Дата/Време
Дата(и) – 30/09/2026 - 30/09/2040
0:00
Категории:
Вечерта на 30 септември 1791 г. една виенска сцена представя за първи път произведение, което ще се превърне в една от най-обичаните опери в историята. Във Freihaus-Theater auf der Wieden във Виена се състои световната премиера на Die Zauberflöte („Вълшебната флейта“) от Wolfgang Amadeus Mozart (Волфганг Амадеус Моцарт), по либрето на Emanuel Schikaneder (Емануел Шиканедер).
На пръв поглед това е приказна история – принц, отвлечена девойка, магическа флейта, чудноват птицеловец и страховита Царица на нощта. Зад приказката обаче Mozart и Schikaneder изграждат произведение за изпитанието, разума, любовта, добродетелта и пътя от мрака към светлината.
Премиерата идва само малко повече от два месеца преди смъртта на Mozart. Композиторът не успява да види как Die Zauberflöte ще се превърне в едно от най-трайните произведения на световния оперен репертоар.
Една премиера извън придворния театър
Die Zauberflöte не се появява на голямата придворна сцена на Виена. Премиерата е във Freihaus-Theater auf der Wieden – театър в тогавашните предградия на града, ръководен от Emanuel Schikaneder.
Това има значение и за характера на произведението. Операта е предназначена за по-широка публика и използва немски език, приказно действие, комични сцени и непосредствен театрален ефект.
Самият Schikaneder е не само либретист и театрален предприемач. На премиерата той излиза на сцената като Papageno (Папагено) – птицеловецът, който се превръща в един от най-разпознаваемите комични персонажи в историята на операта.
Mozart ръководи първото представление
На 30 септември Mozart не стои просто зад партитурата.
Той лично ръководи първото представление – според практиката на времето от клавирния инструмент.
Така публиката на премиерата не само чува най-новата му опера. Самият композитор участва непосредствено в нейното първо сценично раждане.
В ролята на Tamino (Тамино) е Benedikt Schack (Бенедикт Шак), Pamina (Памина) е Anna Gottlieb (Анна Готлиб), а басът Franz Xaver Gerl (Франц Ксавер Герл) изпълнява Sarastro (Зарастро).
Една от най-трудните и впоследствие най-прочутите партии е поверена на Josepha Hofer (Йозефа Хофер) – снаха на Mozart. Тя е първата изпълнителка на Queen of the Night (Царицата на нощта).
Опера, но и Singspiel
Die Zauberflöte принадлежи към традицията на немския Singspiel – музикално-театрален жанр, в който музикалните номера се редуват с говорни диалози.
Тази форма позволява на Mozart да съчетава изключително различни музикални светове.
В една и съща творба чуваме виртуозна колоратура, тържествени хорове, лирични арии, комични песни и ансамбли.
Именно Papageno носи голяма част от непосредствения народен и комичен характер на произведението. Неговата музика е ясна, мелодична и достъпна – съзнателен контраст със света на Sarastro и с виртуозната вокална стихия на Царицата на нощта.
Царицата на нощта – виртуозността като драматургия
Днес едва ли има по-разпознаваема оперна ария от „Der Hölle Rache kocht in meinem Herzen“ – втората ария на Царицата на нощта.
Нейните екстремно високи тонове и бързи колоратури я превръщат в изпитание за всяко колоратурно сопрано.
Но виртуозността не е само демонстрация на вокална техника.
Mozart използва гласа, за да изгради характера. Яростта, заплахата и крайното емоционално напрежение на Царицата се превръщат в музика.
Така една от най-известните „трудни арии“ в операта всъщност е пример как вокалната техника може да изпълнява драматургична функция.
Приказката постепенно се променя
Началото на Die Zauberflöte изглежда сравнително просто.
Принц Tamino трябва да спаси Pamina, дъщерята на Царицата на нощта, от властта на Sarastro.
Но постепенно представата за добро и зло започва да се обръща.
Tamino открива, че светът не е такъв, какъвто първоначално му е представен. Заедно с Pamina той преминава през изпитания, а пътят към щастието се превръща и в път към познанието.
До тях върви Papageno, който няма стремеж към философско посвещение. Неговите желания са много по-земни – храна, спокойствие и, най-вече, неговата Papagena (Папагена).
Тъкмо съчетаването на тези два пласта – възвишеното и всекидневното – е една от причините операта да достига до толкова различни публики.
Символи, числа и масонски идеи
Зад приказното действие стоят и идеи, свързани с Просвещението и масонската символика.
Mozart и Schikaneder са свързани с масонството, а в операта многократно се появяват образи на светлина и мрак, знание и невежество, изпитание и посвещение.
Особено значение придобива числото три: три дами, три момчета, три храма и повтарящи се тройни музикални структури.
Още началните акорди на увертюрата въвеждат слушателя в този символен свят.
Това обаче не превръща Die Zauberflöte в произведение, което може да бъде разбрано само чрез скрити кодове. Приказният сюжет, музикалният хумор и човешките отношения функционират непосредствено и без познаване на символиката.
Последната година на Mozart
Премиерата идва в необикновено интензивен период от живота на Mozart.
През лятото на 1791 г. той вече работи върху Die Zauberflöte, когато получава престижната поръчка за La clemenza di Tito.
След завръщането си от Прага композиторът довършва части от Die Zauberflöte, включително увертюрата.
На 30 септември операта излиза пред публика.
Само малко повече от два месеца по-късно, на 5 декември 1791 г., Mozart умира на 35 години.
Така Die Zauberflöte остава сред последните големи произведения, които той вижда поставени на сцена.
Успехът идва бързо
Операта не остава краткотраен театрален експеримент.
Още ранните представления показват, че Die Zauberflöte намира силен контакт с виенската публика. Произведението бързо се превръща в един от най-големите успехи на театъра.
Mozart посещава много от следващите представления и наблюдава нарастващия интерес към творбата.
След смъртта му популярността ѝ продължава да расте.
Приказката, говорният театър, комедията, философската символика и музикалното богатство позволяват на произведението да живее едновременно като достъпна история и като сложна опера, към която слушателят може да се връща многократно.
Значение за музиката
Премиерата на „Вълшебната флейта“ на 30 септември 1791 г. поставя началото на необикновения сценичен живот на една от най-разпознаваемите опери в световната музикална култура.
Mozart събира в нея наглед несъвместими елементи – народна песен и виртуозна ария, комедия и ритуал, приказка и философия, говорен театър и сложна музикална драматургия.
Papageno може да разсмее публиката, Царицата на нощта да демонстрира пределите на човешкия глас, а Sarastro да внесе почти ритуална тържественост – и всичко това принадлежи на една и съща музикална вселена.
Повече от два века след онази виенска вечер Die Zauberflöte продължава да бъде поставяна, преразказвана и преоткривана от нови поколения.
Историята започва на 30 септември 1791 г. – в един театър във виенските предградия, с Mozart край клавира и Emanuel Schikaneder в ролята на Papageno.
Свързани материали
- „Вълшебната флейта“ – сюжет, герои, музика и символика
- „Вълшебният стрелец“ – опера от Carl Maria von Weber