Janis Joplin (Джанис Джоплин) има само няколко години, за да промени представата за това как може да звучи един рок глас. Те се оказват достатъчни. От блуса на Bessie Smith, Odetta и Big Mama Thornton, през психеделичния San Francisco и триумфа на Monterey, до последните записи за Pearl тя изгражда вокален стил, който трудно може да бъде сбъркан с друг.
Гласът ѝ е суров, дрезгав и понякога сякаш достига собствените си физически граници. Но зад тази експлозивност има много повече – blues фразиране, динамични контрасти, усет към драматургията и способност чужда песен да се превърне в лично признание.
Историята на Janis Joplin често се разказва през трагичния ѝ край на 27 години. Много по-интересен обаче е другият въпрос: как момичето от Port Arthur успява за толкова кратко време да се превърне в един от определящите гласове на музиката от 60-те години?
Коя е Janis Joplin?
Janis Lyn Joplin е родена на 19 януари 1943 г. в Port Arthur, Texas, САЩ. Израства в сравнително консервативна среда, но още в ученическите си години трудно се вписва в установените социални норми.
Интересува се от рисуване, литература и музика. Още като ученичка се възприема като различна и преживява отхвърляне от част от своите връстници. Интересът ѝ към Beat културата, изкуството и афроамериканската музика допълнително я отличава от средата в Port Arthur.
Именно през тези години открива блуса.
Сред важните ѝ музикални влияния са Lead Belly, Bessie Smith, Odetta и Big Mama Thornton. В тази музика Janis открива не просто определен стил, а начин гласът да изразява болка, свобода, напрежение и личен опит.
След гимназията учи за кратко в Texas, включително в University of Texas at Austin, но академичният живот не успява да я задържи. Пее folk и blues, движи се сред артисти и музиканти и постепенно започва да развива характерния си вокален стил.
Унижението в University of Texas
Годините в Austin оставят и болезнен личен спомен. Janis става обект на унизителна студентска шега, свързана с външния ѝ вид – епизод, който често присъства в биографичните разкази за чувството ѝ, че не се вписва в очакванията към жените от нейното поколение.
Тази история не обяснява сама по себе си бъдещата Janis Joplin, но помага да разберем защо темите за различността, приемането и свободата придобиват толкова силно значение в публичния ѝ образ.
Как блусът изгражда гласа на Janis Joplin
За да разберем Janis Joplin като рок певица, трябва първо да я чуем като наследник на blues традицията.
От ранните blues и folk изпълнители тя възприема свободното отношение към фразата – идеята, че певецът не е длъжен просто да възпроизведе мелодията, а може да я променя според емоцията, текста и конкретното изпълнение.
Особено важна е Bessie Smith – една от големите фигури на класическия blues. При нея Janis открива силата на драматичното вокално фразиране и способността една песен да се превърне в лично преживяване.
Odetta е друга важна фигура в музикалната среда, която формира младата Joplin – изпълнител, свързващ folk, blues и духовната сила на афроамериканската музикална традиция.
Връзката с Big Mama Thornton става особено видима чрез „Ball and Chain“. Именно Thornton е автор и първи изпълнител на композицията, която по-късно се превръща в един от най-силните концертни номера на Janis.
Joplin обаче не копира своите образци. Тя пренася blues експресивността в новата среда на psychedelic rock и контракултурата от 60-те години.
От Texas до San Francisco
През 1963 г. Janis заминава за California. San Francisco постепенно се превръща в център на нова контракултурна и музикална среда, а тя навлиза в местните folk и blues кръгове.
Пее в кафенета и малки клубове и постепенно натрупва сценичен опит. Именно в тези ранни години се изгражда способността ѝ да задържа вниманието на публиката без сложна продукция – чрез глас, фразиране и непосредствено присъствие.
Първият калифорнийски период обаче е труден. Начинът ѝ на живот става все по-разрушителен и след време тя се връща в Texas.
Опитът за по-подреден живот не продължава дълго.
През 1966 г. идва предложението, което променя кариерата ѝ – да се присъедини към Big Brother and the Holding Company.
Janis Joplin и Big Brother and the Holding Company
Big Brother and the Holding Company вече са част от развиващата се психеделична сцена в San Francisco, когато Janis се присъединява към тях през 1966 г.
Суровото китарно звучене на групата се оказва необичайно подходящо за нейния глас. Janis не звучи като традиционен вокалист пред инструментален съпровод – тя влиза в почти физическо взаимодействие с групата.
Това е среда, в която blues фразирането ѝ може да се срещне с psychedelic rock, импровизацията и силното китарно звучене на San Francisco.
Постепенно вниманието на публиката започва все повече да се насочва към нея. Причината не е само силата на гласа. Joplin превръща самото пеене във физическо сценично действие – изглежда така, сякаш цялото ѝ тяло участва в изграждането на фразата.
Monterey превръща Janis Joplin в звезда
Решаващият пробив идва през юни 1967 г. на Monterey International Pop Festival.
Big Brother and the Holding Company пристигат като група, позната предимно на публиката от San Francisco. След фестивала положението вече е различно.
Особено впечатляващо е изпълнението на „Ball and Chain“. Janis започва с контролирано напрежение, разширява фразите, използва паузите като част от драматургията и постепенно преминава към мощна вокална кулминация.
Това изпълнение показва една от основните особености на Joplin: тя не просто изпява песента – изгражда драматургия чрез гласа си.
Monterey променя статута на групата и особено на нейната певица. Janis привлича вниманието на медиите и музикалната индустрия и се превръща от местна сензация в една от най-обсъжданите нови фигури на американската рок сцена.
„Cheap Thrills“ и „Piece of My Heart“
През 1967 г. групата издава дебютния си албум, но големият успех идва с Cheap Thrills (1968).
Албумът достига №1 в американската класация и се превръща в един от определящите записи на психеделичната рок епоха. Сред ключовите песни са „Piece of My Heart“, „Summertime“, „Ball and Chain“, „I Need a Man to Love“ и „Turtle Blues“.
Piece of My Heart
„Piece of My Heart“ е сред най-разпознаваемите изпълнения на Janis Joplin. Песента вече е записана от Erma Franklin, но версията на Big Brother and the Holding Company я превръща в рок класика.
В нея се срещат две привидно противоположни качества – огромна вокална сила и почти болезнена уязвимост.
Това противоречие се превръща в една от характерните черти на Janis: тя може да звучи едновременно победоносно и наранено, силно и несигурно.
Summertime
Интерпретацията на „Summertime“ показва друга страна на Janis. Познатата композиция получава blues и psychedelic звучене, а гласът ѝ се движи между крехкост и напрежение.
Тъкмо такива записи показват защо определението „дрезгав глас“ е недостатъчно за нейния стил.
Как всъщност пее Janis Joplin?
Janis Joplin използва гласа си почти като импровизиращ инструмент. Нейната индивидуалност не идва само от необичайния тембър, а от начина, по който организира цялото изпълнение.
- Фразиране: разтяга тонове, измества акценти и променя ритмичния ход на мелодията;
- Динамика: преминава от тихо, почти интимно пеене към мощни кулминации;
- Тембър: променя степента на грапавина и напрежение според текста;
- Blues интонация: използва характерни тонови отклонения и огъване на звука;
- Импровизационност: едно и също произведение може да звучи различно при отделни изпълнения;
- Сценична експресия: гласът, движението и физическата енергия функционират като едно цяло.
Техническата чистота никога не е единствената цел. По-важно е усещането, че текстът се преживява в момента.
Именно затова две нейни изпълнения на една и съща песен могат да бъдат различни. Основната мелодия остава разпознаваема, но фразата се променя според емоционалното напрежение и контакта с публиката.
Това е пряко свързано с blues традицията – песента не е неподвижен текст, а пространство за лична интерпретация.
Соловата кариера на Janis Joplin
В края на 1968 г. Janis напуска Big Brother and the Holding Company и започва нов етап.
Решението е рисковано. Химията между нейния глас и суровото звучене на Big Brother е една от причините за успеха на Cheap Thrills. Joplin обаче търси по-широка музикална среда и възможност да развива гласа си отвъд psychedelic rock.
Kozmic Blues Band
С Kozmic Blues Band тя започва да експериментира с по-силно присъствие на soul и R&B. В аранжиментите влизат духови инструменти и звученето се отдалечава от суровия psychedelic rock на Big Brother.
През 1969 г. излиза I Got Dem Ol’ Kozmic Blues Again Mama!. Сред песните са „Try (Just a Little Bit Harder)“, „Maybe“, „Kozmic Blues“ и „Work Me, Lord“.
Албумът получава смесени реакции, но е важен документ за желанието на Janis да не повтаря успешната формула на Cheap Thrills.
Woodstock
През август 1969 г. Janis Joplin участва на легендарния фестивал Woodstock.
Участието ѝ я свързва завинаги с един от големите символи на контракултурата. По това време само две години са минали от пробива ѝ на Monterey, но Janis вече е сред големите имена на своето поколение.
Woodstock обаче не е краят на музикалното ѝ развитие. След него предстои още една важна промяна.
Full Tilt Boogie Band
Последната група, с която Janis работи, е Full Tilt Boogie Band.
Тук тя намира по-стегнат и естествен баланс между blues, rock и country влиянията. Групата оставя достатъчно пространство за гласа ѝ и именно с този състав Joplin започва записите на Pearl.
Full Tilt Boogie Band показва една по-зряла посока – по-малко хаотична от ранния psychedelic rock, но без да губи непосредствеността на изпълнението.
„Pearl“ – зрелият звук на Janis Joplin
През 1970 г. Janis и Full Tilt Boogie Band започват работа с продуцента Paul A. Rothchild.
Резултатът е Pearl – албум, който Joplin няма да доживее да чуе завършен.
Той включва някои от най-известните ѝ записи:
- „Move Over“;
- „Cry Baby“;
- „A Woman Left Lonely“;
- „Half Moon“;
- „Buried Alive in the Blues“;
- „My Baby“;
- „Me and Bobby McGee“;
- „Mercedes Benz“;
- „Trust Me“;
- „Get It While You Can“.
Pearl показва как би могла да се развива музиката на Janis Joplin: по-фокусирана продукция, по-естествен баланс между гласа и групата и широк стилов диапазон между blues, rock, soul и country.
Cry Baby
„Cry Baby“ демонстрира огромния динамичен диапазон на Janis – от по-сдържани фрази до сурови вокални кулминации. Това е пример как soul и blues традицията преминават през нейния собствен рок език.
Mercedes Benz
„Mercedes Benz“ е записана без инструментален съпровод. Песента е създадена от Janis Joplin заедно с Michael McClure и Bob Neuwirth и използва хумора като ироничен коментар към материалното потребление.
Записът е направен на 1 октомври 1970 г. и се оказва последният завършен вокален запис на Joplin.
Минимализмът е показателен. Без китари, барабани или студийна продукция остават само гласът, фразирането и личността на изпълнителя.
Me and Bobby McGee
„Me and Bobby McGee“, написана от Kris Kristofferson и Fred Foster, се превръща в най-големия сингъл успех на Janis.
Интерпретацията започва почти разговорно и постепенно се разгръща до освободена вокална кулминация. След смъртта ѝ песента достига №1 в Billboard Hot 100.
Това е един от най-добрите примери за способността на Joplin да превърне чужда композиция в изпълнение, което започва трайно да се свързва с нейното собствено име.
Janis Joplin като интерпретатор
Голяма част от най-известните песни на Janis Joplin не са написани от нея.
Това не намалява творческото ѝ значение – напротив. То показва колко голяма може да бъде ролята на интерпретатора.
„Piece of My Heart“, „Ball and Chain“, „Summertime“, „Cry Baby“ и „Me and Bobby McGee“ съществуват независимо от Janis. Но нейните версии придобиват собствен живот.
Тя променя динамиката, фразирането и емоционалния център на песента така, че изпълнението започва да се възприема като лично свидетелство.
При Joplin интерпретацията не означава просто „да изпее чужда песен“. Тя означава да открие собствена драматургия вътре в нея.
Последните записи и 4 октомври 1970 г.
На 1 октомври Janis записва „Mercedes Benz“.
На 3 октомври Full Tilt Boogie Band записват инструменталната основа на „Buried Alive in the Blues“. Janis трябва да добави своя вокал при следваща студийна сесия.
Това никога не се случва.
На 4 октомври 1970 г. Janis Joplin е намерена мъртва в Los Angeles. Тя е само на 27 години. Причината за смъртта е свръхдоза хероин, като в организма ѝ е установен и алкохол.
По-късно името ѝ често ще бъде свързвано с т.нар. „Клуб 27“, заедно с други известни музиканти, починали на същата възраст.
Но този попкултурен етикет лесно измества вниманието от по-важния факт: Janis умира не като музикант от миналото, а по време на активна студийна работа и в момент на ново творческо развитие.
Pearl излиза посмъртно на 11 януари 1971 г.. Това е вторият и последен самостоятелен студиен албум на Janis Joplin и се превръща в най-големия комерсиален успех в кариерата ѝ.
Албумите на Janis Joplin
Основна студийна дискография
Big Brother & the Holding Company (1967) – дебютният албум на групата с Janis Joplin.
Cheap Thrills (1968) – големият пробив с Big Brother and the Holding Company. Включва „Piece of My Heart“, „Summertime“ и „Ball and Chain“ и утвърждава Janis като една от водещите вокални фигури на своето поколение.
I Got Dem Ol’ Kozmic Blues Again Mama! (1969) – първият ѝ самостоятелен студиен албум след Big Brother, с по-силно soul и R&B влияние.
Pearl (1971) – издаден посмъртно последен студиен албум и най-големият комерсиален успех в кариерата ѝ.
Посмъртни, концертни и архивни издания
- In Concert (1972) – концертни записи от различни периоди;
- Janis Joplin’s Greatest Hits (1973) – една от най-популярните компилации с нейни записи;
- Janis (1975) – компилационно издание, свързано с документалния филм;
- Farewell Song (1982) – архивни и неиздавани записи;
- Box of Pearls (1999) – комплект, представящ основните албуми от кариерата ѝ;
- The Pearl Sessions – архивно издание, което разширява погледа към работата по последния ѝ албум чрез алтернативни версии, outtakes и вокални записи.
Кратката дискография е подвеждаща: Janis има малко време за студийна работа, но концертните записи, архивните материали и посмъртните издания показват значително по-широка картина на нейното развитие.
Групите на Janis Joplin
Big Brother and the Holding Company
Групата, с която Janis става известна, ѝ предоставя суровата psychedelic rock среда, в която ранният ѝ стил достига до широка публика. Именно с Big Brother идват Monterey, Cheap Thrills и „Piece of My Heart“.
Kozmic Blues Band
С този състав тя се насочва по-силно към blues, soul и R&B и включва духови инструменти в звученето. Периодът показва желанието ѝ да търси нова музикална среда след успеха на Big Brother.
Full Tilt Boogie Band
Последната ѝ група предлага най-органичния баланс между инструменталния съпровод и нейния вокал. Именно с Full Tilt Boogie Band са записани последните ѝ завършени студийни изпълнения за Pearl.
Награди и признания за Janis Joplin
Rock & Roll Hall of Fame
През 1995 г. Janis Joplin е въведена посмъртно в Rock & Roll Hall of Fame в категория Performer.
Признанието утвърждава историческото ѝ място не само като необикновен вокалист, но и като изпълнител, който променя представата за ролята на водещия певец и за мястото на жените в рок музиката.
Grammy Lifetime Achievement Award
През 2005 г. Janis Joplin получава посмъртно Grammy Lifetime Achievement Award – отличие за дълготраен артистичен принос към звукозаписното изкуство.
„Janis: Little Girl Blue“
Документалният филм Janis: Little Girl Blue (2015) разглежда живота ѝ чрез архивни материали, интервюта и лични писма и насочва вниманието към човека зад публичния образ.
Как Janis Joplin промени мястото на жената в рока
През 60-те години рок сцената и музикалната индустрия остават до голяма степен доминирани от мъже.
Janis Joplin отказва ролята на декоративна женска фигура пред групата.
Тя може да бъде силна, шумна, физически експресивна, сексуално свободна, уязвима и агресивна – характеристики, които рок културата значително по-лесно приема при мъжете.
Нейният сценичен образ не се опитва да прикрие силата на изпълнението зад традиционна представа за женственост. Тъкмо обратното – индивидуалността се превръща в част от музиката.
Rock & Roll Hall of Fame определя Joplin като изпълнител, който разбива установени очаквания и променя ролята на водещия певец в rock & roll.
Тъкмо затова влиянието ѝ надхвърля конкретните песни. Тя разширява представата за това какво може да бъде жената като водещ рок изпълнител.
Следата ѝ може да бъде открита при различни поколения музиканти. Rock & Roll Hall of Fame посочва сред повлияните от нея Melissa Etheridge, Amy Winehouse, Brittany Howard, Grace Potter, Cyndi Lauper, Stevie Nicks и P!nk.
Janis Joplin и контракултурата на 60-те
Janis се превръща и в един от разпознаваемите образи на контракултурата.
San Francisco, Monterey, Woodstock, свободният сценичен образ и отказът от традиционните представи за женственост я свързват с поколение, което поставя под въпрос установени обществени норми.
Но да я определяме само като „хипи икона“ би било ограничено. Музикалната ѝ стойност остава именно в начина, по който свързва по-старата blues традиция с новия език на rock музиката.
Janis Joplin като културна икона
Образът на Janis Joplin отдавна е напуснал границите на собствената ѝ дискография. Тя се превръща в един от разпознаваемите символи на американската контракултура от края на 60-те години – свързвана със свободата, бунта срещу установените норми и идеята за радикална лична автентичност.
Този културен образ продължава да присъства в документални филми, книги, фотографии, сценични продукции и музикални трибути.
Съществува обаче риск митът да измести музиканта. Зад фотографиите, дрехите, Monterey, Woodstock и трагичния край остава певица с ясно разпознаваем музикален език – изпълнител, който свързва blues традицията с новия език на rock музиката.
Защо митът за „Клуб 27“ не е достатъчен за Janis Joplin
Фактът, че Janis Joplin умира на 27 години, я превръща в част от популярния разказ за т.нар. „Клуб 27“.
Тази връзка е лесна за запомняне, но не обяснява музиката.
Ако сведем Janis до възрастта, на която умира, губим много по-интересната история: момиче от Port Arthur открива Bessie Smith, Odetta и Big Mama Thornton, преминава през folk и blues средата, влиза в психеделичната сцена на San Francisco, впечатлява Monterey, записва Cheap Thrills, напуска успешната си група, експериментира със soul и R&B и достига до зрелия звук на Pearl.
Това е огромна музикална еволюция, събрана само в няколко години.
Какво да слушаме при Janis Joplin?
Музиката на Janis Joplin е особено подходяща за активно слушане. Вместо да следим само текста или мелодията, можем да обърнем внимание на начина, по който тя преобразява песента.
„Ball and Chain“
Проследете как постепенно изгражда напрежението. Обърнете внимание на паузите, динамиката и начина, по който фразите се разширяват до кулминацията. Изпълнението от Monterey е особено важно за разбирането на нейния пробив.
„Piece of My Heart“
Чуйте контраста между уязвимостта на текста и мощта на вокала. Janis не прикрива напрежението между слабост и сила – именно него превръща в център на изпълнението.
„Summertime“
Обърнете внимание как позната мелодия се преобразява чрез blues интонация, тембър и свободно фразиране.
„Kozmic Blues“
Чуйте промяната спрямо Big Brother – по-силното присъствие на soul и R&B и различната инструментална среда около гласа.
„Cry Baby“
Следете динамичния диапазон – от по-сдържаните моменти до мощните вокални избухвания. Песента показва как Janis използва контраста като драматургичен инструмент.
„Mercedes Benz“
Тук няма група или инструментална продукция. Остава само гласът. Това позволява да се чуят ясно фразирането, ритмичната свобода, характерният тембър и чувството ѝ за хумор.
„Me and Bobby McGee“
Проследете цялата драматургия – от почти разговорното начало до освободената, експресивна финална част. Това е отличен пример как Joplin изгражда собствена интерпретация на чужда песен.
Защо Janis Joplin продължава да има значение?
Janis Joplin не оставя огромна дискография. Тя оставя начин на пеене.
В нейния глас се срещат blues, soul, R&B, psychedelic rock, folk и country, но нито един от тези жанрове сам по себе си не обяснява въздействието ѝ.
По-важна е готовността да постави емоцията пред удобството и интерпретацията пред механичното възпроизвеждане на песента.
Техническата чистота и художествената истина невинаги са едно и също. Janis понякога звучи грубо, понякога достига до самата граница на гласа си, а понякога оставя впечатлението, че песента може да се разпадне пред слушателя.
Именно това създава усещането, че изпълнението има значение за човека, който го изпява.
Само няколко години разделят присъединяването ѝ към Big Brother and the Holding Company от последните записи за Pearl. За това кратко време тя преминава през Monterey, Cheap Thrills, Woodstock, soul и R&B експериментите на Kozmic Blues Band и зрелия звук на Full Tilt Boogie Band.
Тя променя и представата за жената в rock – не чрез предварително формулирана кауза, а чрез самото си присъствие на сцената и отказа да се вмести в удобен модел.
Повече от половин век по-късно са достатъчни няколко секунди от гласа ѝ, за да разпознаем Janis Joplin. Това е рядко постижение – и вероятно най-доброто обяснение защо историята ѝ продължава.
Свързани материали
- Janis Joplin – биография, музика и вокален стил | Wiki
- Janis Joplin – раждането на един необикновен глас
- Janis Joplin – последните записи и албумът, който не успява да чуе
- Блус – история, развитие и музикални особености
Провери знанията си за Janis Joplin
След като проследи пътя от blues влиянията и Big Brother and the Holding Company до Pearl, провери колко от историята и музиката на Janis Joplin си запомнил.
Източници
- Janis Joplin Official Website – Biography
- Janis Joplin Official Website – Monterey Pop Festival 1967
- Janis Joplin Official Website – Woodstock 1969
- Janis Joplin Official Website – Pearl
- Janis Joplin Official Website – The Pearl Sessions
- Rock & Roll Hall of Fame – Janis Joplin
- GRAMMY – 2005 Lifetime Achievement Award
