Споделете в
Оценете
Карл Мария фон ВЕБЕР
Карл Мария фон Вебер (1786–1826), композиторът на „Вълшебният стрелец“ и „Оберон“.

Карл Мария фон Вебер (Carl Maria von Weber, 1786–1826) е немски композитор, пианист и диригент от епохата на ранния романтизъм. Сред основните му произведения са оперите „Вълшебният стрелец“, „Еврианта“ и „Оберон“, концертите за кларинет и клавирната пиеса „Покана за танц“.

Ранни години на Карл Мария фон Вебер

Вебер е роден в Ойтин през ноември 1786 г. Рожденият му ден се отбелязва на 18 ноември. Академичното издание Carl-Maria-von-Weber-Gesamtausgabe посочва като вероятна дата 18 или 19 ноември, а кръщението е документирано на 20 ноември.

Баща му Франц Антон фон Вебер ръководи пътуваща театрална трупа, а майка му Геновева Бренер е певица. Детството му преминава в различни градове, където трупата изнася представления. Сред учителите му са Михаел Хайдн и Георг Йозеф Фоглер, известен като абат Фоглер.

Карл Мария фон Вебер като диригент

През 1804 г., още ненавършил 18 години, Вебер получава поста музикален ръководител на театъра в Бреслау, днешен Вроцлав. Препоръчва го Фоглер. Работи там до 1806 г., а през следващите години пътува, концертира и композира.

От 1813 до 1816 г. ръководи оперните представления в Съсловния театър в Прага. От 1817 г. до смъртта си е придворен капелмайстор в Дрезден, където работи за развитието на немскоезичния оперен театър.

Оперите на Вебер

Премиерата на „Вълшебният стрелец“ (Der Freischütz) е на 18 юни 1821 г. в Берлин. Либретото е на Фридрих Кинд. В центъра на действието е ловецът Макс, който трябва да спечели изпитание по стрелба, за да се ожени за Агата. Страхът от провала го отвежда до отливането на вълшебни куршуми във Вълчата долина.

В „Вълшебният стрелец“ разговорният диалог се редува с музикални номера. Ловните сцени, селските празненства и сватбените приготовления са съчетани със свръхестествени събития. Операта има важно място в утвърждаването на немската романтична опера.

„Еврианта“ (Euryanthe) е представена за първи път на 25 октомври 1823 г. във Виена под диригентството на Вебер. Либретото е на Хелмина фон Шези. Действието проследява изпитанието на любовта между Еврианта и Адолар след лъжливо обвинение в изневяра.

Последната завършена опера на композитора е „Оберон“ (Oberon), създадена по английско либрето на Джеймс Робинсън Планше. Вебер дирижира премиерата на 12 април 1826 г. в лондонския театър „Ковънт Гардън“. Увертюрите към трите опери се изпълняват и самостоятелно в симфонични концерти.

Инструментална музика

През 1811 г. Вебер работи с кларинетиста Хайнрих Йозеф Берман. За него създава Концертино, оп. 26, и двата си концерта за кларинет и оркестър. Те стават основни произведения в репертоара на инструмента. Сътрудничеството между двамата продължава и с общи концертни пътувания.

„Покана за танц“, оп. 65, е написана през 1819 г. за соло пиано. Пиесата представя покана, танц и раздяла чрез последователни музикални епизоди, обединени около валса. През 1841 г. Хектор Берлиоз създава оркестрова версия.

Последните месеци в Лондон

През 1826 г. Вебер пътува до Лондон за постановката на „Оберон“. Въпреки влошеното си здраве дирижира и участва в концерти. Умира през нощта срещу 5 юни 1826 г. в дома на диригента Джордж Смарт, на 39-годишна възраст.

Погребан е в Лондон. През 1844 г. тленните му останки са пренесени в Дрезден.

Подбрани произведения на Карл Мария фон Вебер

  • „Вълшебният стрелец“ – опера, премиера през 1821 г.
  • „Еврианта“ – опера, премиера през 1823 г.
  • „Оберон“ – опера, премиера през 1826 г.
  • Концертино за кларинет и оркестър, оп. 26 – 1811 г.
  • Концерт №1 за кларинет и оркестър във фа минор, оп. 73 – 1811 г.
  • Концерт №2 за кларинет и оркестър в ми бемол мажор, оп. 74 – 1811 г.
  • „Покана за танц“, оп. 65 – пиеса за пиано, 1819 г.
  • Концертщюк за пиано и оркестър във фа минор, оп. 79 – 1821 г.

Свързани материали

Източници

Карл Мария фон Вебер – биография и произведения