Добруджанска музикалнофолклорна област
Поради обществено-икономически, исторически и политически причини населението на Добруджа е било подложено на значителни миграционни движения. Затова в музикалния фолклор на Добруджа особено силно се чувствува влиянието на тракийския музикален стил, отчасти на балканджииската фолклорна традиция от жителите на Източна Стара планина.
Територията на Добруджанската музикалнофолклорна област се простира приблизително между линията Тутракан-Тервел-Добрич-Балчик, черноморското крайбрежие, североизточната граница с Румъния и крайдунавските селища по долното течение на р. Дунав на запад от Силистра. Тук са запазени голямо количество обредни мелодии, явление, типично и за тракийската област.
В Добруджа се изпълнява богатият репертоар
на коледния цикъл от песни, характерен с разнообразието от поетични мотиви, мелодично и метроритмично изграждане (често се използува 5-, 7-, 9-временен неравноделен размер). Коледният обичай „Брезая”, съпроводен с танци и карнавални игри, е дал отражение върху характера на инструменталните обредни мелодии.
Изпълнението на пазарските песни също е все още жива традиция. Като основен показател в тяхната метроритмика при паралел с коледните песни се очертава приоритетът на двувременния размер. Песните на Буенец (Даниц)-Лазар, свързани с младежки пролетен празник през великите пости отделно от лазаруването, съпровождащи специфични игри със ситни стъпки, се обединяват в група мелодии в 2- или 7-временен размер.
В музикалната практика на добруджанското население са запазени много еньовденски, песни на пеперуда, кукерски вокални и инструментални мелодии. Сватбените песни са предимно безмензурни, с характерна изразителна интонационна линия.
От трудовите песни в малка степен се изпълняват жетварски мелодии със своя специфика, която се изразява в типична орнаментика и низходящо постепенно интонационно движение.
Сред седенкарските
и песните на трапеза се открояват лирични мелодии с богата орнаментика, повлияна в известна степен от инструменталните възможности на майсторите кавалджии. Част от добруджанските песни на трапеза се обособяват в група на речитативните мелодии.
Добруджанската народна песен е запазила своята оригиналност и чистота. Само в изпълнителския маниер на някои от добруджанските хора се чувствува известна близост с танцовия фолклор на Румъния.
В стила на танцовите традиции на добруджанския фолклор изпъква тежнението към изразителен, пластичен жест, към освобождаване на тялото с раздвижени рамене и таз. Голямата част от хората в Добруджа са в двувременен размер: Сборенка, Буеиец (Даниц), Тропанка, Ръка, Куцата, Опас.
Сравнително малко хора се изпълняват в 5-временен размер – Къса пайдушка, Четворно, Драгайка, Седемвременният размер е популярен сред танцовите мелодии на добруджанския Ръченик, Тройна ръченица, Мъжка ръченица. Женска ръченица. Бръсни цървул, Заруй боб, Кукленската, Панделаш.
Интерес предизвиква темпераментното изпълнение на хорото „Изхвърли кондак” (в 9-временен размер с тривременна група в края Интерпретацията на играта „Трънката” (наричаме и „Черкезка”, в 7- или 13-временен размер) по своята индивидуална специфика напомня за ръченицата.
В ладовата характеристика
на добруджанския музикален фолклор се чувства предпочитанието към диатоничния тонов род, получил изява чрез дорийския и фригийския тетрахорд, а при разширен амбитус – чрез еолийския лад.
На базата на широката употреба на гъдулката, кавала и гайдата под влияние на местната фолклорна традиция в Добруджа се е оформил самостоятелен инструментален стил. Гъдулката се използува предимно като солиращ инструмент, понякога в комбинация от няколко инструмента (на сватби и хора). Среща се като 3- и 4-струнна, с „подгласници”, и се отличава със своя силен и звучен тон.
Докато в северозападната крайдунавска територия на Добруджа гъдулката е с повсеместно приложение, в източния район към Черно море кавалът и гайдата имат приоритет в инструменталната практика. Особено оригинални и свежи са богато орнаментираните мелодии на местните кавалджии, които със своята специфика и майсторско изграждане съперничат на съответни инструментални образци от Тракия.
