Споделете в
5/5 - (3 votes)

Музикален фолклор на Средна Северна и Североизточна България

Взаимните контакти на населението в Средна Северна и Североизточна България предимно с преселници от Стара планина и Тракия в процеса на историческото развитие съдействуват за оформянето на ярък и разнообразен музикалнофолклорен стил.
Географското местоположение на Средна Северна и Североизточна България като обособена музикалнофолклорна област се определя от територията на Дунавската равнина на юг от р. Дунав, на изток от р. Вит, до североизточната граница с Добруджа по линията Тутракан-Балчик и Черно море и от северните склонове на Стара планина.

В цялата област преобладава едногласният начин на изпълнение на народните песни. Двуглас се среща само на отделни места в някои селища до Омуртаг, в които живеят преселници от Западните покрайнини, и до Нови Пазар с преселено население от Свогенско, Софийско. С миграцията на население от Средна Западна в Североизточна България се е пренесла и спецификата на шопското двугласно пеене, което обаче остава изолирано явление.

Особено характерно за музикалнофолклорния стил

на разглежданата област е господствуващото положение на двувременния размер.
Неравноделните размери също имат приложение предимно в някои от обредните и хороводните песни, но техният процент решително намалява с отклонението в източна посока.
Безмензурните мелодии по подобие на тракийските песни разкриват богатство на интонационната линия, структурно изграждане в рамките на по-разширена строфа, ярка орнаментика като резултат от влияние на местната традиция и импровизационно майсторство.

Ладовата организация

на песните се постига предимно върху основата на диатониката – дорийския, йонийския и фригийския тетрахорд, еолииския лад, който намалява на изток, и дорийския лад, който показва чувствително увеличение в Североизточна България. Хроматичният тонов род е представен предимно с най-типичната разновидност за българския музикален фолклор с увеличена секунда между 2-3 степен на звукореда. Среща се и малко пентатоника, по-често непълна, с разпространение в отделни райони на областта, с по-ярка реализация в ограничен кръг от селища около Ловеч, Луковит и Троян.

В Средна Северна и Североизточна България особено представителна е групата на коледните мелодии в рамките на обредния репертоар, което се дължи на голямото разпространение на коледните обичаи. Метроритмичната характеристика разкрива предпочитанието на неравноделни размери – най-често 5- и 7- временен, в по-малка степен — 2-, 9-, 8-временен размер. Интересно е периодичното последование от един 9-временен размер с тривременна група на последно място и два 9-временни размера с тривременна група на второ място, типично за метроритъма на коледните песни от Североизточна България.

Груповото изпълнение на пазарските песни

само от девойки, фиксирано в определени дни на годината (Лазаровата събота и Цветница) в рамките на съответните обреди, а също така синкретичната връзка между словесния текст, мелодията, танца и битовата им функция, създава предпоставка за запазване на голяма част от песенния материал през вековете. Независимо от факта на преминаване на хороводни мелодии към пазарския репертоар в Североизточна България, пазарските песни със своята функционална принадлежност са съдействували за промяна на характера им и отчасти за тяхната асимилация. Преобладаващият в количествено отношение словесен припев „Лазаре” поради употребата си може да се окачестви като основен рефрен за пазарските песни.

Вторият по разпространение словесен рефрен

„доила, доила, доила” се наблюдава в пазарските мелодии на Североизточна България. Песните са мензурални, с тенденция към по-разширен тонов обем. Обичаят „напяване на пръстените” в селищата на Средна Северна и Североизточна България се свързва с Нова година, Васильовден и Еньовден. Богатството на репертоара от обредни мелодии се допълва и от наличието на песни на пеперуда, на Герман, на кумичене, Гергьовденски, Великденски, Тодоровденски, за сивойница, през русалската неделя. Сватбените песни в своето мнозинство разкриват известно сходство с тракийските във връзка с по-яркото мелодично развитие и орнаментиране.
Сред групата на трудовите песни като представителни се открояват жетварските мелодии. За разлика от спецификата на жетварските песни в Северозападна България, тук акцент получава по-плавното им интонационно движение, почти без прекъсвания на полуизреченията, тенденцията към разширена структурна композиция и обогатяване на орнаментната. Седенкарските песни и припевки в своето многообразие имат нееднородна музикална характеристика.

Сред песните на трапеза се обособява група речитативни мелодии с акцент върху свободата в мелодичното изграждане и с елемент на усложняване на ритмичния профил чрез въвеждане на повече удължени трайности. Особено типични представители на трапезните песни се открояват сред т. нар. протяжни безмензурни мелодии, в които разширеният амбитус, ярката мелодична линия, развитата форма на базата на съответен емоционален заряд разкриват в пълна сила творческите възможности на народния гений.

Хороводните песни

са в пряка зависимост от метроритмичната специфика на областта. Сред тях се наблюдава явно предпочитание на двувременния размер: Старо, Честата, Влашкото, На леса – през кръста, Хонсата – лудото хоро. Ситната. От неравноделните размери по-характерен е 5-временният като основа на Четворна игра, Мариикино хоро, Пайдушка. С по-малка популярност са някои от останалите разновидности на неравноделните размери – 7-временен в Ръченица, Ангелчовата, 9-временен в Койчово, Дайчовата, Циганска, 13-временен в Черкезка.

Изпълнителската танцова практика е близка до тази в Северозападна България и се отличава с лекота и динамика на интерпретацията,
с раздвижване на ръцете, а при мъжете – с особено характерна употреба на ситни стъпки и клякания.
Сред населението на Средна Северна и Североизточна България инструменталната музика е сравнително добре запазена. По-разпространени инструменти са: кавалът, гайдата, дудукът, гъдулката, свирката.
С тях се изпълняват инструментални мелодии, изградени върху принципа на повторението на кратки мотиви, с отклонения в ладовото развитие, които бележат по-висока степен в процеса на обособяване на самостоятелна оригинална инструментална музика.

Музикален фолклор на Средна Северна и Североизточна България