Francis Albert Sinatra (Франсис Албърт Синатра) е американски актьор и певец от италиански произход.
Известен е с прозвищата The Voice (Гласът) и Ol’ Blue Eyes (Старите сини очи). Като певец Франк Синатра дебютира през 1937 г. и записва първата си плоча в Балтимор. Има възможността да работи с първокласни оркестри и аранжори: Хари Джеймс, Каунт Бейзи, К. Джоунс, Бъди Рич, Били Мей и Нелсън Ридъл. Неговата популярност продължава 60 години.
Единадесет пъти е лауреат на наградата Грами. Освен музикалния триумф, Синатра е и успешен киноактьор. На 26-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“ Синатра печели статуетката в категорията за най-добра мъжка поддържаща роля за изпълнението си в класиката „Оттук до вечността“ на режисьора Фред Зинеман. Носител е и на наградата Златен глобус.
Познат е като филантроп. Помага на Джуди Гарланд, включително когато е във финансови затруднения.
Първата жена на Синатра е Нанси Барбато. От нея има три деца. През 1951 г. се жени за холивудската легенда Ава Гарднър. Неговото име се свързва с едни от най-красивите жени на неговото време – Марлене Дитрих, Лорен Бекол, Лана Търнър, Мерилин Монро. През 1960 г. среща Мия Фароу. Той е на 45, а тя на 20 години. Женят се през 1966 г., но две години по-късно се развеждат. Последната му съпруга е Барбара Маркс, с която остава до края на живота си.
Макар че през целия си живот той отрича каквато и да е връзка с мафията, след неговата смърт се намират безспорни доказателства в документи на ФБР, които сочат наличието на такива връзки. Освен това през целия си живот той е в компанията на принцове, крале и президенти.
Биография
Франсис Албърт Синатра е роден на 12 декември 1915 година в Хоубоукън, предградие на Ню Йорк в щата Ню Джърси, като единствено дете в семейство на италиански имигранти. Той тежи 6,1 килограма и при раждането му е използван форцепс, от което получава трайни белези по лявата буза, врата и ухото, а тъпанчето му е увредено за цял живот. Заради тежкото раждане той е кръстен доста по-късно, на 2 април 1916 година в църквата „Свети Франциск“, и е възпитан като католик. В детството си претърпява операция на мастоидния израстък, която оставя значителни белези по врата му, а в юношеска възраст страда от циститно акне, които допълнително увреждата кожата по лицето и врата му.
Напуска училище без да завърши.
Изключен е заради грубото си поведение. Майка му е известна като активен член на демократическата партия, но развива и нелегален бизнес с аборти вкъщи. Била е арестувана два пъти заради тази дейност. Синатра пък е арестуван заради връзка с омъжена жена, което се е считало за престъпление по онова време. Бащата на Синатра работи като пожарникар. Дори по време на Голямата депресия в САЩ през 30-те Доли дава на Франк достатъчно джобни, за да излиза с приятели и му купува скъпи дрехи. По онова време Франк работи временно като вестникар. В началото на 30-те години започват и първите изяви на Франк пред публика.
Първият му пробив в музиката е през 1935 г.,
когато се изявява в радио шоу като част от формацията The Hoboken Four. През 1939 г. подписва договор с Хари Джеймс като солист на неговата банда, после се присъединява към Томи Дорси и неговия оркестър, с който изпява първия си хит, стигнал до No1 в класация на Billboard – „I’ll Never Smile Again“.
През 1942 г. Франк започва солова кариера, като си печели името на певец номер едно сред тинейджърите от тази епоха. Известен е случаят през 1944 г., когато 35 000 човека блокират улиците пред New York Paramount в очакване да видят своя идол.
По това време актьорската кариера на Синатра е в разцвета си.
Големи печалби носи главната му роля във филма „Anchors Aweigh“ (1945), където си партнира с Джийн Кели. Следващата година получава „Оскар“ за участието си в късометражен филм срещу нетърпимостта, наречен „The House I Live In“. Записва и издава първия си албум „The Voice of Frank Sinatra“.
През 1951 г. продажбите на негови записи обаче намаляват, както и интересът към изявите му на сцена. Появяват се проблеми с гласните му струни, тъй като годините, прекарани в непрекъснати изяви в нощни клубове, си казват думата.
Синатра обаче продължава да се снима в киното
– във филмите „Meet Danny Wilson“ (1951), „From Here to Eternity“ (1953). Ролите са успешни. Също така успешни се оказват и тези във филмите „Suddenly“ (1954) и „The Man With the Golden Arm“ (1955). През 1953 г. издава и албума „In the Wee Small Hours“, в който е включен хитът „Young at Heart“.
През 1961 г. основава своя звукозаписна компания – Reprise Records, а през 1962 г. Франк прави и най-добрия си филм в киното – „The Manchurian Candidate“. Издава и един от най-успешните си албуми – „September of My Years“, с който печели „Грами“ за албум на годината.
През 1993 г. записва и последните си албуми
„Duets“ и „Duets II“, които се оказват много успешни и печелят на Синатра нова публика почти 60 години след началото на славния му период.
Франк Синатра умира на 14 май 1998 г. от сърдечен удар. Надписът на надгробния му паметник гласи: „Най-доброто тепърва предстои“. Източник: Уикипедия 2023 и artday.bg