Die Zauberflöte („Вълшебната флейта“) е опера в две действия от Wolfgang Amadeus Mozart (Волфганг Амадеус Моцарт) по либрето на Emanuel Schikaneder (Емануел Шиканедер). Произведението, K. 620, е представено за първи път на 30 септември 1791 г. във Freihaus-Theater auf der Wieden във Виена, само малко повече от два месеца преди смъртта на Mozart.
„Вълшебната флейта“ съчетава приказен сюжет, комедия, философски идеи, символика и изключително разнообразен музикален език. В една и съща творба Mozart поставя виртуозните арии на Queen of the Night (Царицата на нощта), тържествения свят на Sarastro (Зарастро), лириката на Tamino (Тамино) и Pamina (Памина) и непосредствената, почти народна музика на Papageno (Папагено).
Произведението принадлежи към традицията на немския Singspiel – музикално-театрален жанр, в който музикалните номера се редуват с говорни диалози. Днес „Вълшебната флейта“ е сред най-поставяните и разпознаваеми произведения в световния оперен репертоар.
Основни данни
- Оригинално заглавие: Die Zauberflöte
- Българско заглавие: „Вълшебната флейта“
- Композитор: Wolfgang Amadeus Mozart
- Либрето: Emanuel Schikaneder
- Каталожен номер: K. 620
- Жанр: Singspiel / опера в две действия
- Език: немски
- Световна премиера: 30 септември 1791 г.
- Място на премиерата: Freihaus-Theater auf der Wieden, Виена
Създаване на „Вълшебната флейта“
„Вълшебната флейта“ се появява през последната година от живота на Mozart. Emanuel Schikaneder – актьор, певец, драматург и театрален предприемач – създава либретото за своя театър във Виена.
Schikaneder познава вкуса на публиката и изгражда история, в която се срещат популярният приказен театър, комедията, магическите предмети, зрелищните сценични ефекти и по-сериозните идеи за знанието, нравствеността и човешкото усъвършенстване.
Mozart превръща тази необичайна смес в музикално единство. Той използва различни стилове според персонажите и драматичната ситуация, без произведението да се разпада на несвързани епизоди.
Какво е Singspiel?
Singspiel е немскоезична форма на музикален театър, в която арии, ансамбли и хорове се редуват с говорен диалог.
Това го различава от оперните традиции, в които диалогът между музикалните номера може да бъде изграден чрез речитатив.
В „Вълшебната флейта“ формата позволява на Schikaneder и Mozart да преминават свободно между комедия, приказка и сериозна музикална драма. Papageno може да говори непосредствено като комичен театрален персонаж, а малко по-късно музиката да навлезе в съвсем различен свят чрез ария на Pamina, Sarastro или Queen of the Night.
Сюжет – първо действие
Принц Tamino е преследван от огромна змия и губи съзнание. Три дами, служителки на Queen of the Night, го спасяват.
Скоро Tamino среща птицеловеца Papageno – комичен персонаж, който обича храната, спокойствието и простите удоволствия на живота.
На Tamino е показан портрет на Pamina, дъщерята на Queen of the Night. Той се влюбва в нея още преди да я е срещнал.
Queen of the Night представя Sarastro като злодей, който държи Pamina в плен, и възлага на Tamino задачата да освободи младата жена.
За да му помогне, Tamino получава вълшебна флейта, а Papageno – магически звънчета. Тримата момчета трябва да ги насочват по пътя.
Постепенно обаче Tamino открива, че първоначалната история не е цялата истина. Sarastro не се оказва обикновеният злодей, за когото го представя Queen of the Night.
Сюжет – второ действие
Във второто действие приказното приключение се превръща все по-ясно в история за изпитание и посвещение.
Tamino трябва да докаже своята устойчивост и нравствена зрелост. Той преминава през поредица от изпитания, включително мълчание, огън и вода.
Pamina също преминава през тежко емоционално изпитание. Когато Tamino не ѝ отговаря заради наложеното му мълчание, тя приема поведението му като знак, че любовта му е изчезнала.
В крайна сметка двамата преминават заедно през последните изпитания, подпомогнати от магическата сила на флейтата.
Паралелно Papageno следва много по-земна цел. Той не желае духовно посвещение – иска просто подходяща партньорка. Неговото желание се изпълнява с появата на Papagena (Папагена).
Финалът утвърждава победата на светлината, разума и нравствения ред.
Tamino – пътят към познанието
Tamino е тенор и основният герой на историята за посвещението.
В началото той приема разказа на Queen of the Night без съмнение. Развитието му започва тогава, когато се научава да не приема първото обяснение като окончателна истина.
Неговият път е едновременно любовно приключение и процес на познание. За да достигне до Pamina, Tamino трябва да премине не само физически, но и нравствени изпитания.
Pamina – повече от девойка, която трябва да бъде спасена
Pamina е сопранова роля и един от емоционалните центрове на операта.
В началото тя изглежда като типичната приказна героиня, която очаква спасение. Постепенно обаче Pamina придобива много по-активна роля.
Тя преживява отчаяние, противопоставя се на волята на своята майка и в края участва равноправно с Tamino в решаващите изпитания.
Арията „Ach, ich fühl’s“ е сред най-лиричните моменти в операта и показва способността на Mozart да превърне привидно проста мелодична линия в силна психологическа сцена.
Papageno – човекът между символите
Papageno е баритонова роля и един от най-популярните комични персонажи в оперната история.
Той е птицеловец и не споделя високите стремежи на Tamino. Не търси мъдрост, посвещение или философско съвършенство.
Иска храна, питие, безопасност и жена, с която да сподели живота си.
Mozart характеризира Papageno с непосредствена, мелодична и често напомняща народна песен музика. Така персонажът се превръща в човешки контрапункт на тържествения символен свят около Sarastro.
На премиерата ролята изпълнява самият либретист Emanuel Schikaneder.
Papagena
Papagena се появява първоначално пред Papageno под прикритието на възрастна жена.
Когато истинската ѝ самоличност се разкрива, тя се превръща в отговор на най-простото и искрено желание на Papageno.
Дуетът „Pa-Pa-Pa-Pa-Pa-Pa-Papagena!“ е сред най-разпознаваемите комични номера в произведението. Повтарящите се срички превръщат музиката почти в игра и музикално изобразяват възторга на двамата герои.
Queen of the Night
Queen of the Night е една от най-известните колоратурни сопранови роли в целия оперен репертоар.
В началото тя може да изглежда като страдаща майка, която иска да спаси дъщеря си. Постепенно характерът ѝ се разкрива по различен начин.
Най-прочутият ѝ момент е арията „Der Hölle Rache kocht in meinem Herzen“.
Екстремно високият регистър, бързите колоратури и резките музикални жестове не са само демонстрация на певческа виртуозност. Mozart използва техническата трудност като средство за изграждане на яростта и заплахата в образа.
Първата Queen of the Night е Josepha Hofer (Йозефа Хофер), снаха на Mozart.
Sarastro
Sarastro е написан за дълбок бас и принадлежи към противоположен музикален свят.
Ако Queen of the Night е характеризирана чрез крайности, напрежение и височина, Sarastro носи стабилност, бавни темпа и необичайно нисък регистър.
Арията „In diesen heil’gen Hallen“ представя неговия свят чрез спокойствие, човечност и идеята за прошката.
Контрастът между двамата персонажи показва колко силно Mozart използва самия тип човешки глас като драматургично средство.
Вълшебната флейта като символ
Магическата флейта не е само приказен предмет.
Когато Tamino свири на нея, музиката има силата да преобразява света около него и да укротява опасността.
В последните изпитания Tamino и Pamina преминават през огън и вода, придружени от звука на флейтата.
Така музиката самата се превръща в сила, която води човека през изпитанието.
Магическите звънчета на Papageno
Papageno получава друг магически инструмент – звънчета.
И тук музиката преобразява поведението на хората. Вместо да побеждава чрез физическа сила, Papageno използва звука, който кара противниците му да променят поведението си.
Двата магически инструмента подчертават една от централните идеи на произведението: музиката може да променя човека и света около него.
Музикалният свят на „Вълшебната флейта“
Едно от най-забележителните качества на операта е огромното стилово разнообразие.
Mozart не пише еднаква музика за всички персонажи.
При Papageno използва непосредствени, лесно запомнящи се мелодии.
При Queen of the Night достига до крайна колоратурна виртуозност.
При Sarastro използва тържественост и дълбок басов регистър.
При Pamina създава интимна лирика.
В сцените на изпитанията и храмовия свят се появява по-строга и церемониална музика.
Тъкмо способността всички тези стилове да съществуват в една драматургична конструкция е сред големите постижения на партитурата.
Увертюрата
Увертюрата към Die Zauberflöte подготвя слушателя за двойствената природа на произведението.
В нея се срещат тържествени акорди и изключително подвижно полифонично развитие.
Особено внимание привличат групите от три акорда, които често се свързват със символното значение на числото три в произведението.
След тържественото начало музиката се развива с енергия и контрапунктична прецизност, показвайки още преди началото на действието, че приказният театър ще бъде съчетан със сложна музикална конструкция.
Числото три
Числото три се появява многократно в „Вълшебната флейта“.
Има три дами, три момчета и редица тройни структури в драматургията и музиката.
Тези повторения често се разглеждат във връзка със символиката на произведението и с масонския контекст около Mozart и Schikaneder.
Важно е обаче символиката да не се превръща в единствен ключ към операта. „Вълшебната флейта“ функционира убедително и като приказка, комедия, любовна история и музикален театър.
Масонство и Просвещение
Mozart е член на масонска ложа, а в произведението ясно присъстват идеи, близки до европейското Просвещение – стремеж към знание, преодоляване на невежеството, нравствено усъвършенстване, братство и победа на светлината над мрака.
Изпитанията на Tamino могат да бъдат разглеждани като символичен процес на посвещение.
Това обаче не означава, че операта трябва да бъде четена като буквален масонски ритуал. Нейната символика използва различни културни и театрални източници и допуска повече от едно тълкуване.
Премиерата на 30 септември 1791 г.
Световната премиера се състои на 30 септември 1791 г. във Freihaus-Theater auf der Wieden във Виена.
Emanuel Schikaneder изпълнява Papageno, Benedikt Schack (Бенедикт Шак) – Tamino, Anna Gottlieb (Анна Готлиб) – Pamina, Josepha Hofer – Queen of the Night, а Franz Xaver Gerl (Франц Ксавер Герл) – Sarastro.
Mozart лично ръководи първите представления от клавирния инструмент.
Произведението бързо печели популярност и започва сценичен живот, който продължава повече от два века.
Последните месеци на Mozart
„Вълшебната флейта“ принадлежи към необикновено продуктивния последен период на Mozart.
През същата 1791 г. той работи и върху La clemenza di Tito, Концерта за кларинет и незавършения Requiem.
Mozart умира на 5 декември 1791 г., само малко повече от два месеца след премиерата на Die Zauberflöte.
Той успява да стане свидетел на ранния успех на произведението, но не и на огромното място, което то ще заеме в историята на операта.
„Вълшебната флейта“ днес
Произведението остава част от постоянния репертоар на оперните театри по света.
Една от причините е неговата необичайна многопластовост.
За детската публика то може да бъде приказка с магически предмети и забавни персонажи.
За певците е огромно вокално предизвикателство.
За режисьорите предлага пространство за различни интерпретации.
За изследователите поставя въпроси за Просвещението, масонството, театъра от XVIII век и символиката.
А за слушателя остава преди всичко музика, в която Mozart съчетава непосредствена мелодичност с изключително сложна драматургична конструкция.
Значение на „Вълшебната флейта“ за музиката
„Вълшебната флейта“ показва способността на Mozart да превръща различни музикални стилове в единен театрален свят.
Операта съчетава популярно и възвишено, комично и сериозно, приказка и философия, виртуозност и привидна простота.
Тя показва и как самият човешки глас може да характеризира персонажа: колоратурното сопрано на Queen of the Night, дълбокият бас на Sarastro, лиричните гласове на Tamino и Pamina и непосредственият баритон на Papageno принадлежат на различни драматични светове.
Повече от два века след премиерата музиката продължава да изпълнява същата функция, която има и в самия сюжет – да отвежда слушателя от познатото към непознатото.
Свързани материали
- „Вълшебната флейта“ от Mozart – световна премиера във Виена
- „Вълшебният стрелец“ – опера от Carl Maria von Weber
Източници
- Digitale Mozart-Edition – Internationale Stiftung Mozarteum
- Wienbibliothek im Rathaus – оригинален Theaterzettel от премиерата, 30 септември 1791 г.