Дата
Отбелязва се всяка година на 21 октомври
Категории:
Боговете скучаят на Олимп, Орфей не желае да спасява жена си, а Общественото мнение настоява той да изпълни дълга си. С тази обърната представа за античния мит Жак Офенбах (Jacques Offenbach) представя „Орфей в ада“ („Orphée aux enfers“) на 21 октомври 1858 г. в парижкия Théâtre des Bouffes-Parisiens. Премиерата поставя важен етап в развитието на френския комичен музикален театър.
„Орфей в ада“ – митът като обществена сатира
Оригиналната версия е в две действия и четири картини, с либрето на Ектор Кремийо (Hector Crémieux) и Людовик Алеви (Ludovic Halévy). Вместо възвишен разказ за любов, смърт и вярност, публиката получава комедия за желанията, лицемерието и страха от чуждата оценка.
Орфей и Евридика са недоволни от брака си. Когато тя попада в подземния свят, съпругът ѝ няма особено желание да я върне. Именно Общественото мнение го принуждава да потърси помощ от боговете. Този персонаж превръща обществените очаквания в действаща сила на сцената: важно става не само какво чувстват героите, а и как изглеждат постъпките им пред останалите.
По-голяма сцена за музикалната комедия
Преди 1858 г. театралният лиценз на Офенбах ограничава броя на персонажите и продължителността на спектаклите. Разширените възможности му позволяват да създаде по-мащабно произведение с повече действащи лица и хор.
„Орфей в ада“ използва тази свобода за ансамблови сцени, танцови епизоди и пародия на сериозната опера. Античните богове придобиват разпознаваеми човешки слабости, а зад митологичните костюми прозира обществото на Втората френска империя. Музиката поддържа комичния ритъм чрез контраста между тържественото и лекомисленото.
Адският галоп, който светът разпознава като канкан
Най-популярният откъс е „Galop infernal“ – „Адският галоп“ от финалното действие. С времето мелодията се свързва толкова силно с канкана, че често се разпознава още от първите тактове, независимо дали слушателят познава произведението.
Бързото движение и настойчивите акценти превръщат финала в изблик на танцова енергия. Тази музика напуска театралната сцена и заживява самостоятелно в концертни програми, филми и популярни представи за Париж.
Премиерата от 1858 г. и по-късната версия
На 7 февруари 1874 г. в Théâtre de la Gaîté Офенбах представя разширена версия в четири действия и дванадесет картини. Тя е отделен етап от сценичната история на творбата; календарният повод на 21 октомври остава първата премиера от 1858 г.
За сюжета и музикалните сцени прочетете „Орфей в ада“ – оперета от Жак Офенбах. Произведението запазва силата си чрез срещата на познат мит с неудобния въпрос колко често обществената добродетел е само добре изиграна роля.