Споделете в
5/5 - (105 votes)

Панайот ПипковПанайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 година в Пловдив.

Панайот Пипков е израснал в музикално семейство, той отрано се отдава на многобройните си артистични дарби. Свири на цигулка и пиано, обича да пее, играе в градската театрална трупа. През 1889 година заминава за София и е част от ентусиастите на театър „Основа“, Столичната драматична трупа (1890) и театър „Сълза и смях” (1892), като същевременно ръководи и „тяхната музикална част“ (по думите на Пипков – син). Талантът му е забелязан. В началото на 1893 година негови колеги пишат до Министерството на народното просвещение следната молба: „Ние виждаме в този млад юноша една горяща жажда, една извънредна наклонност и страст към изкуството музика, съпровождани от доказана широка подготовка и талант…“

Панайот Пипков получава стипендия и заминава за Милано

да учи музика, което повлиява увлечението му към театъра окончателно да бъде заменено от желанието да се посвети на музиката. В писмо от Милано той пише: „България има нужда от добри музиканти, които да тласнат нашето музикално изкуство напред. Когато се върна в България, ще отдам целия свой живот на това прекрасно изкуство.“

Панайот Пипков е един от композиторите от т. нар. „Първо поколение“.

Но той не е просто композитор. Неговата творческа натура не би могла да бъде ограничена само само дотам. Автор на стихове, (понякога към собствената си музика), хорист и диригент на хорове и оркестри, капелмайстор , акордьор на стари пиана, учител по музика и актьор в няколко театрални школи в Пловдив и в София. Именно с помощта на неговите колеги в една от тези трупи – на столичния театър „Сълза и смях“, Пипков заминава за Милано, където развива таланта си в местната консерватория между 1893 и 1995. След краткото италианско странстване композиторът се връща в България, оглавявайки за кратко музикалните дружества в Русе и Варна като диригент. Едва през 1900 година композиторът се установява на едно място за по-дълго време.

Панайот Пипков е роден в Пловдив,

прекарал по-голяма част от живота си и го завършил в София, Пипков преживява най-щастливия си и пълноценен период в Ловеч. В града на люляците той живее само 5 години, превърнали се в най-продуктивните в живота му. Веднага се превръща в душата на музикалния живот край Покрития мост. Композиторът подпомага местните музикални формации, създавайки репертоара и ръководейки част от тях, включително и военния духов оркестър на 34-ти Троянски полк. Макар и посмъртно тези негови заслуги са оценени и през 2001 година Панайот Пипков е обявен за почетен гражданин на Ловеч. В личен план радостните мигове се редят един след друг. През 1903 година опиянени от любов и аромат на люляци Панайот и неговата хористка Натя сключват брак. В Ловеч се раждат и двамата сина на компзитора, сред които е и Любомир Пипков – композиторът, който извисява българската музика до недостигнати дотогава нива. Въпреки всичко това не са най-важните събития през тези 5 години.

Спонтанното композиране на музиката към написаното от Стоян Михайловски

и отпечатано в списание „Мисъл“ през 1892 година като „Химн на Светите братя“ стихотворение се оказва най-значимото дело не само през тези пет години, но и през целия живот на композитора. 9 години след публикуването му, когато Пипков е учител по музика в Ловеч, то все още не е утвърдено и широко разпространено. Сякаш само една брънка липсва, за да даде на стиховете тържествеността и вълнението, което да изпълва с гордост всеки читател … или слушател. Тази задача е изпълнена перфектно от Панайот Пипков. Слушайки как негов ученик рецитира стихотворението, в главата му се ражда мелодията, която идеално подхожда на текста и го допълва до съвършенство. В изблик на гениалност композиторът начертава петолиние на черната дъска. В творческо вълнение той чупи тебешир след тебешир, стараейки се да превърне мислите си в ноти и да не пропусне това велико вдъхновение. След време споделя:

Стоян Михайловски

„Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце.“ Наличието само на две ръце не попречва на Панайот и той успява да опише музиката, звучаща в главата на петолинието, за да може тя да вълнува своите сънародници столетия напред. В междучасието класът запява прясно композираната хорова песен и цялото училище се струпва пред класната стая, заинтригувано от настъпилото оживление.

Директорът Христо Бръмбаров също е на върха на щастието си.

„Г-н Пипков, никога не съм се надявал, че в това скромно наше петокласно училище ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на учебната година и никога не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на училищната песен от това, което пяхте преди малко в ІІІ-а клас.“ Директорът също допринася за утвърждаван ето на химна, давайки идеята той да бъде изпълнен на следващия празник, почитащ светите братя Кирил и Методий.

Съдбата на химна, наложил се с името „Върви, народе възродени“ от този ден до днес е известна на всички. Още на следващата година химнът започва да се пее масово из цяла България на празника на славянската писменост и култура, който тогава се празнува на 11 май. Традиция, която от днешна гледна точка е залегнала толкова дълбоко в традициите ни, че изглежда невъзможно да бъде нарушена. След 44-та година новата власт нанася значителни корекции по него, променяйки и дори премахвайки цели куплети, но тази намеса остава само спомен благодарение на възстановения след падането на режима оригинален текст.

Гоце Делчев

Доста по-малко известно, но не и по-малко любопитно произведение, чийто автор както на музиката, така и на текста е Пипков-старши, е химнът на македонския народ „Стига вече“. Вдъхновение за него композиторът черпи от срещата си с Гоце Делчев, а за издаването на песента спомага членството на композитора в ловешкото Македоно-одринско дружество. Песента не получава голяма популярност и не се утвърждава като химн подобно на „Върви, народе възродени“.

На фона на тези натуралистични и агресивни строфи, далеч по-красиво и спокойно звучат други емблематични произведения от творчеството на композитора. Първите български оперети “Щурец и мравка“ и “Деца и птички“, както и завинаги актуалните детски песни „Сладкопойна чучулига“ (включено по-късно в оперетата „Щурец и мравка“, „Когато бях овчарче“ и „Де е България“ са една важна част от безценното наследство, което композиторът е оставил на българите.

източник: Българска история (bulgarianhistory.org)

Панайот Пипков е представител на т. нар. „първо поколение“ български композитори,

един от пионерите на българската професионална музика. От ранна възраст учи цигулка, пее в хора на Г. Байданов, пише стихове. Участва като актьор в Пловдивска любителска театрална трупа (1887 г.) и в софийските театри “Основа” (1889 г.), драматичното отделение на Столичната драматична трупа (1890 г.) и театър “Сълза и смях” (1892 г.). Със съдействието на артистите от “Сълза и смях” е изпратен да учи музика в Милано, Италия (1893­-95 г.). От 1899 г. последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе, учител по музика в Ловеч (1900-­05 г.) и в София в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище.

Същевременно ръководи самодейни хорове и оркестри и създава репертоар за тях. Участва в Балканската война като капелмайстор.

През 1918 г. е диригент в Свободен театър, пръв диригент на хор “Георги Кирков” (1919 г.), хормайстор в Народната опера ­ София (1920­-21 г.), артист и музикант в Софийския драматичен театър (1923 г.) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924­-30 г.). Пише драматични пиеси, занимава се и с публицистична дейност.

Панайот Пипков е автор на

2 детски оперетки; китки от народни песни и маршове за духов оркестър; клавирни пиеси, хорови песни, пиеси за цигулка; театрална музика и др. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра. От хоровите му песни най-популярни са “Химн на Кирил и Методий” (“Върви, народе възродени”) по текст на Ст. Михайловски (1901 г.) и песента “Сладкопойна чучулига”, текст на Ц. Калчев (1903 г.), които включва в детската си оперетка “Щурец и мравка” (1910 г.). Другата негова оперетка “Деца и птички” добива широка популярност. Детските и училищните му песни са издадени в три сборника (1902, 1903, 1904 г.).

Творчество

Музикално сценични произведения:
Опери:
“Руска” (загубена);
“Загорка” (1927 г.).

Детски оперети:

“Деца и птички” (1909 г.);
“Щурец и мравка” (1910 г.).

Камерна музика:
За цигулка и пиано: “Парафраза върху народна тема” (1936).

За пиано:
“Самодивски танц” (1908 г.);
“Българска рапсодия” (1918 г.);
Пиеси.

Избрана литература за Панайот Пипков:
Андреев, Андрей. “Панайот Пипков” (С., 1952). Тончева, Елена. “Панайот Пипков” (С., 1962).
източник: https://ubc-bg.com/

Интересни записи можете да чуете на страницата на БНР – Панайот Пипков и проправените пътеки в българското музикално изкуство – Архивен фонд на БНР (bnr.bg)

Панайот Пипков