Веселата вдовица – Франц Лехар
Оперета в 3 действия. Либрето от В. Лсон и Л. Щайн. Първото представление се е състояло на 30 декември 1905 година във Виена.
Действащи лица:
барон Мирко Зета, посланик на република Понтеведро в Париж;
Валентина, негова жена (сопран);
граф Данило, секретар на посолството (баритон);
Хана Главари (сопран); Камий дьо Росийон (тенор);
виконт Каскада; Раул дьо Сен-Бриош; Богданович, консул на република Понтеведро; Силвиана, негова жена; Кромов, съветник на посолството; Олга, негова жена (мецосопран); Причич, военен аташе; Прасковя, негова жена; Лоло, Додо, Жужу, Кло-Кло, Марго; гости, музиканти, слуги. Действието се развива през 1905 година в Париж.
„Веселата вдовица“ е една от първите оперети на Лехар.
Неин първоизточник се явява комедията на А. Меяк и Л. Алеви ..Аташето на посолството“. “Виртуозната лекота на комедийната интрига, типът на действащите лица, целият неин облик на битово-салонна комедия от живота на висшето общество, сродява Веселата вдовица с “Парижки живот” на Офенбах и “Прилепът” на Йохан Щраус. (Ореяович, А., Що с оперета. М.-Л., 1966, с. 62.) Но любовта в нея е третирана сериозно, а лириката действително е безгранична. “Веселата вдовица,“ с право се счита за връх в творчеството на Лехар.
Оперетата е пронизана от ритъма на валса – грациозен, очарователен, увлекателен. Оркестърът на Лехар – лек, въздушен – се отличава е нежност на колорита.
Първо действие:
Салон на посолството на република Понтеведро. Младият парижанин Камий дьо Росийон ухажва жената на посланика, младата баронеса Валентина. Техният дует е разнообразен по настроение. Младата баронеса моли Камий да не й говори повече за любов.
Барон Зета получава спешно шифрована телеграма: въпросът е от държавна важност — поръчано му е да обезпечи съхраняването на национално богатство. Зад тези общи високопарни фрази се крие следното: в Париж от Поатеведро пристига младата, красива вдовица Хана Главари, притежателка па двадесет милиона. Баронът трябва да направи така, че тя да се омъжа за съотечественик. Ако мадам Главари се омъжи за чужденец. република Понтеведро изгубва тези милиони.
Зета възлага на секретаря на посолството граф Давило да ухажва богатата вдовица и да се ожени за нея, тъй като Данило е единственият ерген в посолството. А на своята млада жена баронът дава още по-щекотливо поръчение – да отвлича вниманието на поклонниците чужденци от Хана Главари.
Салонът на сградата на посолството се изпълва.
На мадам Главари се урежда тържествена среща. Когато тя влиза, я обкръжават галантни кавалери, от всички страни се чуват комплименти. В отговор на тях заучи кокетен валс – първата ария на Хана „Не, смилете се, господа”. После Хана пее още един валс ..Париж, мили Париж”, който се подема от заобикалящите.
На приема са извикали граф Данило от неговия любим локал „Максим” на Монмартр. Натрапената му роля никак не му харесва, той е ядосан и не иска да ухажва Хана. Звучат неговите бойки куплети „На мен. дявол да го вземе, не ми върви” с припев „Отивам в „Максим“, там ме чакат приятели“. Като вижда встрани удобен диван, графът ляга па него и заспива. Но много скоро го събужда млада, очарователна дама. “От какво тъй странно и неочаквано съм смутен” – обаятелен валс. Данило обяснява на непознатата, че му се е присънил чуден сън: красавица, подобна на нея, в която той е влюбен… Сцената преминава в дует ” О, ако вашите сънища“.
Балът е чест на Хана Главари е в разгара си.
Един след друг звучат упоителни валсове. Бдителният поглед на посланика забелязва страшна опасност: чуждестранните поклонници! Звучат веселите куплети на виконт Каскада и Раул дьо Сен-Бриош, на когото бойко отговаря младата вдовица. Къде е Данило? Но той съвсем не иска да се жени за милиони. „Звуците на валса плавно се леят“ е неговата ария, която подхваща весел хор. Всички танцуват.
Второ действие.
В своя разкошен дом Хана Главарнюи урежда ответен прием. Гостите са навсякъде: и в празнично подредените салони, а в залите, и в парка, където сред дърветата се крие уединена беседка. Хана разказва на гостите старинна легенда: „Веднъж през пролетта ловец вижда красавицата фея в горския гъсталак“. Музиката е мечтателна и поетична, с плавен, трептящ рефрен „Виля, о, Виля, радост моя“. Гостите са очаровани. т
Валентина, чийто мъж й е поръчал да отвлече вниманието на чуждестранннте поклонници от Хана, се среща с Камий. Самата тя не е равнодушна към влюбения юноша. Техният дует рисува картини на семейно щастие. А скучаещият граф Давило в това време решава да офейка към „Максим“. В последния момент той се сблъсква с Хана. Тя се е надявала, че Данило ще й прави компания на разходката с коне. Техният дует „За глупавия рицар“ звучи весело и непринудено. Данило остава. А Хана насочва вниманието си към чуждестранните поклонници. „Заради жените, заради жените ние сме готови всичко да забравим“ отговарят на куплетите й кавалерите.
Валентина все още разговаря с Камий.
Все по-пламенен и настойчив става влюбеният. С искрено чувство е изпълнена неговата ария-валс „Ако любовта се яви неочаквано. Въпреки съпротивата на баронесата, юношата я отвежда в уединената беседка. Новината за това, че жена му се е уединила в беседката с Росийон стига бързо до ушите на барона. И в главата му се заражда гениален план: възползвайки се от това, да се разведе с жена си и сам да се ожени за милионерката! Той предвидливо осигурява свидетели, бърза към беседката, но оттам, ръка за ръка, излизат Росийои и Хана Главари, които обявяват своя годеж. Колкото и странно да е, Данило се чувствува измамен. Тъжно звучат неговите думи „О, не, аз ви благославям“, той страстно изобличава жените; „Ненапразно предпочитам светлините на Монматр и виното, в любовта аз отдавна не вярвам!“ След своята балада „И до днес още не е забравен поетът и гуляйджията Вийон”, в която той излива цялото си възмущение и мъка, Данило си отива: „Отивам в Максим“.
Трето действие.
В „Максим“. Тук цари безгрижно веселие. „Вас очакват в „Максим“ – пее своите куплети певицата. Данило тук си отдъхва истински, но работата не го оставя, В пълен състав при него се явява разтревоженото посолство: току-що от Понтеведро е пристигнала поредната телеграма! Данило е единственият, който може да я разшифрова. Той чете: „Правителството на Понтеведро е крайно загрижено за състоянието на финансите. Съветниците, начело с посланика, се уединяват в отделен кабинет, за да обсъдят положението, а в локала влиза Хана, съпроводена от Камий. Тя обяснява на графа, че нейният годеж е фиктивен: станало й е жал за баронесата, която е застрашена от развод и после тя просто не е могла да допусне скандал в своя дом! А е решила твърдо да се ожени за свой съотечественик, за да бъде правителството на Понтеведро спокойно. Сътрудниците на посолството, връщайки се пийнали от кабинета, чуват последното изречение.
Всеки от тях светкавично взима решение
да се разведе с жена си и да сс ожени за милионерката. От всички страни се сипят предложения към вдовицата. Но Хана предупреждава; според завещанието на нейния покоен съпруг тя има право на своите милиони само до омъжването. Ако тя повторно се омъжи, се лишава от своето състояние… Обезкуражените мъже побягнат при жените си, за да молят за прошка и я получават при условие, че и на жените в случай на провинение ще им бъде простено.
Щастливият Данило се обяснява в любов на Хана и я моли да му стане жена. Той не желае по задължение да се жени за милионерката и затова не признавал дори на себе си възникналото чувство. Но той обича Хана, нея, а не милионите. Госпожа Главари приема предложението и лукаво завършва своето съобщение: тя се лишава от своето състояние, което ще премине в ръцете на нейния мъж! Веселите куплети „Но без жени и светът не ни е мил“ завършват оперетата.
Съдържанието се дава по руското либрето на В. Мас и М. Червински. Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелови1. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.
