 1989 г. излиза „When Dream and Day Unite“, единственият студиен албум на Dream Theater с Доминичи като водещ певец. След раздялата с него групата търси нов глас. Това води до една от най-трайните промени в историята ѝ: през 1991 г. към музикантите се присъединява канадският вокалист Джеймс Лабри (James LaBrie).

„Images and Words“ и пробивът с „Pull Me Under“

„Images and Words“ излиза през 1992 г. и е първият албум на Dream Theater с Лабри. Песента „Pull Me Under“ достига до значително по-широка публика и се превръща в едно от най-разпознаваемите заглавия на групата. След дебюта с Доминичи вторият албум представя състав, който вече включва гласа, останал свързан с Dream Theater през следващите десетилетия.

В същото издание присъства „Metropolis – Part I: The Miracle and the Sleeper“. Заглавието придобива допълнително значение години по-късно, когато музикантите се връщат към него и развиват продължение в мащаба на цял албум. Така „Images and Words“ има две важни места в историята им: носи пробива с „Pull Me Under“ и съдържа отправната точка за бъдещия „Scenes from a Memory“.

Следва „Awake“, издаден през 1994 г. Това е последният студиен албум с Кевин Мур. Клавиристът съобщава решението си да напусне още по време на записите. Промяната засяга инструмент, който има самостоятелна роля в състава и участва в изграждането на цялостното звучене редом с китарата.

Дерек Шериниън и „Falling into Infinity“

След Мур клавирното място заема Дерек Шериниън (Derek Sherinian). „Falling into Infinity“ от 1997 г. остава единственият студиен албум на Dream Theater с негово участие. Подготовката му преминава през напрежение около посоката на новата музика и очакванията на звукозаписната компания за по-кратки песни, подходящи за радио.

Групата подготвя повече материал, отколкото влиза в окончателното издание. Сред останалите извън него записи е инструментална версия на „Metropolis Pt. 2“. На този етап продължението още няма формата на завършения концептуален албум от 1999 г.

Продуцент на „Falling into Infinity“ е Кевин Шърли (Kevin Shirley). Една от конкретните промени в работата му е отделянето на средна част от „Burning My Soul“, която се превръща в инструментала „Hell’s Kitchen“. Подобни решения показват колко съществена част от оформянето на албума може да бъде подредбата на вече създадения материал.

Джордан Рудес и „Scenes from a Memory“

През 1999 г. към Dream Theater се присъединява Джордан Рудес (Jordan Rudess). Първият студиен албум с него е „Metropolis Pt. 2: Scenes from a Memory“, издаден същата година. Така се оформя съставът с Лабри, Петручи, Мюнг, Рудес и Портной, който записва поредица от следващите албуми.

„Scenes from a Memory“ развива историята на Никълъс и откриването на негов предишен живот, свързан с Виктория Пейдж. Любов, изневяра и убийство изграждат сюжета, а отделните песни и инструментални части са сцени от общия разказ. Предишната идея за продължение на „Metropolis – Part I“ вече е преработена в цялостна драматургия.

Албумът получава и сценично продължение. По време на концерт в Ню Йорк групата включва актьори за повествователните елементи на историята. Изпълнението е заснето и издадено през 2001 г. като „Metropolis 2000: Scenes from New York“. Връзката между музика, персонажи и сценично представяне се превръща в съществена част от живота на този проект.

Dream Theater през 2000-те: големи форми и различни подходи

През 2002 г. излиза двойният „Six Degrees of Inner Turbulence“. Първият диск съдържа отделни композиции, а вторият е зает от приблизително 42-минутното заглавно произведение, разделено на осем части. То представя историите на шестима души с различни психични страдания и състояния.

Тук общата тема обединява различни човешки преживявания. Многочастната форма позволява да бъдат разгърнати отделни истории в рамките на едно произведение. Това е различен подход от последователния сюжет на „Scenes from a Memory“, макар и двата проекта да надхвърлят обичайната самостоятелна песен.

След по-тежко насочения „Train of Thought“ групата подготвя „Octavarium“, издаден през 2005 г. За него музикантите търсят по-непосредствени мелодии и ясни песенни структури. При писането свеждат част от идеите до пиано, китара и глас, за да работят върху основата на композициите.

Същият албум завършва с около 24-минутната „Octavarium“. По-кратките песни и голямата заключителна форма присъстват в едно издание. Групата работи и с оркестър, дирижиран от Джамшид Шарифи (Jamshied Sharifi), в „The Answer Lies Within“, „Sacrificed Sons“ и заглавната композиция. Така към клавирните възможности за оркестрово звучене се добавя участие на акустичен ансамбъл.

Майк Манджини и „A Dramatic Turn of Events“

През 2010 г. Майк Портной напуска Dream Theater. След него барабанист става Майк Манджини (Mike Mangini), а първият студиен албум на групата с негово участие е „A Dramatic Turn of Events“ от 2011 г. Промяната поставя началото на период, продължил до 2023 г.

Сред композициите в албума са „On the Backs of Angels“, „Breaking All Illusions“ и заключителната балада „Beneath the Surface“. При представянето му Лабри подчертава мелодичната страна на музиката. Петручи обяснява, че „Breaking All Illusions“ е замислена като разгърната композиция, освободена от обичайните ограничения на песенната структура.

С Манджини групата продължава да работи и върху различни по замисъл продукции. Сред тях е „The Astonishing“ от 2016 г., който отново поставя общата история в центъра на албума. Действието се развива в бъдещи Съединени щати, а конфликтът противопоставя бунтовническо движение на имперска власт. Самата музика има съществено място в измисления свят и в съпротивата срещу режима.

„The Alien“ и наградата „Грами“

„A View from the Top of the World“ излиза през 2021 г. Работата по него протича в условията на пандемията, когато Лабри е в Канада, а останалите музиканти са в Съединените щати. В началото певецът се включва дистанционно, а по-късно пътува до Ню Йорк за записването на вокалните партии.

Важна роля има новото работно пространство DTHQ, което съчетава звукозаписно студио, репетиционна, контролна стая и място за оборудването. То позволява на музикантите да продължат подготовката на албума след прекъсването на концертната дейност.

През 2022 г. Dream Theater печели първата си награда „Грами“ с „The Alien“ от този албум. Отличието е в категорията Best Metal Performance, за метъл изпълнение. То идва в периода с Манджини и след предишни номинации за „On the Backs of Angels“ и „The Enemy Inside“.

Завръщането на Портной и „Parasomnia“

На 25 октомври 2023 г. Dream Theater обявява завръщането на Майк Портной. Така отново се събира съставът с Петручи, Мюнг, Лабри и Рудес. В съобщението музикантите отдават признание и на работата на Манджини през годините му в групата.

Първият студиен резултат след събирането е „Parasomnia“, издаден на 7 февруари 2025 г. Това е шестнадесетият студиен албум на Dream Theater и първият с Портной след „Black Clouds & Silver Linings“ от 2009 г. Продуцент е Петручи, звукозаписен инженер е Джеймс „Джими Ти“ Меслин (James “Jimmy T” Meslin), а смесването е на Анди Снийп (Andy Sneap).

Заглавието насочва към нарушения и необичайни преживявания, свързани със съня. Сред осемте композиции са „Night Terror“, „A Broken Man“, „Midnight Messiah“ и близо двадесетминутната „The Shadow Man Incident“. Албумът продължава интереса на групата към тематично свързани песни и продължителни заключителни произведения.

От Majesty до „Parasomnia“ историята на Dream Theater преминава през няколко различни творчески състава. Всеки оставя собствени записи: дебютът с Доминичи, първите албуми с Лабри и Мур, „Falling into Infinity“ с Шериниън, продукциите с Рудес и двата барабанни периода с Портной и Манджини. Проследени последователно, тези издания показват как групата променя мащаба и организацията на музиката си през четири десетилетия.

Подбрани студийни албуми на Dream Theater

  • „When Dream and Day Unite“ (1989)
  • „Images and Words“ (1992)
  • „Awake“ (1994)
  • „Falling into Infinity“ (1997)
  • „Metropolis Pt. 2: Scenes from a Memory“ (1999)
  • „Six Degrees of Inner Turbulence“ (2002)
  • „Octavarium“ (2005)
  • „A Dramatic Turn of Events“ (2011)
  • „The Astonishing“ (2016)
  • „A View from the Top of the World“ (2021)
  • „Parasomnia“ (2025)

Свързани материали

Източници

Dream Theater – история, състав и дискография