Една и съща ръка пише „Thriller“ и „The Lady in My Life“. В първата песен чуваме стъпки, напрежение и глас, който превръща танцовия запис в разказ на ужасите. Във втората остават бавният ритъм и любовното признание. Между тези два свята стои Род Темпъртън (Rod Temperton) — композиторът, който умее да даде на един изпълнител напълно различни музикални лица.
Името му рядко е първото, което свързваме с тези записи. Публиката вижда Майкъл Джексън (Michael Jackson), запомня движенията му и разпознава гласа му още след първата фраза. Но преди изпълнението има друга работа: някой трябва да изгради мелодията, да намери думите и да подреди моментите, които ще ни накарат да останем до края на песента.
Историята на Темпъртън е интересна именно от тази гледна точка. Как авторът на танцов хит за Heatwave стига до песни, които стават част от облика на световна поп звезда? И как запазва собствен почерк, когато музиката му звучи чрез толкова различни гласове?
Род Темпъртън: песента започва преди прожекторите
Преди студийните сътрудничества и международните успехи Темпъртън натрупва опит като инструменталист. Свири на барабани в ученическите си години, по-късно се насочва към клавишните инструменти и работи в танцови състави. През 1974 г. се присъединява към Heatwave. Там неговите композиции получават постоянна среща с гласове, инструменти и публика.
В Heatwave той е клавирист и основен автор на оригиналния репертоар. Гласовете на братята Джони Уайлдър-младши (Johnnie Wilder Jr.) и Кийт Уайлдър (Keith Wilder) дават на песните различен характер: Кийт пее водещата партия в „Boogie Nights“, а Джони — в „Always and Forever“. Продуцент на дебютния албум е Бари Блу (Barry Blue).
Тази среда е важна за разбирането на неговия почерк. В танцовата песен мелодията трябва да запазва характера си сред активен бас, ударни и инструментални реплики. При слушане на Heatwave чуваме как вокалните фрази се включват в движението: някои са кратки и отчетливи, други се разгръщат над съпровода и променят усещането за напрежение.
„Boogie Nights“ и „Always and Forever“: две посоки от един автор
Дебютният албум „Too Hot to Handle“ от 1976 г. включва две особено показателни песни на Темпъртън: „Boogie Nights“ и „Always and Forever“. Ако ги слушаме последователно, лесно ще разберем защо неговата история не се побира само в понятието „диско композитор“.
„Boogie Nights“ започва с ефирно инструментално въведение, преди да се установи основното танцово движение. После вниманието преминава между вокалните реплики и подвижния съпровод. Заглавната фраза е кратка и отчетлива; тя се връща като познат ориентир, докато около нея инструментите поддържат активна среда.
В „Always and Forever“ времето протича различно. Мелодията позволява по-продължителни тонове и постепенно усилване на вокалната изразителност. Певецът разполага с пространство да свързва фразите и да променя силата на обръщението. Вместо поредица от кратки ритмични импулси чуваме широко разгърната любовна балада.
Двете композиции са част от един и същ дебют, чийто оригинален репертоар е написан от Темпъртън. Албумът позволява на групата да преминава от фънк и диско към соул балада, без да сменя авторската си основа. Този диапазон по-късно ще се окаже особено подходящ за албуми, които трябва да представят един певец в повече от една светлина.
Как Род Темпъртън намира място в „Off the Wall“
Работата с Heatwave привлича вниманието на Куинси Джоунс (Quincy Jones). Следва сътрудничеството по „Off the Wall“, издаден през август 1979 г. Род Темпъртън пише „Rock with You“, заглавната „Off the Wall“ и „Burn This Disco Out“ — три песни, които представят Джексън в различна светлина.
„Rock with You“ е покана за близост чрез танца. „Off the Wall“ разширява тази идея към освобождаване от всекидневните грижи, а „Burn This Disco Out“ поддържа настойчива танцова енергия. Общата среда е нощният живот, но всяка композиция има свое отношение към него: интимно, игриво или открито празнично.
В албума песните на Темпъртън се срещат с авторския репертоар на самия Джексън. „Don’t Stop ’Til You Get Enough“ например е написана от певеца. Това съседство е съществено за характера на „Off the Wall“: различни авторски идеи се събират в запис с последователна продукционна посока.
Джоунс е продуцентът, а Брус Суидиън (Bruce Swedien) отговаря за записването и смесването. Така преминаването от Heatwave към „Off the Wall“ означава и среща с друг студиен екип. Познатият усет на Темпъртън към танцовата песен получава нова вокална интерпретация и различна звукова среда.
„Rock with You“: прецизността, която звучи непринудено
В „Rock with You“ Род Темпъртън пише както композицията, така и ритмичния аранжимент. Струнният аранжимент е на Бен Райт (Ben Wright), а партиите за духовите инструменти са аранжирани от Джери Хей (Jerry Hey).
В ритмичната секция свирят басистът Боби Уотсън (Bobby Watson) и барабанистът Джон Робинсън (John Robinson). Тяхното изпълнение е част от усещането за устойчиво, но живо движение. Струнните добавят плавност, докато духовите реплики внасят по-отчетливи акценти. Това са различни пластове на общия аранжимент.
Вокалната мелодия позволява на Джексън да редува кратки обръщения с по-дълги, свързани фрази. Припевът разширява мелодичното движение и запазва близкия характер на пеенето. Изпълнението остава меко дори когато съпроводът е богат и активен.
Джексън изпълнява и водещите, и поддържащите вокали. Така близкият глас в куплета постепенно се обгръща от вокални пластове, без песента да изгуби мекотата си. Към края познатото обръщение се връща над същия устойчив пулс: записът продължава да кани към танц, вместо да търси рязка развръзка.
Род Темпъртън и подборът измежду 800 песни
За следващия албум подборът е огромен. Куинси Джоунс си спомня, че с Род Темпъртън прослушват 800 песни, сред които 30 композиции на Темпъртън, за да стигнат до деветте в „Thriller“. Дори след първия избор продуцентът продължава да търси по-силна програма.
В разказа му четири първоначално избрани песни отстъпват място на „The Lady in My Life“, „P.Y.T. (Pretty Young Thing)“, „Human Nature“ и „Beat It“. Така окончателният подбор събира балада, танцова песен, по-мечтателно звучене и рок енергия. Променя се не само списъкът, а и контрастът между отделните записи.
В крайния албум от ноември 1982 г. влизат три композиции на Темпъртън: „Baby Be Mine“, „Thriller“ и „The Lady in My Life“. Първата е в началната част на програмата, заглавната предхожда „Beat It“, а баладата завършва албума. Те не образуват отделен блок, а участват в редуването на различни настроения.
Тази последователност можем да чуем конкретно в прехода от „Thriller“ към „Beat It“. След театралната танцова песен идва по-остро рок звучене. В края „The Lady in My Life“ променя мащаба към интимно обръщение. Мястото на всяка композиция влияе върху начина, по който възприемаме следващата.
Род Темпъртън и текстът за Винсънт Прайс
Една от най-разпознаваемите части на „Thriller“ се ражда извън студиото. По спомена на Джоунс Темпъртън написва текста за говорния епизод на Винсънт Прайс (Vincent Price) в колата от летището към студиото. Този кратък текст осигурява на песента още един разказвач.
В песента този епизод има собствена драматична функция. Джексън вече е въвел историята чрез пеене, когато се появява друг глас. Прайс говори с различен тембър и различна артикулация. Ритъмът продължава, но слухът се насочва към словото и към начина, по който актьорът го произнася.
Темпъртън избира римувано слово, което сгъстява образите на нощта и приближаващата заплаха. Прайс го произнася с отчетлива дикция и постепенно усилва театралния ефект. Познатият вече припев отстъпва вниманието на речта, а съпроводът държи говорния епизод вътре в танцовата песен.
Финалният смях допълва театралното усещане. След любовната покана в припева и тревожните образи в куплетите този край накланя песента към хорър театъра. Гласът на актьора остава последното силно впечатление — отделна сцена, която можем да разпознаем дори без останалия запис.
Преди видеоклипа „Thriller“ вече има собствен свят
През 1983 г. режисьорът Джон Ландис (John Landis) развива песента във филм с разказ, грим, хореография и визуални преобразявания. Днес образите са толкова познати, че лесно ги свързваме с всяко слушане. Но албумният запис съществува преди филма и вече предлага драматична атмосфера.
В него чуваме ефекти, които подготвят средата, и танцов ритъм, който остава устойчив под историята за страх. Словото въвежда заплахата, а музикалното движение запазва привлекателността на поп песента. Напрежението възниква от съчетанието между тези различни елементи.
Студийната реализация под ръководството на Джоунс и със звукорежисьорската работа на Суидиън придава на тази история физическо присъствие. Звуковите ефекти очертават обстановката още преди вокала. Мелодията и текстът на Темпъртън получават среда, която може да се преживее и със затворени очи: отделните звуци подсказват движение, дистанция и приближаваща опасност.
Филмът добавя нова драматургия, но използва вече разпознаваеми музикални опори: пулса, вокалните фрази, припева и говорния епизод. Именно затова песента може да се преживява и самостоятелно. Без екран пред нас продължаваме да чуваме промени в действието и различни гласови роли.
„Baby Be Mine“ и „The Lady in My Life“: отвъд хорър историята
Двете други песни на Темпъртън в „Thriller“ заслужават отделно внимание. „Baby Be Mine“ има активна мелодична линия и подвижен съпровод. Вокалът преминава през фрази с различна дължина, а припевът събира движението в ясно разпознаваемо обръщение.
Още синтезаторното въведение на „Baby Be Mine“ задава движение, което вокалът продължава със синкопирани фрази. Преди припева мелодията натрупва напрежение, а заглавното обръщение го освобождава в по-ясен, повтарящ се жест. Инструменталните отговори запълват паузите между репликите: песента поддържа активност и когато певецът замълчи.
„The Lady in My Life“ сменя мащаба. Последната песен в албума започва с по-сдържано пеене. Мекото клавишно звучене и спокойният ритъм насочват вниманието към любовното обръщение. След танцовите, рок и театрални епизоди на „Thriller“ този запис създава близост чрез по-бавно развитие и по-малко външно действие.
В продължителния финал на „The Lady in My Life“ любовното обръщение се превръща в поредица от вокални вариации. Джексън променя интонацията, добавя възгласи и разширява отделни фрази над повтарящата се основа. Песента остава на едно място хармонично достатъчно дълго, за да позволи на изпълнението да се движи напред.
Род Темпъртън отвъд песните за Джексън
„Give Me the Night“, записана от Джордж Бенсън (George Benson), разширява историята отвъд албумите на Джексън. Темпъртън пише песента, а Джоунс е продуцент на записа. Танцовият характер се среща с мекото вокално звучене на Бенсън и с неговото присъствие като китарист.
Сътрудничеството обхваща много повече от заглавния хит. Темпъртън пише и „Love X Love“, и „Turn Out the Lamplight“ — останалите два сингъла от албума „Give Me the Night“. В „Turn Out the Lamplight“ отново изпъква баладичната му страна, докато „Love X Love“ поддържа по-подвижно, ритмично обръщение. Един автор осигурява различни посоки в същата албумна програма.
В „Baby, Come to Me“, изпълнена от Пати Остин (Patti Austin) и Джеймс Инграм (James Ingram), в центъра е дуетът. Остин започва разказа, Инграм поема следващия куплет, а общите вокални моменти събират двете гледни точки. Песента на Темпъртън превръща любовното признание в разговор, който се развива чрез редуването и срещата на гласовете.
Остин има място и в албума на Бенсън: нейните поддържащи вокали звучат в „Give Me the Night“ и „Love X Love“. Така между записите има реална връзка от сътрудници, а не само сходство в стила. Песните на Темпъртън преминават през обща творческа среда, в която един глас може да подкрепя друг изпълнител, а в следващ проект да излезе на преден план.
Род Темпъртън и работата върху аранжимента
Признанието му включва и работа извън авторството на песни. През 1991 г. Род Темпъртън получава „Грами“ за инструменталния аранжимент на „Birdland“ заедно с Хей, Джоунс и Иън Принс (Ian Prince). Отличието е споделено и е за аранжимента, а не за създаването на оригиналната композиция.
Тук аранжиментът е самият център на признанието. Различните инструментални пластове в записа на Джоунс променят начина, по който следим познатите теми: едно влизане уплътнява звученето, друго освобождава място за следващата реплика. Наградата отличава споделената работа по тази музикална организация.
Още през 1981 г. „Give Me the Night“ му носи две номинации за „Грами“ — за ритъм енд блус песен и за вокален аранжимент. Десетилетие преди отличието за „Birdland“ професионалното признание вече обхваща и написаната песен, и начина, по който гласовете са организирани в записа.
Значение на Род Темпъртън: да чуем автора в познатата песен
Прозвището „Невидимият човек“ описва разминаването между популярността на произведенията и публичната известност на техния автор. След всички тези песни то звучи особено подходящо: Темпъртън присъства в музика, която лесно разпознаваме, дори когато рядко се замисляме кой я е написал.
Творчеството на Род Темпъртън заема съществено място в поп музиката през 80-те години. Подборът за „Thriller“, трите му композиции в албума и различните му сътрудничества разкриват работа, която надхвърля създаването на един знаменит припев.
Следващото слушане на „Thriller“ може да започне от появата на Прайс. На „Rock with You“ — от връзката между вокала и ритмичната секция. На „Always and Forever“ — от постепенното разгръщане на мелодията. Всеки запис предлага различен начин да проследим как песента поддържа вниманието.
Род Темпъртън оставя композиции с достатъчно характер, за да бъдат разпознаваеми, и достатъчно възможности, за да получат ярка интерпретация. От Heatwave до „Thriller“ неговата история ни връща към самата песен — към решенията, които продължават да работят и след като първоначалната изненада е отминала.
Свързани материали
- Род Темпъртън – биография и творчество
- Род Темпъртън (Rod Temperton) – рожден ден
- Род Темпъртън (Rod Temperton) – кончина
- Майкъл Джексън – Кралят на поп музиката
- История на поп музиката – 80-те години
- Аранжимент, аранжиране
Източници
- Library of Congress – интервю с Куинси Джоунс за създаването на „Thriller“, 6 юни 2016 г.
- MichaelJackson.com – „Off the Wall“: албум и песни
- MichaelJackson.com – „Thriller“: албум и последователност на песните
- Rhino – песните на Род Темпъртън и сътрудниците в „Give Me the Night“
- Recording Academy – наградата за „Birdland“ и номинациите за „Give Me the Night“
- Warner Music Group – Род Темпъртън и неговите песни
