Понякога най-важният глас в една песен не е този, чието име стои върху обложката.
Той се появява зад солиста. Отговаря му. Повтаря дума. Изгражда хармония. Повдига рефрена. Превръща отделна мелодия в разговор между гласове.
Cissy Houston (Сиси Хюстън) принадлежи към музикантите, които превръщат това привидно второстепенно място в изкуство.
Нейният глас преминава през gospel, rhythm & blues, soul, pop и rock. Той звучи около изпълнители като Aretha Franklin (Арета Франклин), Elvis Presley (Елвис Пресли) и Jimi Hendrix (Джими Хендрикс). По данни на Associated Press през дългата си кариера Houston участва в повече от 600 песни.
Но зад тези впечатляващи имена стои по-интересен въпрос:
Какво всъщност прави един голям беквокалист – и защо понякога без него песента вече не звучи като същата песен?
Cissy Houston – Гласът, който трябва да усетите, без да го забелязвате
Да си добър беквокалист изглежда просто само докато не се опиташ да го направиш.
Не е достатъчно да пееш вярно.
Трябва да чуеш водещия глас и да разбереш какво му липсва.
Понякога това е хармония. Понякога ритмичен акцент. Понякога кратък вокален отговор. А понякога само една нота, поставена на точното място.
Има и още един парадокс.
Беквокалистът трябва да бъде достатъчно добър, за да промени записа, но достатъчно дисциплиниран, за да не превърне себе си в негов център.
Cissy Houston изгражда кариера именно върху това необикновено музикално умение.
Всичко започва в gospel
Преди звукозаписните студиа има църква.
Houston е родена като Emily Drinkard (Емили Дринкард) и израства в семейство, в което gospel пеенето е естествена част от живота. Започва с The Drinkard Singers (Дъ Дринкард Сингърс) и още от ранните си години попада в музикална среда, основана върху многогласие, импровизация и непосредствена комуникация между певците.
Това е решаващо.
В gospel музиката хорът не е декоративен фон.
Той разговаря със солиста.
Един глас отправя музикална фраза, другите му отговарят. Солистът може да промени интонацията, динамиката или ритъма, а останалите трябва да реагират.
Този принцип е известен като call and response – „повик и отговор“ – и има дълбоки корени в афроамериканската музикална традиция.
Когато Cissy Houston влиза в професионалното звукозаписно студио, тя носи този музикален език със себе си.
The Sweet Inspirations – повече от фон
През 60-те години Houston става ключова фигура в The Sweet Inspirations (Дъ Суийт Инспирейшънс).
Името на групата може да не е толкова разпознаваемо за масовата публика, колкото имената на звездите, с които работи. Но именно това е част от историята.
The Sweet Inspirations са сред професионалните вокалисти, които помагат да бъде изградено звученето на американската популярна музика от периода.
Те могат да влязат в студиото, да чуят композицията и да създадат вокална структура около основния изпълнител.
Това изисква не само красиви гласове.
Изисква слух, хармонично мислене, ритъм, бърза реакция и способност няколко певци да звучат като един организъм.
Чуйте какво се случва зад Aretha Franklin
Един от най-добрите начини да разберем значението на този тип пеене е да слушаме класическия soul.
При Aretha Franklin водещият глас често не стои сам.
Той отправя фраза.
Другите гласове отговарят.
Aretha усилва напрежението.
Беквокалите го поемат.
Така песента започва да прилича на разговор.
Това не е случайна студийна техника. Зад нея стои gospel традицията.
Cissy Houston и The Sweet Inspirations са част от поколението, което пренася този начин на пеене от църковната среда директно в популярната музика.
Какво би останало, ако премахнем беквокалите?
Можем да направим прост мисловен експеримент.
Представете си голям soul рефрен.
Оставете барабаните.
Оставете баса.
Оставете водещия певец.
А сега премахнете всички гласове зад него.
Мелодията вероятно ще остане разпознаваема.
Но енергията може да се промени напълно.
Изчезват отговорите. Изчезва усещането за общност. Изчезват част от акцентите, които насочват слушателя към кулминацията.
Това е една от причините големият беквокал да бъде толкова важен.
Той не просто украсява песента. Той участва в нейната драматургия.
Cissy Houston и Elvis Presley
Скоро The Sweet Inspirations застават зад една съвсем различна фигура – Elvis Presley.
През 1969 г. групата участва в неговите концерти в Лас Вегас.
На пръв поглед преходът от Aretha Franklin към Elvis може да изглежда огромен.
Но има важна връзка: gospel.
Elvis обича gospel музиката и тя остава съществена част от неговото музикално мислене. The Sweet Inspirations носят именно тази традиция със себе си.
Така един вокален език, израснал в афроамериканската църква, се оказва част и от сценичното звучене на Краля на рокендрола.
Същият глас може да влезе и в света на Jimi Hendrix
Тук историята става още по-интересна.
The Sweet Inspirations участват и в беквокалите на „Burning of the Midnight Lamp“ на Jimi Hendrix.
Сега вече не сме нито в църквата, нито в класическия soul, нито в концерт на Elvis.
Намираме се в психеделичния rock.
И същият вокален опит отново намира функция.
Това показва защо добрият сесиен музикант е толкова ценен.
Той не трябва да кара всяка песен да звучи като него.
Трябва да разбере как да направи конкретната песен по-добра.
Професията session singer
Cissy Houston принадлежи към голямата традиция на session musicians – професионални музиканти, които участват в студийни записи и концертни проекти на други изпълнители.
При певците често използваме определенията session singer или background vocalist.
Тези музиканти могат да останат непознати за широката публика, въпреки че присъстват в огромен брой известни записи.
Associated Press посочва, че Cissy Houston участва с вокали в повече от 600 песни през своята кариера.
Това число показва мащаба, но не обяснява най-важното.
За да бъдеш търсен отново и отново, трябва да можеш да влезеш в различен музикален свят почти всеки ден.
Да пееш „зад“ някого не означава да бъдеш по-малко музикант
Езикът понякога ни подвежда.
Казваме „водещ вокал“ и „беквокал“ и лесно започваме да мислим за първостепенна и второстепенна роля.
Но музикално това невинаги е вярно.
Една беквокална партия може да бъде толкова разпознаваема, че ако бъде премахната, слушателят веднага усеща липсата ѝ.
Затова професионалният беквокалист трябва едновременно да бъде солистично способен и ансамблово дисциплиниран.
Cissy Houston притежава и двете качества.
Когато беквокалистът излезе отпред
Houston не остава завинаги зад други изпълнители.
След The Sweet Inspirations тя развива собствена солова кариера.
И тук се появява още един интересен въпрос:
Защо великолепният сесиен певец не се превръща автоматично в голяма поп звезда?
Защото двете професии изискват различни неща.
Студийният музикант трябва да бъде гъвкав, надежден и способен да служи на чуждата композиция.
Поп звездата трябва да има и образ, репертоар, маркетинг, правилния момент, звукозаписна компания и публика, която да свърже песента именно с нея.
Великолепният глас е необходим.
Но сам по себе си невинаги е достатъчен.
Една песен показва колко странна може да бъде музикалната история
Cissy Houston записва песен, озаглавена „Midnight Train to Georgia“.
Историята започва от композицията на Jim Weatherly (Джим Уедърли) „Midnight Plane to Houston“. При версията на Cissy заглавието и текстът са променени и през 1973 г. тя издава „Midnight Train to Georgia“.
Записът не се превръща в голям хит.
После песента стига до Gladys Knight & the Pips (Гладис Найт енд дъ Пипс).
И се превръща в класика.
Историята е полезно напомняне, че една велика песен, един великолепен певец и един добър запис не гарантират автоматично успех.
В популярната музика значение имат и моментът, аранжиментът, продуцентското решение, промоцията и срещата с точната публика.
Но Cissy Houston има собствено признание
Историята не завършва с ролята на сесиен музикант.
Cissy Houston печели две награди Grammy за собствената си gospel работа.
Това е важно.
След десетилетия, през които гласът ѝ помага на други изпълнители да изграждат своите записи, официалното признание идва за музиката, от която самата тя тръгва.
Gospel.
Кръгът се затваря.
И тогава в студиото се появява Cissy Houston
През 1977 г. продуцентът Narada Michael Walden (Нарада Майкъл Уолдън) работи в Atlantic Studios.
Cissy Houston е повикана да изпее беквокали.
С нея в студиото има малко момиче, което тихо наблюдава работата.
Това е нейната дъщеря Whitney Houston (Уитни Хюстън).
Години по-късно Walden си спомня колко мощно пее Cissy и как Whitney стои отстрани и наблюдава.
Този малък студиен момент е почти символичен.
Едно поколение работи.
Следващото гледа и слуша.
Whitney не наследява само гласа на Cissy Houston
Когато говорим за музикални семейства, лесно използваме думата „талант“.
Но при Whitney Houston наследството е много повече от генетика.
Тя расте около професионални певци.
Чува gospel отвътре.
Наблюдава студийна работа.
Вижда как певецът контролира дишането, фразира, слуша останалите музиканти и реагира на продуцента.
Това е образование, което не се получава от учебник.
От Cissy Houston до „How Will I Know“
Връзката става още по-ясна, когато Whitney започва собствената си кариера.
Narada Michael Walden, който години по-рано вижда малката Whitney по време на студийната сесия на Cissy, по-късно продуцира „How Will I Know“.
Той работи и по редица други големи записи на Whitney.
Споменът му е показателен: когато отново среща вече порасналата Whitney, той разпознава в нея огромната вокална сила, която преди това е чул у нейната майка.
Така връзката между поколенията не е просто семейна история.
Тя преминава през реалните пространства на музикалната индустрия – църква, сцена и звукозаписно студио.
Гласовете зад историята
Историята на популярната музика обича звездите.
Това е разбираемо.
Имената им са върху плочите. Лицата им са върху плакатите. Публиката купува билет, за да види тях.
Но записът, който остава, почти никога не е дело само на един човек.
Зад него има автори, аранжори, продуценти, тонрежисьори, инструменталисти и певци.
Някои от тях никога не стават знаменитости.
Но без тях историята би звучала различно.
Защо Cissy Houston има значение
Cissy Houston ни помага да чуем именно тази невидима част от музиката.
Тя показва, че беквокалът може да бъде композиционно мислене.
Че gospel може да премине от църквата към soul, pop и rock, без да изгуби своята идентичност.
Че професионалният сесиен певец може да остави следа в стотици записи, без името му непременно да стои на първо място.
И че музикалното наследство не се предава само чрез фамилията.
То се предава чрез слушане, работа, техника, дисциплина и пример.
Когато слушаме Aretha Franklin, Elvis Presley, Jimi Hendrix или Whitney Houston, слушаме различни музикални светове.
Но някъде между тях преминава една почти невидима линия.
Гласът на Cissy Houston.
Свързани материали
- Cissy Houston – биография, The Sweet Inspirations и музикално наследство
- Cissy Houston – рожден ден
- Cissy Houston – кончина
- Whitney Houston – The Voice
- Aretha Franklin – Queen of Soul
- Elvis Presley – Кралят на рокендрола
- Елвис Пресли: Възход, падение и безсмъртие – книга, подкаст и видео
- Jimi Hendrix – основна статия
- Jimi Hendrix – биография, албуми и китарен стил
- Van Morrison – биография, песни и албуми
Източници
- Associated Press – Cissy Houston, Grammy-winning gospel singer, dies at 91
- Recording Academy / GRAMMY – Cissy Houston
- GRAMMY – историята на „Midnight Train to Georgia“
- GRAMMY – Narada Michael Walden за Cissy и Whitney Houston
