Споделете в
Оценете

 

Carpenters – Карън и Ричард Карпентър
Carpenters – американското дуо на Карън и Ричард Карпентър, познато с „Close to You“ и „Yesterday Once More“.

Carpenters превръщат тихото пеене, ясната мелодия и многопластовите вокални хармонии в един от най-разпознаваемите звуци на поп музиката през 70-те години. Американското дуо събира певицата и барабанистка Карън Карпентър (Karen Carpenter) и нейния брат, пианиста, композитора, аранжора и продуцента Ричард Карпентър (Richard Carpenter). Песни като „(They Long to Be) Close to You“, „We’ve Only Just Begun“ и „Yesterday Once More“ показват как сдържаното изпълнение може да носи силно емоционално присъствие.

Ранни години: от семейните плочи до джазовото трио

Двамата са родени в Ню Хейвън, Кънектикът: Ричард на 15 октомври 1946 г., Карън на 2 март 1950 г. Бащините плочи запознават бъдещия пианист с класическа музика, бигбендове и популярни изпълнители. Първоначално той опитва акордеон, след което се насочва към пианото. През 1963 г. семейството се премества в Дауни, Калифорния, където постепенно започва и музикалното развитие на Карън.

Нейният първи сериозен интерес е към барабаните. В създаденото през 1965 г. Richard Carpenter Trio тя участва като барабанистка, Ричард свири на клавишни, а Уес Джейкъбс (Wes Jacobs) – на бас и туба. Съставът има джазова насоченост и през юни 1966 г. печели награди в конкурса Battle of the Bands в Hollywood Bowl. Пеенето на Карън постепенно заема все по-важно място в общата им работа.

След триото Ричард организира Spectrum – шестчленен състав, в който вокалните хармонии вече са основен елемент. Сред участниците е Джон Бетис (John Bettis), бъдещият текстописец на много композиции на Карпентър. Групата не постига очаквания пробив, но работата в нея оформя важни творчески връзки. Вдъхновението от многогласното пеене на Beach Boys и The Association се среща с индивидуалния аранжорски почерк на Ричард.

Басистът Джо Осбърн (Joe Osborn) предоставя студиото си за ранните записи на брата и сестрата. В демозаписите от 1968 г. двамата изпълняват сами всички вокални партии, като наслагват отделни изпълнения. Избират името Carpenters, без определителното „The“. Това остава официалното название на дуото, въпреки че формата The Carpenters често се среща в публикации и разговорната реч.

Carpenters и пробивът с „Close to You“

Демозапис достига до тромпетиста и съосновател на A&M Records Хърб Алпърт (Herb Alpert). На 22 април 1969 г. Ричард и Карън подписват договор с компанията. Дебютният им албум „Offering“ излиза същата година, а по-късно е преименуван на „Ticket to Ride“. Едноименната песен е преработка на запис на Бийтълс (The Beatles), превърнат в бавна балада с различно хармонично и вокално звучене.

Големият пробив идва през 1970 г. с „(They Long to Be) Close to You“, написана от Бърт Бакарак (Burt Bacharach) и Хал Дейвид (Hal David). Аранжиментът на Ричард съчетава отчетлив водещ глас, клавирни партии и постепенно разгръщащи се вокални хармонии. Сингълът достига първото място в Billboard Hot 100 и остава там четири седмици. Във Великобритания записът достига шеста позиция.

Албумът „Close to You“ включва и „We’ve Only Just Begun“ на Роджър Никълс (Roger Nichols) и Пол Уилямс (Paul Williams). Песента започва живота си като музика за телевизионна реклама на банка, преди Ричард да я избере за дуото. Версията на Carpenters достига второ място в американската класация. През 1971 г. следват „For All We Know“, „Rainy Days and Mondays“ и „Superstar“, които разширяват репертоара им от любовна балада до разказ за самота и несигурност.

На церемонията „Грами“ през 1971 г. Carpenters получават наградите за най-добър нов изпълнител и за най-добро съвременно вокално изпълнение от дуо, група или хор с „Close to You“. През 1972 г. албумът „Carpenters“ им носи отличието за най-добро поп вокално изпълнение от дуо или група. Така общият брой на спечелените от дуото награди „Грами“ е три.

Ролите на Карън и Ричард в музиката на дуото

Карън е водещата певица, но приносът ѝ включва и барабаните, както и участието във вокалните наслагвания. Нейният нисък, плътен тембър и ясна дикция позволяват на текста да остане разбираем дори при богата оркестровка. В „Superstar“ продължителните фрази и сдържаната динамика насочват вниманието към думите. Изпълнението създава усещане за близост, без да разчита на непрекъснати вокални украшения.

Ричард подбира значителна част от репертоара, пише аранжименти, свири на клавишни и участва във вокалите. В партньорството му с Бетис обикновено музиката е негова, а текстът – на съавтора му. За разлика от това „Close to You“ и „We’ve Only Just Begun“ са чужди композиции. При тях неговият принос е в музикалното преосмисляне и оформянето на записа, а не в авторството на самата песен.

Важна част от студийния звук е записването на няколко вокални партии една след друга. Така два гласа могат да изградят многогласна текстура, която звучи като по-голям ансамбъл. Към нея се добавят инструментален акомпанимент и партии на студийни музиканти. В „Goodbye to Love“ например участват Осбърн на бас, Хал Блейн (Hal Blaine) на барабани и Тони Пелузо (Tony Peluso) на китара.

„Goodbye to Love“, „Top of the World“ и „Yesterday Once More“

Албумът „A Song for You“ от 1972 г. включва „Goodbye to Love“ и „Top of the World“, написани от Карпентър и Бетис. За първата песен Ричард избира китарно соло с наситен, изкривен звук, което контрастира с плавната вокална линия на Карън. Пелузо превръща този контраст в характерна черта на записа. „Top of the World“ предлага по-светло настроение и впоследствие оглавява американската класация.

През 1973 г. „Now & Then“ съчетава нови песни с поредица от по-стари хитове, оформена като радиопрограма. Пелузо участва и като радиоводещ в тази студийна конструкция. „Yesterday Once More“ на Карпентър и Бетис въвежда темата за музикалните спомени и достига второ място във Великобритания. Компилацията „The Singles 1969–1973“ оглавява британската албумна класация, където прекарва общо 17 седмици на първата позиция.

Развитие на репертоара през втората половина на 70-те

Следващите записи разширяват палитрата на дуото. „Horizon“ (1975) включва „Only Yesterday“ и тяхната версия на „Please Mr. Postman“. В „A Kind of Hush“ (1976) се появява „I Need to Be in Love“, написана от Ричард, Бетис и Албърт Хамънд (Albert Hammond). Песента продължава линията на личната, сдържано поднесена балада, докато други записи запазват по-лекото, ритмично поп звучене.

„Passage“ (1977) показва интерес към по-разгърнати аранжименти и различен репертоар. Сред записите е „Calling Occupants of Interplanetary Craft“ на канадската група Klaatu, която Carpenters представят с мащабно оркестрово и вокално звучене. „Christmas Portrait“ (1978) изгражда отделна празнична програма от песни и инструментални преходи. Телевизионните специални предавания и международните турнета допълват студийната дейност, но натовареният график създава сериозни трудности.

Последни записи и кончината на Карън Карпентър

През 1975 г. здравословното състояние на Карън налага отлагане на концерти. В следващите години тя страда от анорексия нервоза. През 1979 г., когато Ричард прекъсва временно професионалната си работа, певицата започва солов албум с продуцента Фил Рамоун (Phil Ramone). Записите са завършени през 1980 г., но издаването е отложено. Албумът „Karen Carpenter“ достига до публиката едва през 1996 г.

Дуото се връща с „Made in America“ през 1981 г., включващ „Touch Me When We’re Dancing“. Карън умира на 4 февруари 1983 г., на 32 години, вследствие на усложнения, свързани с заболяването ѝ. Ричард продължава работата с останалите записи. „Voice of the Heart“ излиза през 1983 г., а „Lovelines“ през 1989 г. Публикуването на архивния материал разкрива изпълнения, които не са намерили място в предишните албуми.

Музикалното наследство на Carpenters

През 2018 г. „Carpenters with the Royal Philharmonic Orchestra“ съчетава оригинални вокални и инструментални записи с нови оркестрови аранжименти. Ричард участва като продуцент, аранжор и диригент на сесиите в Abbey Road. Проектът запазва гласа на Карън и променя оркестровото пространство около него. Той продължава една основна черта на работата на Carpenters: внимателното изграждане на цялостния звук около водещата мелодия.

Свързани материали

Източници

Carpenters – история, песни и музикален стил