Марин ГОЛЕМИНОВ (1908-2000)
Марин Големинов е роден на 28 септември 1908 г. в Кюстендил. След завършването на Държавната музикална академия в София заминава за Париж. Там той постъпва в „Скала Канторим“ и учи композиция при Пол дьо Флем. Същевременно взима уроци и при именития композитор Пол Дюка в „Екол Нормал“. Големинов завършва „Скола Канторум“ със златен медал. Няколко години по-късно той специализира композиция и диригентство в Мюнхен. От 1943 г. е професор по инструментация, а по-късно и по композиция в Българската държавна консерватория. Като педагог е подготвил редица от изтъкнатите български съвременни музикални творци. Големинов е заемал редица отговорни ръководни постове — директор на Софийската народна опера, ректор на Консерваторията, член на ръководството на Съюза на българските композитори.
Като всички наши музикални творци от така нареченото „второ поколение“, Марин Големинов
създава своята музика върху основата на народното звукотворчество. През дългия му творчески път неговите произведения придобиват все по-нови черти и личният му стил постоянно се обогатява и избистря, като обаче запазва характерните си белези. Една от ярко индивидуалните и съществени черти на музикалния език на Големинов е късата, лаконична и много ярка фраза, находчиво намерена като сполучлив щрих в цялостния музикален образ.
Марин Големинов е автор
и на музикално-научни и публицистични трудове, като „Към извора на българското звукотворчество“, „Зад кулисите на творческия процес“, „Проблеми на оркестрацията“, учебници и др. За приноса си към българското музикално изкуство композиторът е удостоен с най-високи награди и отличия: „Герой на социалистическия труд“, „Народен артист“, лауреат на Димитровска награда, носител е на високи ордени, наградата „Хердер“ и др.
Умира на 19 февруари 2000 г. (91 г.) в Eшпиню, Португалия
Марин Големинов е един от най-изтъкнатите български съвременни композитори.
В близко половинвековния си творчески път той е създал изключително ценни произведения в различните области на музиката. Големинов е от онези творци, които са имали рядкото щастие още с първото си голямо произведение да наложат безспорното си присъствие в българската музикална култура. С танцовата си драма „Нестинарка“ той изведнъж си завоюва авторитет на голям и самобитен композитор. Именно тази негова танцова драма, играна в продължение на години многократно у нас и в чужбина, положи началото на богатия му и плодоносен път.
Марин Големинов е композитор
с ярко специфичен личен стил и неговите произведения представляват пъстро петно в панорамата на българската музика. Авторският му портфейл съдържа различни по жанр творби, голяма част от които отдавна вече са доказали правото си на траен живот. Големинов е написал музикално-сценични, симфонични, вокално-инструментални, камерни и други произведения, между които се открояват оперите „Ивайло“ (1959), „Зографът Захарий“ (1972), [След предаване на книгата в издателството М. Големинов завърши новата си оперна творба „Тракийски идоли“ (1981), която бе поставена в Старозагорската народна опера — б. р.] балетите „Нестинарка“ (1940) и „Дъщерята на Калояна“ (1974), музикалната приказка „Златната птица“ (1961), три симфонии, инструментални концерти, вокално-инструменталните творби. „Селска песен“ и „Титанът“, Вариации върху тема от Добри Христов, Прелюд и токата за пиано и оркестър, Концерт за струнен квартет и оркестър, струнни квартети, песни, инструментални пиеси и мн. др.
Получава научна титла академик. Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983
Творчество
Музикално-сценични произведения:
Опери:
“Ивайло” (1959, София);
“Златната птица” (муз. приказка), (1961, София);
“Зографът Захарий” (1972, София);
“Тракийски идоли” (1981, Стара Загора).
Танцови драми:
“Нестинарка” (1942, София);
“Дъщерята на Калояна” (1973, София).
Хорово-оркестрови произвединя:
Kaнтати:
“Отец Паисий” (1966);
“Балада за Априлското въстание” за солисти, смесен хор и оркестър (1976);
“Кресту Твоему” и “Алелуя” за мъжки хор и оркестър (1992);
“Възкресение за живите” симфония-кантата за мецосопран, смесен хор, битов хор и симфоничен оркестър (1993).
За глас и симфоничен или камерен оркестър:
За бас и симфоничен оркестър: “Селска песен” (1943);
3 народни песни (1953).
За сопран и симфоничен оркестър: “Симфонични импресии по картини на Майстора” поема (1982).
За сопран и камерен оркестър – 3 миниатюри (1965).
Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:
№1 “Детска” (1963);
№2 (1966);
№3 “На мира в света” за оркестър, сопран и битов хор (1969-70).
“Нощ” симфонична поема (1931);
“Горянки” увертюра (1939);
“Симфонични вариации върху тема от Добри Христов“ (1942).
Концерти:
за виолончело №1, 1946 (авторска преработка за виола и оркестър, 1955) и №2 (1984);
за цигулка (1968);
за пиано (1975);
за обой (1984);
за контрабас и оркестър (1993).
“Прелюд, ария и токата” за пиано и оркестър (1954);
“Диптих” за флейта и оркестър (1982).
“Ламенто” (в памет на Добрин Петков, 1989).
Произведения за камерен оркестър:
Сюити:
“Балкан”, “Гайдар”;
“Сюита от пет македонски песни”;
“Сюита от пет народни песни” (1937).
Произведения за струнен оркестър:
Симфония №4 “Шопофония” (1977-78).
Пет скици (авторска оркестрация 1952);
Четири миниатюри върху народни песни (1953);
Шест миниатюри (1963).
Концерт за струнен квартет и струнен оркестър (1963);
Концерт (1980);
Концертна пиеса (1985).
Камерна музика:
Духов квинтет №1 (1935),
Духов квинтет №2 (1946).
Струнни квартети:
№1 (1934),
№2 (1936),
№3 “Старобългарски” (1946),
№4 “Микроквартет” (1966),
№5 (1969),
№6 (1976),
№7 (1976),
№8 (1982).
5 скици (1948);
6 миниатюри върху народни песни (1953).
Солови и за различни инструментални формации:
Прелюд за виолончело и пиано (1948);
Малка сюита за соло виола (1951);
Дуети за две цигулки (1955);
Трио за обой, кларинет и фагот (1964);
Соната за соло виолончело (1969);
“Триптих” за флейта, обой и фагот (1977);
“Гротеска” за флейта, виола, арфа и чембало (1987);
“Тубафония” духов квинтет със соло туба (1987);
“Крайности” за флейта и туба и (флейта и фагот) (1990);
Камерна музика №3 за две натурални валдхорни и оркестър (1991);
Соната за цигулка и виола (1996).
За пиано: “Младежки страници” и “Пет импресии” клавирни цикли (1959).
Вокална музика: “Природа” 5 импресии за висок глас и пиано (1968).
Хорова музика:
За смесен хор акапела: “Луд гидия” 5, т. П. П. Славейков (1934);
Сюита от коледни песни (1938);
“Хвалите имя Господне”(1989).
Солови песни:
“Хайдушко либе”, “Пролетна песен”, “Керванджийска” (1949).
Избрана литература от Марин Големинов:
“Към изворите на българското звукотворчество. Историко-естетически принос” (С.,1937);
“Инструментознание. Учебник за студентите в ДМА” (С., 1946);
“Проблеми на оркестрацията” (С., 1953, 1956, 1966);
“Зад кулисите на творческия процес” (С., 1971);
“Дневници, представени от Румяна Апостолова” (С., 1996).
Избрана литература за Марин Големинов:
Арнаудова, Боянка. “Марин Големинов” (С., 1968);
Лазаров, Стефан. “Марин Големинов” (С., 1971);
Апостолова, Румяна. “Марин Големинов” (С., 1998);
Арнаудова, Боянка. “Музикална драматургия и стилови особености в сценичното творчество на Марин Големинов” (С., 2000);
Паунова, Поля. “Марин Големинов в българското музикознание” (С., 2000).
