Карл Мария фон ВЕБЕР (18 или 19.11.1786–5.06.1826 г.)
Карл Мария фон ВЕБЕР е един от най-големите представители на немската музика от първата четвърт на 19 век. В неговото творчество се утвърждава немската романтична опера. Той упорито и настойчиво се бори за създаването на национална оперна школа. След немските опери на Моцарт — „Отвличане от сарая“ и „Вълшебната флейта“ — творбите на Вебер са ново постижение в тая насока. Но не само в обогатяването на немското оперно творчество е заслугата на Вебер, а преди всичко в това, че тласка неговото развитие напред по нов, по-широк път. Именно неговите музикално-сценични творби (особено „Вълшебният стрелец“) са основата, върху която се изгражда операта в Германия. Те са всъщност почвата, върху която се появяват и произведенията на Вагнер.
Оперното творчество на Вебер
се гради върху традициите на зингшпила. В оперите си композиторът пресъздава различни страни от историята и бита на народа, рисува и приказния свят на мита. Чрез своите високохудожествени и силно въздействуващи произведения Вебер не само утвърждава немското оперно творчество, но и допринася решително за преодоляването на италианските влияния в него. В речта си, произнесена по случай пренасяне тялото на Вебер в Германия през 1844 г., Вагнер дава най-висока оценка на неговото дело. Между другото той казва: „Англия ти отдаде заслуженото. Франция ти се възхищаваше, но само Германия може да те обича истински, защото ти си нейно дело, един хубав ден от нейната история, една гореща капка от нейната кръв, отломък от нейното сърце.“
Карл Мария фон Вебер
е роден на 18 (или 19) ноември 1786 г. в Ойтин. Произхожда от семейство на пътуващи артисти. Той отрано проявява музикалното си дарование, но тъй като семейството му не се задържа дълго на едно място, не успява да получи системно музикално образование. Вебер сменя много учители, между които и Михаел Хайдн (известен на времето си композитор, брат на Иозеф Хайдн) и абат Фоглер. На 14 години той е автор на няколко инструментални пиеси. Въпреки лошите условия Вебер достига до истинско съвършенство в свиренето на пиано и успява да придобие сериозна професионална подготовка по композиция и теория на музиката.
Когато става диригент в оперния театър във Вроцлав (Бреслау),
той е едва осемнадесетгодишен, но зад гърба си има вече доста произведения, между които и операта „Петер Шмол и неговите съседи“ (1801). След това той работи в Карлсруе и Щутгарт. През 1810 г. написва операта „Силвана“, която се изнася във Франкфурт, а през следващата — „Абу Хасан“. Тази опера е създадена в духа на немския зингшпил и в нея блясва напълно оригиналността на композитора. През тези години Вебер изнася като пианист много концерти и бързо си спечелва име на голям изпълнител. Патриотичните настроения през второто десетилетие на века, които са обхванали интелигенцията и младежта, оказват силно влияние и върху Вебер. Той написва един сборник патриотични песни „Лира и меч“ по текстове на Т. Кьорнер.
През 1813 г. Вебер
е диригент на оперния театър в Прага. След три години отива в Дрезден. Там създава едни от най-значителните си творби. Сред инструменталните му произведения се открояват: „Покана за танц“ за пиано (оркестрирана от Берлиоз), Концертна пиеса за пиано и оркестър и Концерт за кларинет и оркестър. Обаче най-ценните му творби са оперите „Вълшебният стрелец“ (1820), рицарско-романтичната „Еврианта“ (1823) и вълшебно-приказната „Оберон“ (1826), а също и музиката му към драмата на Волф „Прециоза“ (1820). Освен това Вебер има и две незавършени опери — „Рубецал“ (1804) и „Тримата пинтос“ (1820), завършена от Густав Малер през 1888 г.
През 1826 г. Вебер заминава за Лондон, където се е ползувал с голяма популярност, за да постави последната си опера „Оберон“, но заболява тежко и умира на 5 юни същата година. източник: Книга за операта – автор Любомир Сагаев
Опери
„Горското момиче“ Das (stumme) Waldmädchen, 1800
„Петер Шмол и неговите съседи“ (Peter Schmoll und seine Nachbarn), 1802
„Рубецал“, 1805
„Силвана“ (Silvana), 1810
„Абу Хасан“ (Abu Hassan), 1811
„Прециоза“ (Preciosa), 1821
„Вълшебният стрелец“ (Der Freischütz), 1821 (премиерата е през 1821 г. в Berliner Schauspielhaus)
„Тримата Пинтос“ (Die drei Pintos), 1888. Завършена от Малер.
„Еврианта“ (Euryanthe), 1823
„Оберон“ (Oberon), 1826
Още за Вебер
Вебер е роден в семейство на музикант и театрален предприемач, вечно потопен в различни проекти. Детството и младостта му преминават в странствания по градовете на Германия с малката театрална трупа на баща си. Поради това не може да се каже, че тогава получава систематична и задълбочена музикална подготовка. Първият учител по пиано, при когото Вебер се занимава по-продължително, е Гешкел, а по теория – Михаел Хайдн.
През 1798 г. се появяват първите произведения на Вебер – малки фуги.
След това той става ученик на органиста Калхер в Мюнхен. По-подробен курс по теория на композицията Вебер впоследствие минава с абат Фоглер, като негови съученици са Мейербер и Готфрид Вебер. Първи сценичен опит на Вебер е операта „Die Macht der Liebe und des Weins“ (Силата на любовта и виното). Макар и в ранната си младост да пише много, първия му успех е операта „Das Waldmädchen“ (1800, Горското момиче). Операта на 14-годишния композитор е представяна на много сцени в Европа и в Русия. Впоследствие Вебер преработва тази опера, която под името „Силвана“ дълго се задържа на много оперни германски сцени.
Написва операта „Peter Schmoll und seine Nachbarn“ (1802, Петер Шмол и неговите съседи), симфонии, сонати за пиано, кантатата „Der erste Ton“ (Първият тон), операта „Абу Хасан“ (1811), дирижира оркестри в различни градове и изнася концерти.
През 1804 г. работи като диригент в оперните театри на Бреслау, Бад Карлсруе, Щутгарт, Манхайм, Дармщат, Франкфурт, Мюнхен, Берлин и др.
През 1805 г. написва операта „Рюбецал“ по приказката на И. Музеус. През 1810 написва опера „Силвана“, а през 1813 вече ръководи оперния театър в Прага.
1814 – – става популярен след съчиняването на войнственните песни постихове на Теодор Кернер: „Lützows wilde Jagd“, „Schwertlied“ и кантатата „Kampf und Sieg“ (1815) по текст на Волбрук по случай битката при Ватерло. Написаните после в Дрезден юбилейна увертюра, меси в es и g, кантати имали много по-малък успех.
1817 – оглавява и до края на живота си ръководи немскя музикален театър в Дрезден.
1819— още през 1810 г.
Вебер обръща внимание на сюжета „Фрайшютц“ („Волният стрелец“); но едва сега започва да пише опера по този сюжет, обработен от Йохан Фридрих Кинд. „Вълшебният стрелец“, както става името на операта, е поставена през 1821 г. в Берлин под диригентството на автора, предизвиква небивал фурор, и славата на Вебер достига своя апогей. „Нашият стрелец попадна право в целта“ – пише Вебер на либреттиста Кинд. Бетховен, удивен от произведението на Вебер, казва, че не е очаквал това от толкова „мек“ човек и че Вебер не трябва да спира да пише опери. Само за няколко месеца „Вълшебният стрелец“ е изнесена 50 пъти, още същата година е поставена в много германски театри, а скоро след това нейната популярност преминава границите на страната. В България тя е изнесена за първи път през 1930 г. в Софийската народна опера под диригентството на Херман Щанге в постановка на режисьора Хр. Попов.
Преди „Вълшебният стрелец“
през същата 1821 година е поставена операта „Прециоза“ по драмата на Волф, с музика на Вебер.
1822 – по предложение на Виенската опера композиторът написва рицарско-романтичната „Еврианта“ (за 18 месеца). Но успехът на тази опера не е така блестящ, като “„Вълшебният стрелец“ “. Последното произведение на Вебер е операта „Оберон“, след постановката на която в Лондон през 1826 г. той заболява и скоро умира.
Вебер с право се счита чисто германски композитор, дълбоко разбиращ същността на националната музика и извел немската мелодия до високо художествено съвършенство. Той в течение на цялата си дейност остава верен на националното направление, и в неговите опери лежи фундамента, на който Вагнер построява „Танхойзер“ и „Лоенгрин“. Особено в „Еврианта“ слушателя е обхвнат именно от тази музикална атмосфера, която се усеща в произведенията на Вагнер от средния период. Вебер се явява блестящ представител на романтическото оперно направление, което в двадесетте години на XIX век е в своята сила и което по-късно намира последовател у Вагнер.
Даровитостта на Вебер
изобилства в трите му последни опери: „Вълшебният стрелец“, „Еврианта“ и „Оберон“. Тя е изключително разнообразна. Драматическите моменти, любовните, тънките черти на музикалния изказ, фантастическия елемент – всичко е достъпно за широкото дарование на композитора. Най-различни образи са представени от този музикален поет с тънка чувствителност, с изключителни превъплъщения, със завладяваща мелодичност. Патриот по душа, той не само разработва народните мелодии, но и създава свои в чисто народен дух. Рядко неговата вокална мелодия в бързо темпо съдържа известна инструменталност: тя като че не е написана за глас, а за инструмент, за който техническите трудности са по – достъпни.
Като симфонист, Вебер владее оркестровата палитра до съвършенство.
Неговата оркестрова живопис е пълна с въображение и се отличава със своеобразен колорит. Вебер е главно оперен композитор; симфоничните му произведения, писани за концертни изяви, отстъпват на оперните му увертюри. В областта на песните и инструменталната камерна музика, а именно съчиненията за пиано, композиторът оставя забележителни образци.
На Вебер също принадлежат незавършената опера „Тримата Пинтос“ (1821, завършена от Г. Малер през 1888 г).
1861 – Издигнат е паметник на Вебер в Дрезден.
Синът му – Макс Вебер, написва биография на своя знаменит баща.
