Кметът Ван Бет подготвя тържествено посрещане на руския цар. Трябва да се разучи поздравителна кантата, всички да заемат местата си, церемонията да покаже достойнството на града. Само че човекът, когото кметът смята за владетеля, е друг. В „Цар и дърводелец“ Алберт Лорцинг (Albert Lortzing) превръща тази грешка в музикален театър: властта се представя пред публика, без да разбира собственото си положение.
Единадесет години след премиерата на комедията композиторът създава „Регина“. В нея има фабрика, стачкуващи работници, любов и опасно насилие. Промяната на средата е голяма, но интересът към отношенията между хора с различно обществено положение остава.
Между тези две произведения се очертава по-интересен образ от този на автор, който просто умее да забавлява. Лорцинг познава силата на сценичната ситуация: тя може да предизвика смях, да разкрие самозаблуда или да постави човек пред решение с необратими последици.
Алберт Лорцинг познава сцената отвътре
Алберт Лорцинг израства в театрално семейство и започва да участва в представления още като дете. Професионалният му път включва актьорство, пеене и дирижиране. За повечето си опери пише и либретата. Затова думите, музиката и изпълнението са свързани още в самото създаване на творбата.
През годините в Детмолд, между 1826 и 1833 г., работи в трупа, която играе и в други градове. Създава музика за драматични спектакли и ранни зингшпили. Това е подготовка в реални театрални условия: с определени изпълнители, репертоар и публика.
В Лайпциг, където се премества през 1833 г., тази многостранна работа продължава. Съставите за драма и опера тогава още не са ясно разделени и част от артистите участват и в двата вида представления. Лорцинг принадлежи именно към тази среда на професионална подвижност.
Когато „Цар и дърводелец“ има премиера на 22 декември 1837 г., той изпълнява Петър Иванов. Авторът познава произведението и от мястото на човека, който трябва да изговори репликата, да изпее фразата и да реагира на партньора си.
Когато властта репетира собственото си величие
Действието на „Цар и дърводелец“ („Zar und Zimmermann“) се развива в нидерландска корабостроителница. Петър I работи под името Петър Михайлов, за да изучава корабостроенето. Там е и руският дезертьор Петър Иванов. Сходството на имената отключва поредица от погрешни разпознавания.
Кметът Ван Бет не е единственият, който се заблуждава. Чуждестранните пратеници също се опитват да намерят царя и да го привлекат към своите политически цели. Една и съща среща означава различно нещо за отделните участници: дипломатическа възможност, любовна пречка или повод за тържество.
В сцената с репетицията на кантатата самото организиране на изпълнението става действие. Подготовката за възхвала на високопоставения гост издава стремежа на кмета да контролира събитието. Зрителят обаче знае повече от него и вижда колко несигурна е тази увереност.
Тъкмо разликата в знанието поддържа комедията. Публиката следи едновременно истинската самоличност и публичната роля. Така сцената позволява да се наблюдава не само объркването, но и поведението, което очакването за власт предизвиква у останалите.
Защо Алберт Лорцинг държи на говорния диалог
При Алберт Лорцинг разговорът между музикалните номера има собствена работа. Той пренася информация, ускорява недоразумението и показва как персонажът се опитва да въздейства върху другите. След това песента или ансамбълът могат да задържат ситуацията и да разкрият различните реакции в нея.
В писмо от 1843 г. композиторът защитава прозата като подходяща за немската комична опера. Музиколожката Ирмлинд Капеле (Irmlind Capelle) припомня тази позиция в разговор с Лайпцигската опера. За него говорният диалог е съзнателен театрален избор.
В лайпцигския театър по време на панаира се играе всеки ден. Такъв ритъм изисква произведения, които могат да бъдат подготвени и изпълнявани от наличния състав. Ролята трябва да работи в репетицията и пред зрителите, а остроумието на текста да получи точен сценичен момент.
Този избор свързва произведенията му с традицията на зингшпила и френската opéra-comique. Наличието на разговорни сцени само по себе си не ограничава темите до безобидно веселие. Диалогът може да носи остроумие, спор или социално напрежение.
За изпълнителя редуването поставя конкретна задача: персонажът трябва да остане убедителен и когато говори, и когато пее. Промяната на изразното средство не отменя отношенията с останалите герои. Именно затова сценичният опит на автора има толкова пряка връзка с устройството на неговите роли.
Ансамбълът събира различните версии на случващото се
„Бракониерът“ („Der Wildschütz“) достига лайпцигската сцена на 31 декември 1842 г. Сред музикалните му номера са арията на Бакулус „Fünftausend Taler“ и известният билярден квинтет. Двете форми предлагат различни начини да се развие комедията.
Соловият номер отделя един персонаж и неговата перспектива. Ансамбълът събира няколко участници в общо музикално време. Така действието може да покаже едновременно реакции, които в обикновен разговор биха се появили последователно.
Това е една от причините оперната комедия да зависи от ансамбловото писане. Различните гласове остават различими, но принадлежат към една конструкция. Вниманието се движи между отделния характер и общата ситуация.
При Алберт Лорцинг такива сцени имат особена тежест. Песенната мелодика прави отделните фрази непосредствено достъпни, а тяхното съчетаване създава възможност за по-сложна сценична игра. Хуморът се развива и чрез отношенията между музикалните участници, не само чрез текста на репликите.
Подобна игра на различни роли движи и „Оръжейникът“ („Der Waffenschmied“). Графът се представя като работник в оръжейната работилница и ухажва Мари чрез двете си самоличности. Прикриването на общественото положение позволява любовното изпитание да се развие чрез действия, които публиката наблюдава с предварително знание за измамата.
„Ундина“ усложнява образа на комичния автор
Преди „Регина“ Лорцинг вече е написал „Ундина“ („Undine“), романтична вълшебна опера в четири действия. Премиерата е в Магдебург през 1845 г. Либретото е негово, по повестта на Фридрих де ла Мот Фуке (Friedrich de la Motte Fouqué).
Тук водното същество може да получи безсмъртна душа чрез брак със земен мъж. Обещанието и възможността за нарушаването му поставят любовта в свят с други правила. Приказната среда променя тежестта на човешкия избор.
Сюжетът принадлежи към широката романтична традиция, която свързва природата, свръхестественото и чувството. За българския читател близка тематична връзка предлага „Русалка“ от Антонин Дворжак (Antonín Dvořák), макар това да е отделно произведение със собствено либрето и музика.
„Ундина“ помага да се разбере защо движението към по-сериозна опера не възниква внезапно през 1848 г. В творчеството вече съществува възможност комичното да съжителства с тревога, обещание и нравствено изпитание. Различните жанрове насочват тези въпроси към различна сценична среда.
Фабриката на „Регина“ променя залога
През 1848 г. Алберт Лорцинг създава „Регина“ („Regina“). Действието започва със стачка: работниците искат по-високо заплащане и подобряване на положението си. В тази среда се развива любовта между Рихард и Регина, дъщеря на фабриканта Симон.
Друг участник в конфликта, Щефан, също е влюбен в нея. Той се присъединява към въоръжени бунтовници, а фабриката е завзета. Личната ревност и общественото напрежение се преплитат. Регина попада в негова власт.
Във финалната опасност Щефан заплашва да взриви барутна кула. За да спре намерението му, Регина го застрелва. Тук развръзката преминава през действие, което не може да бъде отменено с разкриването на истинската самоличност или с помирителен жест.
Сравнението с „Цар и дърводелец“ е показателно. В комедията погрешното знание поддържа объркването; в „Регина“ разпознаването на опасността изисква решение. И в двете произведения частните отношения са преплетени с обществените, но последиците са различни.
Музиката на Алберт Лорцинг пред по-голям драматичен мащаб
Промяната в „Регина“ засяга и музикалната организация. Говорният диалог е силно ограничен, а сцените се свързват в по-големи цялости. Хоровите и ансамбловите епизоди получават мащаб, който съответства на присъствието на общност в действието.
За слушателя това означава друг тип движение. Вместо разговорът постоянно да прекъсва музикалния поток, музиката поема по-голяма част от преходите и напрежението. Колективният глас участва в изграждането на обществената среда.
В оркестъра Лорцинг включва и арфа. Главните партии противопоставят сопрана на Регина, тенора на Рихард и баритона на Щефан. Разликите във вокалните регистри дават на конфликта и отчетливо звуково разпределение.
Тези особености позволяват „Регина“ да бъде разглеждана като опит за разширяване на собствения му театрален език. Познатите умения за мелодия и ансамбъл продължават да действат, но са поставени пред по-дълги драматични линии и пред сюжет, в който общността има пряко присъствие.
Свободата и насилието не получават един и същ отговор
Лорцинг преживява революционната 1848 година във Виена. Негов приятел е Роберт Блум (Robert Blum), свързан с демократичното движение и екзекутиран след участието си във виенските събития. Политическата история има и лично измерение за композитора.
Все пак „Регина“ не бива да се свежда до илюстрация на една политическа формула. В нейния сюжет стремежът към по-справедливи отношения съществува редом с опасността личният интерес и въоръжената принуда да завладеят общото действие.
Рихард и Щефан не предлагат еднакво поведение. Любовната връзка също преминава през границата между различни обществени положения. Фабрикантът приема брака на дъщеря си с Рихард, докато Щефан превръща собственото си желание в насилие.
Затова противопоставянето между комедия и революция е само начална отправна точка. По-същественият въпрос е как героите се отнасят към другия човек, когато имат възможност да го командват, заблуждават или принуждават. Различните отговори изграждат драмата.
Популярните опери не гарантират сигурен живот
В живота на Алберт Лорцинг има болезнено несъответствие между сценичния успех и материалната сигурност. След загубата на постоянни ангажименти семейството му се сблъсква с нарастващи затруднения. Налагат се нови премествания и търсене на работа.
Моделът за разпространение на оперите обяснява част от проблема. Един театър може да придобие партитурата и текста, заедно с неограничено във времето право да поставя произведението. Повтарящите се представления не носят автоматично ново възнаграждение на автора.
Партитурите често се разпространяват чрез преписи. Получилият ги театър трябва да подготви отделните партии за своите певци и оркестър. Зад публичния спектакъл стои цяла система от копиране, изпращане и репетиционна работа.
В Детмолд е запазена и печатна партитура на „Бракониерът“ от 1843 г. Тя е изключение сред оперите му, чиито пълни партитури обичайно се предават чрез ръкописни копия. Този материален път на музиката напомня колко различно от днешните представи се организират нейното разпространение и заплащане.
Една опера чака своята версия
Лорцинг умира в Берлин през 1851 г., без да види „Регина“ на сцена. Първата постановка идва през 1899 г., но в силно преработен вид. Едва през 1998 г. в Гелзенкирхен е представена оригиналната версия.
Това разстояние променя начина, по който се изгражда представата за един автор. Когато публиката познава предимно комедиите му, по-сериозното произведение остава извън обичайния портрет. Самото му завръщане разширява възможностите за сравнение.
Историко-критичното издание на „Регина“, подготвено от Ирмлинд Капеле, се основава на авторските ръкописи на партитурата и либретото. То връща работата към двата свързани слоя на операта: думите и музиката. Възстановяването на единия без внимание към другия би оставило непълна представа за сценичния замисъл.
Затова работата с ръкописите и изданията има пряко сценично значение. От нея зависи какъв текст и каква музика ще прозвучат пред слушателите. Името на произведението може да остане същото, докато съдържанието на изпълняваната версия се различава съществено.
Архивът в Детмолд съхранява авторски ръкописи, писма, текстове и партитури с бележки на Лорцинг. Тези свидетелства позволяват към сценичната традиция да се прибави въпросът какво действително е написал композиторът и как написаното е достигнало до различните театри.
Алберт Лорцинг отново между комичното и сериозното
През 2026 г. фестивалът „Lortzing 26“ в Лайпциг поставя редом „Цар и дърводелец“, „Ундина“, „Оръжейникът“ и „Регина“. Съпоставянето дава възможност да се видят различни жанрови решения в рамките на едно творчество.
Съпътстващият университетски симпозиум е посветен на отношенията между комично и сериозно в операта от първата половина на XIX век. Темите включват либретото, функциите на музиката и хоровото говорене. Това е напомняне, че жанровият етикет не изчерпва съдържанието на сцената.
Алберт Лорцинг заслужава внимание именно в тези пресичания. Неговият кмет репетира възхвала, без да разбира кого възхвалява; неговата Регина трябва да спре човек, който заплашва чуждия живот. Между двете ситуации стоят различни музикални средства и различна тежест на решението. И в двата случая театърът показва какво правят хората, когато собствените им желания се срещнат с властта.
Свързани материали
- Алберт Лорцинг – биография и творчество
- Алберт Лорцинг – рожден ден
- Алберт Лорцинг – кончина
- „Русалка“ от Антонин Дворжак – история, съдържание и музика
Източници
- Sächsische Biografie – Алберт Лорцинг: биография, театрална дейност и творчество
- Deutsche Biographie – музикален език и драматургия на оперите на Лорцинг
- Breitkopf & Härtel – „Цар и дърводелец“: авторство, герои и сюжет
- Breitkopf & Härtel – „Бракониерът“: музикални номера и изпълнителски състав
- Ricordi – „Регина“: сюжет, оркестър и историко-критично издание
- Лайпцигска опера – разговор с музиколожката Ирмлинд Капеле за Лорцинг и неговия театър
- Липска провинциална библиотека, Детмолд – партитури, театрални права и възнаграждения
- Липска провинциална библиотека, Детмолд – архив „Лорцинг“
- Лайпцигска опера – представяне на произведенията във фестивала „Lortzing 26“
- Лайпцигска опера – фестивална програма и история на сценичното представяне на „Регина“
- Лайпцигски университет – симпозиум за комичното и сериозното в оперите на Лорцинг
