Stevie Wonder (Стиви Уондър) | Даскалът по музика

Споделете в

5/5 - (219 votes)

Стиви Уондър (Stevie Wonder): икона на соул, фънк и R&B, музикален феномен, въпреки слепотата

Стивлънд Хардъуей Морис (роден на 13 май 1950 г. в Сагино, Мичиган, САЩ), по-известен като Стиви Уондър, е сред най-влиятелните и обичани поп, соул и R&B изпълнители в историята на модерната музика. Още като дете той показва забележителен талант – свири на пиано, хармоника и барабани, въпреки че губи зрението си малко след раждането поради усложнения в кувьоза. С непоколебим дух и уникален глас, Стиви Уондър пробива на световната сцена като певец, композитор, продуцент и мултиинструменталист, чиято кариера вече надхвърля шест десетилетия. Неговите песни и албуми са оставили неизличим отпечатък в популярната музика, а социалната му ангажираност и благотворителна дейност вдъхновяват милиони хора по света.

Детство, семейна история и първи уроци по музика

Стиви Уондър израства в скромно семейство, където още от най-ранна възраст привлича вниманието към себе си със забележителния си слух и любовта си към ритъма. Роден е преждевременно, а престоят му в кувьоз води до ретинопатия (Retinopathy of Prematurity), която уврежда кръвоносните съдове на ретината и го оставя без зрение. Това обаче не пречупва волята му – още като дете Стиви успява да използва музиката като свое средство за общуване със света.

В дома му често звучат госпъл, соул и блус парчета,

които формират неговия ранен музикален вкус. Родителите му забелязват изключителния му музикален слух и бързо разбират, че синът им има огромен талант. Започвайки с пеене в църковен хор, Стиви се учи да свири на няколко инструмента едновременно – пиано, барабани и хармоника. Подражава на артисти като Рей Чарлз и Сам Кук, но скоро изгражда свой стил, смесвайки госпъл енергията с ритъм-енд-блус елементи.

Като дете той започва да композира първите си песни и в училище често е забелязван да свири на импровизирани инструменти. Въпреки физическото му увреждане, родителите му правят всичко възможно да го насърчат и подкрепят. Това е решаващо за по-нататъшния му път, защото Стиви намира убежище в музиката.

Motown и началото на професионалната кариера

През 1961 г. талантът на 11-годишния Стивлънд Морис достига до Бери Горди – основателя на легендарната звукозаписна компания Motown Records, чийто каталог вече включва имена като The Supremes, Марвин Гей и Смоуки Робинсън. Веднага щом чува момчето-чудо, Горди му предлага договор и го прекръства на „Little Stevie Wonder“ – артистичен псевдоним, подчертаващ необикновените му умения.

През 1962 г. е записан първият му албум, но истинският пробив идва година по-късно със сингъла „Fingertips Pt. 2“, записан на живо. Парчето моментално се превръща в сензация, оглавявайки класациите на Billboard. Така Стиви Уондър влиза в историята като най-младия изпълнител, достигал номер едно в Billboard Hot 100 – постижение, което остава непокътнато десетилетия наред.

Докато обикаля страната в рамките на турнета с други Motown звезди,

Стиви се учи не само да пее и свири, но и да работи с екип от професионални продуценти и аранжори. Лейбълът Motown е известен с високите си стандарти, а това, че едно дете се справя с конкуренцията на големи имена, говори за изумителните му способности.

В ранните си години в Motown той записва предимно весели, бързи парчета, близки до госпъл и R&B стилистиката. Постепенно обаче започва да желае повече творческа свобода, да експериментира със звука си и да изразява себе си като композитор и продуцент.

Преходът от „Little Stevie Wonder“ към зрелия артист

Към средата на 60-те Стиви вече не е „малкото дете-чудо“, а тийнейджър, който иска да определя собствената си посока. Motown до този момент често контролира музикалния процес на артистите си, но надарените изпълнители, сред които и Стиви Уондър, започват да настояват за по-голяма независимост.

Най-силното желание на Стиви е да поеме контрол върху композирането, да пише текстове, да продуцира и да експериментира със синтезатори и електронни инструменти – нещо, което е доста новаторско за времето. Този процес на утвърждаване на личния му почерк достига кулминация в началото на 70-те години, когато подписва нов договор с Motown, гарантиращ му пълна творческа свобода.

Преди това, през 1968 г., Стиви записва песента „I Was Made to Love Her“,

която става огромен хит. Други ранни успешни сингли включват „Uptight (Everything’s Alright)“ и „My Cherie Amour“. Всички те отразяват нежния, мелодичен стил, като същевременно запазват енергията на фънка и соула.

Музикалната индустрия започва да разпознава все по-ясно таланта му. Мнозина го сравняват с Рей Чарлз – не само заради факта, че и двамата са слепи, но и заради умението им да комбинират госпъл, джаз и поп с неподражаема харизма.

„Music of My Mind“ и началото на новаторския звук

Началото на 70-те е период на трансформация за Стиви Уондър. През 1971 г., навършвайки 21 години, той сключва нов договор с Motown, чрез който получава правото сам да продуцира и пише песните си. Този момент се смята за важна повратна точка, тъй като дава свобода на таланта му да разгърне пълния си потенциал.

„Music of My Mind“ (1972): Албумът бележи старта на т.нар. „класически период“ на Стиви Уондър (1972–1976). Тук той използва широко възможностите на синтезаторите, като ARP и Moog, и привнася звукова палитра, различна от всичко, което Motown е предлагал дотогава. Повечето песни са самостоятелно написани, продуцирани и аранжирани от Стиви, който също така изпълнява огромна част от инструменталните партии.
В този албум проличава особеното му отношение към мелодията и ритъма. Композициите са емоционални и интимни, а текстовете отразяват личните му преживявания и размисли за любовта, вярата и човешките взаимоотношения.

„Music of My Mind“ не става най-големият комерсиален хит в дискографията му, но проправя път за следващите шедьоври, които ще го издигнат до статут на едно от най-големите имена в света на R&B и поп музиката.

„Talking Book“ и „Innervisions“: глобален пробив и социален заряд

След „Music of My Mind“ Стиви Уондър продължава със силните албуми:

„Talking Book“ (1972): В този албум попада емблематичният хит „Superstition“, с неговия настойчив и завладяващ кийборд-риф. Песента става световен успех и достига №1 в класациите на Billboard. Друга важна песен от албума е „You Are the Sunshine of My Life“, отличена с награда „Грами“. Така Стиви Уондър започва да утвърждава репутацията си не само като R&B изпълнител, но и като кросоувър звезда, способна да покорява различни стилове и публики.
„Innervisions“ (1973): Това е албум, в който социалният коментар и личните преживявания се сливат в майсторски микс. Парчета като „Living for the City“ разглеждат теми като расовата дискриминация, бедността и несправедливостта в американските градове. Албумът печели критиците със своите откровени текстове и музикални експерименти, смесващи фънк, соул и джаз елементи. „Innervisions“ получава награда „Грами“ за Албум на годината и се смята за един от върховете в кариерата на Уондър.

По време на записите и концертните турнета около тези албуми Стиви Уондър затвърждава имиджа си на изключителен иноватор. Освен характерния глас, той създава и революционни аранжименти, използвайки синтезатори като T.O.N.T.O. (The Original New Timbral Orchestra), за да постига плътни, „космически“ звуци, каквито малко други артисти биха си позволили в началото на 70-те.

Автомобилна катастрофа и „Fulfillingness’ First Finale“

През август 1973 г. Стиви Уондър преживява тежък пътен инцидент, в който колата му се блъска в ремарке. Травмите са сериозни – той изпада в кома за няколко дни и известно време губи обонянието и част от вкусовите си усещания. Въпреки че първоначално прогнозите не са оптимистични, Стиви се възстановява и се връща в студиото с още по-силен порив да твори.

„Fulfillingness’ First Finale“ (1974): Албумът, издаден след катастрофата, също спечелва „Грами“ за Албум на годината. Тонът му е малко по-спокоен и уязвим в сравнение с „Innervisions“, отразявайки близката среща на Стиви със смъртта. Текстовете често се отнасят към вярата, любовта и духовното израстване.

Творческата енергия на Уондър очевидно не е намаляла: въпреки травмата, той продължава да композира и да дълбае в социални и лични теми. Въпросът за неравенството и дискриминацията, както и за собственото му изцеление, са ключови мотиви в песните му от този период.

„Songs in the Key of Life“: върхова точка в кариерата на Стиви Уондър

През 1976 г. Стиви Уондър издава двойния албум „Songs in the Key of Life“, който се смята за неговия най-голям шедьовър. Това е проект, който включва изключително разнообразна музика – от джаз и фънк до госпъл и поп, и се възприема като един от най-завършените албуми в историята на популярната музика.

Основни композиции: Сред запомнящите се песни са „Sir Duke“ (посветена на джаз легендата Дюк Елисингтън), „I Wish“ (носталгичен поглед към детството), „Isn’t She Lovely“ (посветена на раждането на дъщеря му) и „Pastime Paradise“ (по-късно интерпретирана от Кулио в „Gangsta’s Paradise“).
Композиционна и лирическа зрялост: Албумът е пропит едновременно от радост и дълбок размисъл. В него личи социалната чувствителност на Уондър, но и позитивната му нагласа към живота.
Награди и признание: „Songs in the Key of Life“ става №1 в Billboard 200, получава поредица от награди „Грами“ и е номиниран за много други отличия. В различни класации – включително в листата на Rolling Stone „500-те най-велики албума на всички времена“ – този проект неизменно заема челни позиции.

Много музиканти, сред които Майкъл Джексън, Принс и Елтън Джон, признават огромното влияние на този албум върху тяхното лично развитие и върху музикалната индустрия като цяло.

Преходът през 80-те: поп успех, саундтраци и хуманитарни проекти

След успехите през 70-те, Стиви Уондър навлиза в 80-те години, оставайки все така актуален, макар и с известна промяна в звученето си:

„Hotter than July“ (1980): Тук се усеща по-голямо влияние на реге и афро-ритми, особено в „Master Blaster (Jammin’)“ – почит към Боб Марли. Песента се радва на голяма популярност и оглавява R&B класациите.
Кампания за Мартин Лутър Кинг: В този период Стиви е ключова фигура в движението за признаване на рождения ден на Мартин Лутър Кинг-младши за федерален празник. Песента „Happy Birthday“ от „Hotter than July“ играе ролята на своеобразен химн в тази кампания. Благодарение на публичните му усилия и натиск от други активисти, през 1983 г. каузата успява, а от 1986 г. 21 януари става официален федерален празник в САЩ.

Саундтраци и комерсиални хитове

„The Woman in Red“ (1984): Стиви Уондър пише музиката за филма „The Woman in Red“, от който се ражда суперуспешният сингъл „I Just Called to Say I Love You“. Песента става световен хит, оглавява класациите в САЩ и Великобритания, и печели „Оскар“ за най-добра оригинална песен.
„In Square Circle“ (1985): Албумът включва песента „Part-Time Lover“, достигнала №1 в Billboard Hot 100. Този успех доказва, че и в ерата на синтпоп и новите вълни, Стиви остава релевантен, интегрирайки модерни звукови тенденции.

През 80-те той се включва и в благотворителни инициативи като „We Are the World“ (1985), където застава редом до Майкъл Джексън, Лайънъл Ричи и други величия, за да съберат средства за борба с глада в Африка. В цялата декада Стиви участва в редица концерти, посветени на човешките права и социалната справедливост.

Личен живот, семейство и скромност в публичността

Стиви Уондър е човек, който пази личния си живот от прекомерна публичност. Въпреки славата си, той рядко попада в жълтите хроники. Известно е, че има няколко брака и девет деца. Първият му брак е с певицата и композитор Сайрийта Райт (Syreeta Wright) през 1970 г., с която заедно създават песни като „If You Really Love Me“. Двамата се развеждат през 1972 г., но остават приятели и музикални сътрудници.

Стиви е отдаден баща, който е споделял, че семейството е изключително важно за него. През годините отделя много време и средства за различни благотворителни кампании, свързани със здравни и социални каузи.

Заради слепотата му мнозина се опитват да го представят като „герой, преодолял трудностите на съдбата“. Стиви обаче винаги е настоявал, че слепотата му е само една от характеристиките му и че той се чувства „просто човек, който обича да прави музика и да носи радост на хората“.

Характерен стил и музикални иновации

Подобно на „woman tone“ на Ерик Клептън (китарен почерк, отличаващ се с мек и плътен звук), Стиви Уондър също изгражда свой уникален музикален език:

Синтезаторна революция: Наред с продуценти като Малуен Смит и Робърт Маргулеф, Стиви е сред пионерите в използването на големи модулни синтезатори (особено T.O.N.T.O.). Чрез тях той постига плътни и богати звукови слоеве, които комбинира с фънк-ритъм и соул вокали.
Фънк и соул корени: Много от песните му се отличават с хипнотизиращи ритми и „groove“ усещане. Бас линиите често са движеща сила, а барабаните и перкусиите поддържат динамичен и енергичен фон, върху който Стиви нанася сложни хармонии.
Вокални и инструментални умения: Освен с изключителен диапазон на гласа си, Стиви е известен и с виртуозната си хармоника. Мелодичните му линии често придават допълнителна емоционална дълбочина. Той свири на пиано, синтезатор, барабани и други инструменти, което му дава пълен контрол над крайната форма на композициите му.
Социална и лирическа дълбочина: Макар да е известен със своите любовни песни, Стиви никога не избягва и по-сериозни теми – расова несправедливост, бедност, неравенство. Песните му често носят позитивни послания за надежда, мир и обединение.

Сътрудничества с други легенди

Дългогодишната кариера на Стиви Уондър е изпъстрена с впечатляващи колаборации:

Пол Маккартни: Двамата записват заедно „Ebony and Ivory“ (1982) – песен, посветена на междурасовата хармония, която оглавява класациите в много държави.
Майкъл Джексън: Стиви взема участие в албума „Bad“ (1987), където изпълнява дуета „Just Good Friends“. Освен това имат и други общи появи и инициативи (например „We Are the World“).
Принс: Макар да нямат съвместен студиен албум, двамата изпитват взаимно възхищение и неведнъж са споделяли сцена. Принс признава, че албумът „Songs in the Key of Life“ му е повлиял дълбоко и е променил музикалните му възприятия.
Арета Франклин, Лайнъл Ричи, Уитни Хюстън: Стиви Уондър често участва в благотворителни концерти или студийни записи заедно с други соул и поп титани.
Sting: Уондър свири хармоника в песента „Brand New Day“ (1999) на Стинг, като добавя характерната си мелодична топлина към ритмичната композиция.
Чака Кан: Хармониката на Стиви звучи и в „I Feel for You“ (1984), превръщайки се в един от най-емблематичните звукови елементи на песента.

Тези сътрудничества не само обогатяват дискографията на Стиви, но и показват готовността му да се впуска в различни стилове и да споделя сцената с разнообразни артисти.

Благотворителност и социална ангажираност

Стиви Уондър е не само гениален музикант, но и човек с активна обществена роля:

Движение за правата на човека: Още от началото на кариерата си подкрепя идеите на Мартин Лутър Кинг-младши и се включва в различни инициативи, свързани с гражданските права и расовата равнопоставеност.
Федерален празник в чест на Мартин Лутър Кинг: Както вече споменахме, песента „Happy Birthday“ и непрекъснатите кампании на Стиви Уондър са сред ключовите фактори за провъзгласяването на 21 януари като официален ден в памет на д-р Кинг.
Кампании за хора с увреждания: Като човек, който живее със слепота, Стиви Уондър често изтъква нуждите и правата на хората със зрителни и други физически увреждания. Подкрепя множество фондации и инициативи за социално включване, образование и достъпност.
Участие в благотворителни концерти: Той е част от „USA for Africa“ (1985) и други глобални събития, които набират средства за борба с глада, болестите и бедността.
House Full of Toys: От средата на 90-те Стиви Уондър организира ежегодния коледен концерт „House Full of Toys“ в Лос Анджелис, където феновете носят играчки и дарения, а набраните средства се разпределят за деца и семейства в нужда.

Път към новото хилядолетие: албуми, турнета и отличия

След силното присъствие през 70-те и 80-те, Стиви Уондър записва по-рядко през 90-те и 2000-те, но продължава да радва публиката си:

„Characters“ (1987): Албумът смесва класическия му R&B стил с по-модерни за времето синтпоп елементи. Включва дуети с Майкъл Джаксън и други Motown звезди.
„Conversation Peace“ (1995): Смятан за завръщане към класическото му соул звучене и социална критика. Макар да не достига феноменалния успех на предходните албуми, критиците отбелязват силното вокално изпълнение и типичните за Стиви слънчеви послания.
„A Time to Love“ (2005): Първият му албум от десет години насам, отличаващ се с гост-участия на Принс, Индиа Ари и други. Песните са любовни, социални, духовни – всичко, което характеризира музиката на Стиви Уондър.

Турнета и концерти

„A Wonder Summer’s Night“ (2007): Грандиозно турне, което минава през десетки градове в САЩ и Европа, за да напомни на феновете какво е да присъстваш на истински празник на соул и фънк музиката.
„Songs in the Key of Life Tour“ (2014–2015): Стиви изпълнява целия емблематичен двоен албум на живо, често с придружителен оркестър и специални гости. Тези концерти са истинско пътешествие във времето, събирайки фенове от различни поколения.

Награди и почести

25 награди „Грами“: Стиви е един от най-награждаваните артисти в историята на тези музикални отличия, включително няколко за Албум на годината.
Въведен в Rock & Roll Hall of Fame (1989): Прави го на едва 38-годишна възраст, което го нарежда сред най-младите изпълнители, получили това признание.
Награда „Оскар“ (1985): За песента „I Just Called to Say I Love You“.
Награда за цялостен принос („Lifetime Achievement Award“) от Грами и множество други призове, сред които и Президентски медал на свободата (2014), връчен му от президента Барак Обама за приноса му към културата и гражданското общество.

Основни акценти в дискографията

Дискографията на Стиви Уондър надхвърля 20 студийни албума, множество компилации, концерти и колаборации. Ето някои от най-важните заглавия, които оформят развитието му:

„The Jazz Soul of Little Stevie“ (1962) – Дебютният албум, записан, когато Стиви е едва на 12 години, показва ранните му джаз и блус корени.
„Fingertips Pt. 2“ (1963, сингъл) – Живото изпълнение, изкачило се до №1 в Billboard Hot 100.
„Music of My Mind“ (1972) – Начало на „класическия период“, белязан от пълна артистична независимост.
„Talking Book“ (1972) – Съдържа хитовете „Superstition“ и „You Are the Sunshine of My Life“.
„Innervisions“ (1973) – Социална и духовна интензивност, награда „Грами“ за Албум на годината.
„Fulfillingness’ First Finale“ (1974) – Създаден след тежка автомобилна катастрофа, отново „Грами“ за Албум на годината.
„Songs in the Key of Life“ (1976) – Връх в творчеството му и един от най-високо оценяваните албуми в популярната музика.
„Journey Through the Secret Life of Plants“ (1979) – Саундтрак към документален филм, в който отново се вижда експериментаторският подход на Уондър (разнообразни синтезаторни ефекти, тематични инструментали).
„Hotter than July“ (1980) – Почит към регето и Боб Марли, включва „Master Blaster (Jammin’)“ и песента „Happy Birthday“.
„The Woman in Red“ (1984, саундтрак) – „I Just Called to Say I Love You“ печели „Оскар“.
„In Square Circle“ (1985) – Комерсиален успех с „Part-Time Lover“.
„Characters“ (1987) – Съвременни за времето си синтпоп елементи и колаборации с Майкъл Джексън.
„Conversation Peace“ (1995) – Завръщане към класическото соул звучене и социални теми.
„A Time to Love“ (2005) – Последният засега студиен албум, включващ гост-участия на Принс, Индиа Ари и други.

По-късни години, здравословни предизвикателства и бъдещи проекти

Въпреки че през 21-ви век Стиви Уондър вече не издава музика толкова регулярно, той продължава да е обичан и уважаван изпълнител, който поддържа активна концертна дейност. През 2019 г. претърпява трансплантация на бъбрек, за която споделя публично, за да вдъхне смелост на други хора, изправени пред подобни процедури.

Независимо от здравословните му предизвикателства, Стиви продължава да се появява на специални събития, церемонии и благотворителни концерти. Често е канен да изпълнява националния химн на САЩ или да изнася кратки сетове по време на големи спортни събития.

Феновете очакват с нетърпение евентуални бъдещи издания или колаборации. Стиви неведнъж е споменавал, че няма да спре да твори. Макар и да навлиза в осмото си десетилетие, той остава изпълнен с вдъхновение и позитивна енергия.

Stevie Wonder Стиви Уондър — Стиви Уондър

Наследство и заключение

Стиви Уондър е явление в популярната музика – артист, който премахва границите между жанровете и доказва, че физическите препятствия не могат да спрат истинския талант и вдъхновението. Музиката му съчетава дълбоки лични преживявания, социална чувствителност и изумителна мелодичност, а албумите му са истински учебници по иновативна продукция, смесване на стилове и емоционален заряд.

Културно влияние: Безброй артисти – от Принс и Лени Кравиц до Адел и Ед Шийрън – сочат Стиви Уондър като ключов вдъхновител. Неговите опити с фънк, соул и електронни инструменти формират основата на съвременния R&B.
Социални послания: Песните му за расово равенство, мир и любов са валидни във всяка епоха. Той се бори не само за правата на афроамериканците, но и за хората с увреждания, давайки глас на общности, които често остават извън общественото полезрение.
Уникален тембър и композиционен стил: Впечатляващият му глас е с богат диапазон, а способността му да импровизира, да смесва тоналности и да твори за броени минути са легендарни.
Технически иновации: Чрез синтезаторите и прогресивните записи от 70-те Стиви помага да се открият нови хоризонти за поп, фънк и соул музиката. Неговият почерк в звученето и аранжиментите става модел, към който се стремят много продуценти.
Човечност и скромност: Неговата лична история – дете, израснало в бедност и с физическо увреждане, което преодолява всички бариери – е символ на непоколебим дух. Въпреки славата и престижните отличия, Стиви винаги е демонстрирал топлина, искреност и любов към хората.

В крайна сметка Стиви Уондър не е просто поредният музикален виртуоз или артист със силен социален глас. Той е движеща сила, която ни напомня, че истинската музика може да променя общественото мнение, да изцелява душите и да вдъхновява поколения наред. С глас, изпълнен с обич и надежда, и с клавиши, които говорят по-силно от думи, той продължава да твори история.

Почетни звания от университети

В допълнение към многобройните си музикални отличия и награди, Стиви Уондър е удостояван и с редица почетни докторски степени от престижни висши учебни заведения. Те служат като признание за творческия му гений, социалните му каузи и неизмеримия му принос към културата. Сред най-изявените почетни степени, които е получил, се открояват:

Honorary Doctor of Music от Berklee College of Music – За изключителния му принос в развитието на музикалните стилове R&B, фънк и поп.
Honorary Doctor of Fine Arts от Университета на Пенсилвания – За значимата му роля в насърчаването на гражданските права, популяризирането на образованието и иновациите в музиката.
Honorary Doctor of Humane Letters от Тъфтс Юнивърсити – Признание за хуманитарната му дейност и подкрепата за редица благотворителни организации.

Чрез тези и други почетни звания, редица ректорски и академични общности в САЩ и по света засвидетелстват уважението си към Стиви Уондър не само като музикант, но и като вдъхновяващ общественик и новатор.

Източници

Stevie Wonder (Стиви Уондър)