Фил Оуки (Philip Oakey), роден на 2 октомври 1955 г., е британски певец, автор на песни и дългогодишен вокалист на The Human League. С характерния си баритон, необичайния сценичен образ и интереса към електронния звук той се превръща в една от разпознаваемите фигури на британския synth-pop през 80-те години.
Историята на Фил Оуки е тясно свързана с превръщането на The Human League от експериментална електронна формация от Шефилд в международно успешна поп група. „Don’t You Want Me“, „Love Action (I Believe in Love)“, „(Keep Feeling) Fascination“ и „Human“ остават сред най-популярните песни, свързани с неговия глас.
Кой е Фил Оуки?
Фил Оуки е роден в Хинкли, Лестършър, Англия, но музикалната му история е неразривно свързана с Шефилд – един от важните центрове на британската електронна музика в края на 70-те години.
Пътят му към професионалната сцена е необичаен. Той не започва като класически обучен певец и не изгражда кариерата си по традиционния модел на рок вокалист.
Именно специфичният му глас обаче се оказва подходящ за новата електронна естетика. Ниският вокален тембър на Оуки създава характерен контраст със синтезаторите и постепенно се превръща в един от отличителните белези на The Human League.
Фил Оуки и електронната сцена на Шефилд
The Human League се появяват в Шефилд през 1977 г. Първоначалната формация е свързана с Martyn Ware (Мартин Уеър), Ian Craig Marsh (Иън Крейг Марш), Philip Adrian Wright (Филип Ейдриън Райт) и Фил Оуки.
Ранната група е далеч от класическия модел китара – бас – барабани. В центъра стоят синтезаторите и електронният звук.
Това е период, когато подобен подход все още звучи необичайно за масовата британска поп публика. Електронните инструменти са свързвани с експериментални студийни практики, авангард и новите възможности на музикалната технология.
Ранни записи като „Being Boiled“ показват именно тази по-сурова и експериментална страна на The Human League.
Първите албуми на The Human League
През 1979 г. излиза дебютният албум Reproduction, а година по-късно – Travelogue.
Тези записи все още принадлежат предимно към ранния електронен и new wave период на групата. Те не постигат мащаба на по-късния успех, но са важни за разбирането на развитието на The Human League.
Групата не започва като създадена машина за поп хитове. Тъкмо обратното – комерсиалният успех идва след сериозна криза и почти пълно преустройство на състава.
Разпадането на първия The Human League променя кариерата на Фил Оуки
През 1980 г. вътрешните различия достигат критична точка.
Martyn Ware и Ian Craig Marsh напускат The Human League. По-късно те се свързват с Glenn Gregory (Глен Грегъри) и създават Heaven 17.
Фил Оуки и Philip Adrian Wright запазват името The Human League.
Проблемът е, че групата има вече поети концертни ангажименти, а съставът практически трябва да бъде изграден отново.
Това, което изглежда като възможен край на The Human League, всъщност поставя началото на най-успешния период в историята им.
Как Фил Оуки открива Susan Ann Sulley и Joanne Catherall?
Една от най-необичайните истории в развитието на групата се случва в шефилдския клуб Crazy Daisy.
Фил Оуки вижда там две тийнейджърки – Susan Ann Sulley (Сюзън Ан Съли) и Joanne Catherall (Джоан Катерал), които танцуват заедно.
Те не са утвърдени професионални певици. Оуки обаче вижда в тях точно присъствието, което търси за новата версия на The Human League, и ги кани да се присъединят.
Решението се оказва определящо.
Женските гласове създават контраст с баритона на Фил Оуки, а визуалното присъствие на Sulley и Catherall се превръща в част от новата идентичност на групата.
Фил Оуки и новият The Human League
Към обновения състав постепенно се присъединяват и други музиканти, сред които Ian Burden (Иън Бърдън) и Jo Callis (Джо Калис).
Особено важна е и работата с продуцента Martin Rushent (Мартин Ръшънт).
Новата формация не изоставя синтезаторите. Вместо това променя начина, по който ги използва.
Електронният звук започва да работи в по-ясни песенни структури, с отчетливи мелодии, припеви и вокални взаимодействия.
Това е съществена крачка от експерименталната електроника към synth-pop (синтпоп).
„Dare“ превръща The Human League в световно име
През 1981 г. излиза Dare – албумът, който променя историята на групата.
В него електронното звучене вече е съчетано с непосредствеността на поп песента. Синтезаторите не служат само за създаване на необичайни звуци, а изграждат ритъм, хармония, тембър и аранжимент.
Сред песните в албума са „The Sound of the Crowd“, „Love Action (I Believe in Love)“, „Open Your Heart“ и композицията, която ще се превърне в най-големия хит на The Human League – „Don’t You Want Me“.
Dare достига №1 в британската албумна класация и се превръща в един от ключовите албуми на британската електронна поп музика от началото на 80-те години.
Защо Фил Оуки не иска „Don’t You Want Me“ да бъде сингъл?
Една от ирониите в историята на The Human League е, че Фил Оуки първоначално не вярва особено в песента, която ще се превърне в най-големия хит на групата.
„Don’t You Want Me“ вече е четвъртият сингъл от Dare. Оуки се притеснява, че публиката е получила достатъчно песни от албума, и не е убеден, че именно тази композиция трябва да бъде издадена отделно.
Решението на звукозаписната компания се оказва историческо.
Песента достига №1 във Великобритания, остава на върха пет седмици и става коледният №1 за 1981 г. По-късно оглавява класацията и в Съединените щати.
„Don’t You Want Me“ е диалог, а не обикновен любовен дует
Една от причините песента да остава толкова разпознаваема е нейната драматургия.
Фил Оуки изпълнява гледната точка на мъж, който твърди, че е открил една жена и ѝ е помогнал да постигне успех.
Susan Ann Sulley отговаря от позицията на жената. Тя признава общото им минало, но настоява, че вече е способна да продължи самостоятелно.
Двата гласа следователно не разказват една и съща история. Те предлагат две различни интерпретации на една връзка.
Това превръща песента почти в миниатюрна музикална сцена с персонажи, конфликт и различни гледни точки.
Как е създадена „Don’t You Want Me“?
Песента е написана от Фил Оуки, Jo Callis и Philip Adrian Wright, а продукцията е на Martin Rushent.
Началната идея за текста е повлияна от фотоистория в списание. В процеса на работа композицията постепенно придобива формата на диалог между мъж и жена.
Това е важно и за аранжимента: редуването на вокалите не е декоративен ефект, а част от самия разказ.
Синтезаторните линии, електронният ритъм и ясният припев създават песен, която е едновременно технологично модерна за времето си и лесно запомняща се.
Какво е synth-pop?
Synth-pop е направление в популярната музика, при което синтезаторите и други електронни инструменти имат водеща роля в изграждането на песента.
При The Human League синтезаторът не е просто заместител на китара или оркестър. Той определя характера на звука – от басовите линии и ритмичните фигури до акордите и специфичните електронни тембри.
Успехът на Dare показва, че подобно звучене може да достигне масова публика.
Това поставя The Human League сред групите, които помагат synth-pop да се превърне от сравнително ново електронно течение в един от характерните звуци на 80-те години.
Фил Оуки се превръща и във визуална икона на 80-те
Музиката е само част от въздействието на The Human League.
Фил Оуки изгражда силно разпознаваем сценичен образ – асиметрична прическа, грим и облекло, което съзнателно се отклонява от традиционния образ на мъжката рок звезда.
Това съвпада с период, когато музикалният видеоклип придобива все по-голямо значение за международния успех на популярната музика.
Звукът, модата, сценичното поведение и видеото започват да функционират като части от една обща поп идентичност.
След „Dare“ The Human League продължават с нови хитове
Огромният успех на Dare трудно може да бъде повторен в същия мащаб, но групата не изчезва след 1981 г.
Следват песни като „Mirror Man“, „(Keep Feeling) Fascination“ и „The Lebanon“.
Те показват различни страни на електронния поп и запазват The Human League сред разпознаваемите британски групи на десетилетието.
Променя се обаче и самата поп среда. Електронното звучене, което само няколко години по-рано изглежда новаторско, вече е широко разпространено.
Фил Оуки и Giorgio Moroder
Кариерата на Фил Оуки не се ограничава само до The Human League.
През 80-те той работи и с италианския композитор и продуцент Giorgio Moroder (Джорджо Мородер) – една от ключовите фигури в развитието на електронната денс и поп музика.
Най-известният резултат от това сътрудничество е „Together in Electric Dreams“, свързана с филма Electric Dreams от 1984 г.
Песента се превръща в един от най-разпознаваемите записи в кариерата на Оуки извън The Human League.
„Human“ дава на The Human League нов американски №1
През 1986 г. групата отново постига голям международен успех с „Human“.
Този път музикалната среда е различна. Песента е написана и продуцирана от Jimmy Jam и Terry Lewis – американски екип, свързан с развитието на съвременния R&B и поп звук през 80-те.
„Human“ достига №1 в Съединените щати.
Това показва, че Фил Оуки и The Human League могат да функционират и извън конкретната формула на Dare, като адаптират своята вокална идентичност към различен аранжимент и продукционна естетика.
Защо гласът на Фил Оуки е толкова разпознаваем?
Оуки не изгражда стила си чрез демонстративна вокална виртуозност.
Една от основните му характеристики е ниският, сравнително тъмен тембър. В комбинация с електронното звучене той създава усещане, различно от високите и силно експресивни рок вокали.
Особено ефективен е контрастът с женските гласове на Susan Ann Sulley и Joanne Catherall.
При The Human League различните вокални тембри стават част от самия звуков дизайн на песните.
Фил Оуки, синтезаторът и музикалният аранжимент
Историята на Фил Оуки е подходящ пример за разбирането на няколко важни музикални понятия.
Синтезаторът позволява електронно създаване и преобразуване на звук. Тембърът определя характерната звукова окраска. Аранжиментът организира начина, по който инструментите и гласовете функционират в произведението.
При The Human League тези елементи са неразделни. Ако заменим електронните тембри, вокалния контраст и характерния ритъм с традиционен рок състав, самата идентичност на песните би се променила.
Повече определения и примери могат да бъдат намерени в „Музикални термини и понятия“.
Мястото на Фил Оуки в историята на поп музиката
Фил Оуки е важен не само като вокалист на група с няколко големи хита.
Кариерата му преминава през една от най-съществените промени в популярната музика в края на XX век – превръщането на електронния звук в част от поп мейнстрийма.
Ранните The Human League експериментират с технологии, които все още звучат необичайно за широката публика. Само няколко години по-късно Dare достига №1, а „Don’t You Want Me“ се превръща в международен хит.
По-широкият контекст на тази трансформация може да бъде проследен в „История на поп музиката“.
Защо Фил Оуки остава значима фигура?
Историята му показва, че музикалната иновация невинаги остава в авангарда. Понякога експерименталният звук постепенно намира форма, която може да достигне милиони слушатели.
The Human League преминават точно през такава трансформация.
Фил Оуки остава централната фигура и в двата свята – от суровата електронна сцена на Шефилд до глобалния успех на „Don’t You Want Me“.
Неговият глас, визуален образ и авторско присъствие се превръщат в част от начина, по който днес разпознаваме британската поп култура на 80-те години.
Свързани материали
- Фил Оуки – гласът на The Human League и британския synth-pop
- История на поп музиката
- Поп, рок и джаз – история, изпълнители и жанрове
- Музикални термини и понятия
Източници
- The Human League – официален сайт
- Official Charts – The Human League
- Official Charts – „Don’t You Want Me“