Алън Джаксън – биография, песни и албуми

Споделете в

Оценете

Алън Джаксън (Alan Jackson) превръща летата край една река, спомените за баща си и годините на семейния живот в песни, които заемат трайно място в американското кънтри. „Chattahoochee“, „Drive (For Daddy Gene)“ и „Remember When“ представят различни страни на неговото творчество: танцувален ритъм, личен разказ и сдържана балада. Певец, китарист и автор на песни, той утвърждава традиционното кънтри звучене пред широка публика, без да заличава характерните му инструменти и реч.

Алън Джаксън: детство и музикални корени

Алън Юджийн Джаксън е роден на 17 октомври 1958 г. в Нюнан, щата Джорджия. Родителите му са Юджийн и Рут Джаксън, а той е най-малкото дете в семейството, след четири сестри. Израства сред църковни песни и записи на кънтри изпълнители. Госпълът остава част от музикалната му памет и по-късно получава самостоятелно място в дискографията му.

Сред ранните му ориентири са Ханк Уилямс-младши (Hank Williams Jr.) и Джийн Уотсън (Gene Watson). Като младеж пее с приятел, а след училище съчетава различни работни места с участия в местни клубове. През 1983 г. започва да пише песни и създава групата Dixie Steel. Постепенно собствените истории се превръщат в съществена част от репертоара му.

През 1979 г. се жени за Дениз Джаксън (Denise Jackson). Семейството и животът преди известността присъстват в редица негови произведения, но песните не изискват слушателят да познава биографията му. Домът, работата, родителите и порастването са представени чрез ситуации, които могат да бъдат разпознати и извън американския Юг.

Пътят към Нашвил и първият договор

Важна възможност се появява чрез Дениз, която работи като стюардеса и се среща с Глен Кембъл (Glen Campbell). Контактът помага на младия музикант да намери посока в Нашвил. През 1985 г. семейството се премества там, а през следващата година Джаксън подписва договор като автор с издателската компания на Кембъл.

Началото включва работа в пощенския отдел на телевизионната мрежа TNN и пеене на демонстрационни записи. Тези записи представят песни пред издатели и изпълнители, преди да бъдат създадени окончателните версии. За бъдещия певец това е практическа школа: той натрупва студиен опит и продължава да развива собственото си писане.

През 1989 г. Алън Джаксън става първият изпълнител, подписал с Arista Nashville. Дебютният му сингъл е „Blue Blooded Woman“. По-големият пробив идва с албума „Here in the Real World“ от 1990 г., който представя гласа и репертоара му на национална публика.

Пробивът: „Here in the Real World“ и Grand Ole Opry

Дебютният албум включва „Here in the Real World“, „Wanted“, „Chasin’ That Neon Rainbow“ и „I’d Love You All Over Again“. Четирите песни достигат до първите пет места в американската кънтри класация, а последната става първият му номер едно в класацията на Billboard за кънтри сингли през 1991 г.

Заглавната песен противопоставя романтичните развръзки във филмите на разочарованието в действителния живот. „Chasin’ That Neon Rainbow“ насочва вниманието към мечтата за музикална кариера и трудното ѝ осъществяване. Още първият албум съчетава любовни балади с песни, свързани с опита на самия изпълнител.

На 3 март 1990 г. Джаксън дебютира в Grand Ole Opry, една от най-важните сцени и институции в историята на кънтри музиката. На 7 юни 1991 г. става неин член. Въвеждат го Рой Ейкъф (Roy Acuff) и Ранди Травис (Randy Travis) – връзка между утвърдената традиция и новото поколение.

Алън Джаксън през 90-те години

Вторият албум, „Don’t Rock the Jukebox“ от 1991 г., затвърждава успеха. Заглавната песен е написана съвместно с Роджър Мъра (Roger Murrah) и Кийт Стегъл (Keith Stegall). Разказвачът иска от джубокса кънтри песен, подходяща за разбитото му сърце. Хуморът и предпочитанието към определено звучене са събрани в ясна, запомняща се ситуация.

„A Lot About Livin’ (And a Little ’Bout Love)“ излиза през 1992 г. От него е „Chattahoochee“, написана с Джим Макбрайд (Jim McBride). Песента достига първото място през 1993 г. и свързва порастването с реката Чатахучи. Бързият ритъм и разговорният разказ я превръщат в един от най-разпознаваемите записи на певеца.

Следват „Who I Am“ през 1994 г., „Everything I Love“ през 1996 г. и „High Mileage“ през 1998 г. В репертоара му се появяват „Livin’ on Love“, „Gone Country“, „Little Bitty“ и „Little Man“. Любовта, променящите се малки градове и отношението към самата музикална индустрия разширяват темите отвъд обичайния любовен сюжет.

Авторство, чужди песни и сътрудничества

Алън Джаксън пише значителна част от репертоара си, но записва и произведения на други автори. „Little Bitty“ е песен на Том Т. Хол (Tom T. Hall). Неговият избор на чужди песни допълва авторския му образ: близкият до ежедневната реч текст и конкретният герой остават водещи независимо кой е написал произведението.

С Ранди Травис създава песни като „Forever Together“ и „Better Class of Losers“, записани от Травис, както и „She’s Got the Rhythm (And I Got the Blues)“, изпълнена от Джаксън. Негови произведения влизат и в репертоара на Фейт Хил (Faith Hill) и Клей Уокър (Clay Walker). Така приносът му към жанра надхвърля собствените му албуми.

„Under the Influence“ от 1999 г. представя записи на по-ранни кънтри песни и отдава почит на музикалните му предшественици. Същата година, по време на наградите CMA, той включва част от „Choices“ в собственото си изпълнение в подкрепа на Джордж Джоунс (George Jones). Жестът показва колко важно място заемат по-възрастните изпълнители в неговата представа за жанра.

С Джордж Стрейт (George Strait) записва „Murder on Music Row“, която критикува отдалечаването на кънтри индустрията от традиционното звучене. Друга страна на сътрудничествата му представя „It’s Five O’Clock Somewhere“ с Джими Бъфет (Jimmy Buffett) от 2003 г. – непринудена песен за желанието работният ден да бъде прекъснат за почивка.

„Where Were You“, „Drive“ и зрелият период

След терористичните нападения от 11 септември 2001 г. Джаксън написва „Where Were You (When the World Stopped Turning)“. Представя я на церемонията на CMA през същата година. Текстът събира реакции на обикновени хора: объркване, скръб, молитва и нужда от близост. През 2003 г. произведението получава „Грами“ за най-добра кънтри песен.

В албума „Drive“ от 2002 г. личната памет отново заема централно място. „Drive (For Daddy Gene)“ е посветена на баща му и свързва спомените за управление на лодка и автомобил с отношенията между поколенията. „Remember When“ проследява любовта през младостта, трудностите и изминалите години. В тези песни времето е осезаемо чрез конкретни преживявания и промени в семейството.

„Good Time“ от 2008 г. включва 17 песни, всички написани самостоятелно от певеца. Сред тях са заглавната „Good Time“ и „Small Town Southern Man“. Албумът събира танцувалната страна на музиката му с разкази за труд, семейство и произход, като показва обхвата на неговото авторство в рамките на един проект.

Госпъл, блуграс и по-късни записи

С „Precious Memories“ от 2006 г. Алън Джаксън се връща към църковните песни от детството си. Първоначално записите са предназначени за коледен подарък на майка му. След интереса на близките му проектът достига до публиката. През 2013 г. излиза „Precious Memories Volume II“, включващ традиционни химни като „Amazing Grace“ и „Just as I Am“.

През същата година „The Bluegrass Album“ поставя гласа му в акустична среда с банджо, мандолина, цигулка, китара и добро. Това е отделен поглед към корените на кънтри музиката и нейните стилове. Различният инструментален състав позволява песните да бъдат чути извън обичайния му електрически студиен звук.

На 14 май 2021 г. излиза „Where Have You Gone“, продуциран от дългогодишния му сътрудник Кийт Стегъл. От 21 песни Джаксън написва 15. „You’ll Always Be My Baby“ и „I Do“ са създадени за сватбите на дъщерите му. „Where Her Heart Has Always Been“ е написана за погребението на майка му и включва запис на нейния глас, четящ Библията.

Музикален почерк и признание

В записите му акустичната китара, цигулката и педалната стоманена китара имат съществена роля. Последният инструмент създава характерни плавни преходи между тоновете. Вокалната му фразировка оставя текста ясно разбираем, а инструменталните отговори между фразите допълват настроението. Баладите и бързите песни използват различна енергия, но запазват този разпознаваем звуков език.

Джаксън получава второто си отличие „Грами“ през 2011 г. за вокалното сътрудничество със Zac Brown Band в „As She’s Walking Away“. Приет е в Nashville Songwriters Hall of Fame през 2011 г., в Country Music Hall of Fame през 2017 г. и в Songwriters Hall of Fame през 2018 г. Тези признания обхващат както изпълнителската му кариера, така и работата му като автор.

Мястото на Алън Джаксън в кънтри музиката се определя от съчетанието на устойчиво звучене и богат песенен репертоар. „Chattahoochee“ разказва за порастването, „Drive“ за бащината близост, а „Where Were You“ за обществена трагедия. Между тях стоят любовни песни, хумор, госпъл и записи на предшественици – различни посоки, свързани от ясния разказ и вниманието към човешкия опит.

Свързани материали

Източници

Алън Джаксън – биография, песни и кънтри традиция