Когато Аарон Копланд пише „Апалачка пролет“, партитурата още се нарича „Балет за Марта“. Марта Греъм избира прочутото заглавие по-късно, а една песен от шейкърски сборник става най-разпознаваемата мелодия в творбата. Следват „Пулицър“ и концертна сюита, в която композиторът съкращава драматични епизоди и разменя вариации. Историята на балета разкрива защо музиката, която познаваме от концертната зала, разказва случващото се на сцената по различен начин.
Аарон Копланд и историята на „Апалачка пролет“
