Споделете в
4.7/5 - (41 votes)

Видео урок “Шопска фолклорна област”

РАЗПОЛОЖЕНИЕ

Територията на Средна Западна България обхваща т. нар. Шоплук (това включва Софийско, Самоковско, Свогенско, Сливнишко, Радомирско, Дупница, Граово (което е Пернишко и Брезнишко) и Западните покрайнини (Годечко, Трънско, Кюстендилско).

Характерна особеност за шопския музикален диалект е изпълнението на двугласни песни (,,на глас“) с подчертано тесен тонов обем и с паралелни секундови последования. Обикновено една певица пее първи глас („кара“, „ока“, ,,извикуе“), а две или повече – втори („помагат“, „влачат“, „слагат“). Вторият глас е доста неподвижен – често лежи върху първата степен от лада. Този лежащ тон се нарича ИСО и можем да го сравним с тона, който издава ручилото на гайдата.

Мелодията на песните е сравнително еднообразна. Показател, който е специфичен за Средна Западна България. Някои от хороводните, жетварските и седенкарските песни се интерпретират почти без промяна в цялата шопска област.

Шопските двугласни песни, чиито изпълнители са само жените, звучат остро, силно, открито, рязко, което може да се окачестви като отглас от своеобразния буен темперамент на местното население.
В шопския двуглас прави впечатление тесният тонов обем, ограничен в рамките на интервал кварта, като първият глас се придвижва между 1-3 степен (ТЕРЦА), а вторият – между I-VII степен (СЕКУНДА). Кръстосването на двата гласа се среща много рядко и не е характерно за местната двугласна традиция.

При някои жетварски двугласни песни първият глас изпълнява оригинален орнамент, наречен „тресене„, чрез раздробяване на една по-голяма нотна трайност на по-малки нотни трайности с участието на гърлото (често върху втората степен от лада).

Много характерни за Средна Западна България са и епическите речитативни мелодии, т. нар. кралимарковски или сватовски, които се изпълняват едногласно, най-често в Брезнишко, Пернишко, Радомирско и на запад от Софийско до Сливнишко.

РАЗМЕРИ

В метрично отношение в Средна Западна България се наблюдава подчертано многообразие – срещат се 2/4, 3/4, 5/16, 7/16, 9/16, 11/16, 12/16, 13/16 и др. размери. А голяма част от жетварските, сватбените и епическите речатативни са безмензурни мелодии.
Хората се отличават с особена подвижност, разнообразие в стъпките и динамика на изпълнението. По-характерни от народните танци са:
За пояс, На два танца, Селската, Самоковско, Кюстендилско, Радомирско, Тропливо, Чубричанче ле, Лила, Ръченица, Крепи се, Четворно, Криво, Петруна, Кьорчо, Цоне, Мило чедо, Бучемиш.
Хорото „Йове“, в което се наблюдава периодичност в последованието на 7- и 11-временния размер, е типично за селищата около Трънско. Кюстендилско и Софийско.

В музикалнофолклорния стил на Средногорието не съществува метрично разнообразие. След най-използувания двувременен размер по разпространение следва 9-временният с тривременна група на последно място и 11-временният петделен размер с тривременна група на трето място (предимно в западните райони под влияние на Пазарджишко-Ихтиманската подобласт).
От неравноделните размери сравнително рядко се наблюдава 5-временният размер.

ПЕСНИ

Ой, шопе, шопе
Що ми домилело, мамо
Дилмано, Дилберо – Песента на село Габер – Софийско

ХОРА

Сред по-характерните стъпки се открояват: натрисането, приклякане, пружинирането, широки и високи стъпки, малки и ситни стъпки, трептене, пъргавост и енергичност. Високите възгласи на мъже и жени са задължителни! Приповдигнатостта на настроението, когато шопът танцува, също е задължителен елемент. В танците тук се акцентира както на краката, така и на раменете.

На шопското хоро мъже и жени танцуват заедно, което се нарича смесено танцуване.
Популярни хора, изпълнявани и до днес са: “Шопско хоро”, “Граовско хоро”, “Петруно”, “Четворно хоро”, “Бистришка копаница“, “Касапско хоро”, “Трънско хоро”, “Кюстендилски ръченици”, “Дилмано”
• Копаница – 11/16
• Четворно хоро – 7/8б
• Селско шопско – 2/4
• Петрунино хоро – 12/16
• Граовско хоро – 2/4

ИНСТРУМЕНТИ

Типични музикални инструменти за Шопската етнографска област са: гъдулката, гайдата, цафарата, двоянката и кавалът.

ИЗВЕСТНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ
Шопска фолклорна област