Робърт Джонсън е американски блус музикант, китарист и певец,
чието тайнствено фалцетно пеене и майсторско владеене на слайд-китарата вдъхновяват, както съвременницете му, така и следващите поколения блус и рок музиканти.
Биография
Робърт Джонсън е роден на 8 май 1911 година в многодетно семейство на събирачи на памук, Робърт Джонсън израства в Мемфис, Тенеси и близо до Робинзънвил, Мисисипи. Той се научава да свири на хармоника, а впоследствие и на китара, повлиян, както от записите, така и от личните си контакти с Еди „Сон“ Хаус, Чарли Патън, Уили Браун и други известни блусмени от Делтата на Мисисипи. Той пътува често до Мисисипи, Арканзас, Тексас и Тенеси, както и до Чикаго и Ню Йорк, за да свири по домашни партита, в евтини ресторанти с дансинги и по улиците.
Джонсън сключва брак с Вирджиния Травис в Пентън,
Мисисипи през февруари 1929, като младоженците делят общ дом със семейството на по-възрастната заварена сестра на Джонсън. Съпругата му забременява, но трагедия прекъсва краткия им семеен живот – Вирджиния и бебето умират при раждането през 1930, като тя е само на 16 години.
Джонсън се оженва повторно през май 1931 за значително по-възрастната от него Калета „Кели“ Крафт, като двамата пазят брака си в тайна от всички. В този период Джонсън усъвършенства активно свиренето на китара като попива знания от блус-изпълнителя Айк Цинерман.
Робърт Джонсън се установява в малкото градче Хелена, Арканзас.
През годините, в Хелена свирят редица големи имена на блуса като Съни Бой Уилямсън II, Мемфис Слим, Джони Шайнз, Хаулин Уулф, Калвин Фрейзър, Елмор Джеймз.
В началото на 30-те години Робърт и Кели се разделят. Джонсън обикаля активно страната и свири в десетки градове.
Робърт Джонсън бил особено предпазлив по отношение на музикантите,
проявяващи интерес към стила му на свирене – все пак това било средството му за препитание и той не бил склонен да го споделя с всеки. Случвало се, ако някой прекалено се заглеждал в китарата му, да прекъсне по средата изпълнението си и с някое неясно обяснение да напусне помещението, а след това да изчезне от града с месеци. Дори, според някои последни проучвания, Джонсън имал особен метод за настройка на китарата си, който не споделял дори с учениците си.
От 1932 до смъртта си през 1938 г.,
Джонсън живее по начин, който затруднява проследяването на личния му и творчески път. Той често пътува между големите центрове Мемфис, Хелена, Арканзас, както и между по-малките градове около Делтата на Мисисипи и съседните райони на Мисисипи и Арканзас. В някои случаи той пътува много по-далеч. Заедно с приятеля си и партньор в музиката Джони Шайнз пътуват до Чикаго, Тексас, Ню Йорк, Кентъки, Индиана. Дейвид „Хънибой“ Едуардс споделя с него музикален ангажимент в Сейнт Луис. На много места той отсяда при някои от членовете на многобройното си семейство или при любовници. Той не се жени отново, но изгражда някои дългосрочни взаимоотношения с жени, при които се връща периодично.
Една от тях е Естела Колман, майката на музиканта Робърт Локууд Дж.
На други места той остава при жена, с която се е запознал още при първото му участие. Много често домакините на Джонсън са в неведение за живота му извън града. Той използва различни имена на различните места, в които остава. Дори и тези, които са пътували с него от място на място не винаги са знаели подробности около личния му живот. Джони Шайнз и Робърт Локууд са пътували с него в редица случаи, но спомените им са различни и понякога противоречиви.
Пътувайки непрекъснато и свирейки на различни места,
Джонсън се научава да свири почти всичко, което му поръчва публиката и по принуда включва в репертоара си, освен блус, всички модерни за времето си стилове като хилбили, полка, балади и т.н. Благодарение на това, той развива особен талант – да запаметява от един път някоя мелодия и по-късно да я извири и изпее с невероятна точност.
В периода 1936 – 37 прави серия записи в Сан Антонио и Далас. Репертоарът му включва няколко блус-песни на Сон Хаус и др., но авторските Me and the Devil Blues, Hellhound on My Trail, Love in Vain, Rambling on My Mind и др. са истински завладяващите му произведения.
Записите, и особено песента „Terraplane Blues“, донасят на Робърт Джонсън
допълнителна слава, нови ангажименти и увеличават благосъстоянието му. Заедно с Джони Шайнз и Калвин Фрейзър напускат Хелена, Арканзаз и заминават за Чикаго през Сейнт Луйз. Калвин Фрейзър имал и друга основателна причина да напусне района – бил застрелял двама души в Арканзас. В Сейнт Луйз, Джонсън се запознава с големите местни блус-изпълнители Пийти Уитстоу, Хенри Тоунсенд, Роозвелт Сайкс, Теди Дарби.
В последната година от живота си Джонсън не спира пътуванията и изявите си, но вече със съпровождаща група – пианист и барабанист.
Робърт Джонсън умира на 16 август 1938 г. на 27-годишна възраст, вероятно отровен със стрихнин от ревнив съпруг.
Песни
32 – 20 Blues
Come On In My Kitchen (две версии)
Cross Road Blues (две версии)
Dead Shrimp Blues
Drunken Hearted Man (две версии)
From Four Till Late
Hellhound On My Trail
Honeymoon Blues
I’m A Steady Rollin’ Man
I Believe I’ll Dust My Broom
If I Had Possession Over Judgment Day
Kind Hearted Woman Blues (две версии)
Last Fair Deal Gone Down
Little Queen Of Spades (две версии)
Love In Vain (две версии)
Malted milk
Me And The Devil Blues (две версии)
Milk cow’s Calf Blues (две версии)
Phonograph Blues (две версии)
Preachin’ Blues (Up Jumped The Devil)
Rambling On My Mind (две версии)
Stones In My Passway
Stop Breakin’ Down Blues (две версии)
Sweet Home Chicago
Terraplane Blues
They’re Red Hot
Traveling Riverside Blues (две версии)
Walkin’ Blues
When You Got A Good Friend (две версии)
Източник: Уикипедия 2023
Още за блуса
