ГУСТАВ МАЛЕР 1860-1911 – биография, творчество, факти
„В живота си никога не съм написал нито една нота, която не би била съвършено искрена.“
Г. Малер
Животът на знаменития австрийски композитор и диригент Густав Малер, забележителен режисьор и театрален организатор Густав Малер е вълнуваща история на непосилна борба, изпълнена с изумително себеотрицание. Това е фанатично служене на изкуството, борба в името на високи и светли художествени идеали, против еснафщината и консерватизма в музиката.
Неговите малобройни произведения – десет симфонии, около 45 песни и една симфония-кантата, са изпълнени с дълбок хуманизъм, неукротим темперамент и гореща любов към хората. Малер е едно от най-оригиналните и смели художествени явления от края на XIX и началото на XX в. Неговата диригентска дейност издига редица оперни театри и преди всичко Виенската опера на високо художествено ниво.
Дмитрий Шостакович пише за него: „Радостно е да се живее в такова време, когато музиката на великия Густав Малер завоюва повсеместно признание. Силата на неговия гений покорява всеки, на когото е скъпо музикалното изкуство. До неотдавна се чуваха съждения, че Малер е знаменит диригент, но като композитор не е ценен. Как дълбоко несправедливи са тези съждения! Какво пленява в неговата музика? Преди всичко дълбоката човечност. Малер разбира етичното значение на музиката. Той прониква в най-съкровените тайни на човешкото съзнание, вълнуват го най-висшите световни идеали.. .“
Малер е дълбоко принципиален в изкуството. Той не прави компромиси със съвестта си на художник, дори когато освиркват творбите му, когато те с години стоят заключени без надежда да бъдат изпълнени пред публика или когато се сблъсква с равнодушието всред музикалните и обществените фактори.
Густав Малер е роден на 7 юли 1860 г.
в малкото чешко градче Калище, тогава провинция на Австрийската империя. Той е второто от дванадесетте деца на своите родители евреи. Баща му, Бернард Малер, е буден и начетен човек, по професия дребен търговец, а майка му – умна и кротка жена.
Наскоро след като се ражда Густав, семейството се премества в гр. Ихлава, също провинциален чешки град с гимназия, театър, панаир, фабрики и парк в центъра на града. Но тук то е сполетяно от нещастие – пет от братята и сестрите на Густав умират от мизерия и недояждане пред очите му още малки. Момчето се запознава твърде рано със скръбта и тежката оскъдица. Но въпреки скромните си възможности бащата решава да даде на останалите деца не само добро възпитание, но и образование.
Густав от най-ранната си възраст проявява влечение към музиката, стигащо до болезненост.
На четири години той знае наизуст повече от 200 народни песни, на едно старо пиано се опитва да подбира по слух познати мелодии. На 6 години започва уроци по музика и толкова силно се привързва към нея, че забравя дори да се храни и да спи. Чете свободно ноти от пръв поглед, опитва се да импровизира. Осемгодишен преподава уроци по пиано на свои връстници и на по-малки деца, за да помага на баща си в издръжката на семейството.
Интересите на детето са разностранни – то чете много литература, стреми се към обширни знания. За родителите му обаче става ясно, че основният, непреодолимият негов стремеж е към музиката, затова в 1875 г. баща му го представя на професор Юлиус Епщайн във Виена, който потвърждава изумителната му музикална способност. Записват го във Виенската консерватория.
Там учи шест години пиано при Епщайн, хармония и контрапункт при Роберт Фукс и композиция при Теодор Крен. Посещава часове по композиция при Антон Брукнер, а в дома си изучава задълбочено творчеството на Бах, Бетховен и др. Всяка година получава първа награда за спечелени пианистични и композиторски конкурси. Успоредно със следването в консерваторията Малер посещава две години лекции по философия, история., биология и психология в университета. Завършва консерваторията с високо отличие през 1878 г. и остава още една година във Виена.
През тези няколко години впечатлителният младеж
се оформя като артист, запознава се както с музиката на Моцарт, Хайдн и Бетховен, така и с валсовете и оперетите на Йохан Щраус-син, слуша австрийски, немски, унгарски, италиански и славянски народни мелодии, посещава оперни представления. Вагнер и Брукнер стават негови кумири.
Съвременниците му нарекли Брукнер „духовен баща на Малер“. Малер преработва Трета симфония на Брукнер за пиано на 4 ръце и до края на живота си защищава и пропагандира творчеството му. Трогнатият Брукнер запазва най-хубави чувства към своя ученик и почитател.
За композираните през студентските години клавирен квинтет, соната за цигулка и пиано, Северна сюита и операта „Аргонавти“ професорите му признават неговото голямо композиторско дарование. Но нито те, нито дори Брукнер разбират какъв талант и титанична воля се крият в дребния и невзрачен, но и взискателен към себе си младеж, който от самокритичност унищожава студентските си композиции.
През 1880 г. деветнадесетгодишният Малер
започва скитническияси диригентски живот, който продължава петнадесет години. В Хал, Горна Австрия Малер дирижира в летния театър оперети, водевили и други леки произведения. На следващата година е в Любляна /Словения/, където дирижира оркестъра на градския театър, след това е диригент на операта в град Оломоуц – Чехия. Известно време ръководи италианска трупа в „Карлтеатер“ във Виена, дирижира в Мюнхен, после в Касел.
По време на скитанията му умират неговите родители и Малер трябва сам да се грижи за по-малките си братя и сестри» Заради тях се ангажира с постоянна работа в театъра. Задълженията му са огромни, работата отнема всичкото му време. Прибавя се и друго нещастие – брат му Ото, талантлив музикант, се самоубива. Но въпреки всичко музиката бушува в него като непреодолима стихия. Малер написва песенните цикли „Песни и напеви от времето на младостта“, „Песни на странстващия калфа“ и кантатата „Тъжна песен“.
През лятото на 1885 г. Малер работи в Градския театър в Лайпциг. Наскоро е назначен в немската опера в Прага, където има първите си големи успехи на диригент, а само една година след това отново е в Лайпциг вече като втори диригент в градския театър.
Странстванията отвеждат Малер в Будапеща като директор на операта.
Състоянието на театъра тогава е плачевно, наричат го „авгиеви обори“. Той се заема с огромна енергия за работа – поставя само подбрани, високо художествени произведения, поставя високи изисквания пред артисти и оркестранти и скоро театърът се стабилизира в художествено и финансово отношение. В Будапеща композира Първа симфония в ре-мажор, наречена „Титан“. Но започналите интриги го принуждават да напусне оперния театър преждевременно /1891/.
От Будапеща Малер постъпва като диригент в Хамбургската опера. Там композира Втората и Третата си симфония, но и в Хамбург среща силно противодействие. Намират музиката му за твърде “предметна”, “достъпна”, “социална”, обвиняват го в „занятчийство“ и епигонство и същевременно в претенциозно оригиналничене. Очевидно рецензентите се ръководят повече от расистки и политически подбуди, но на обидите Малер отговаря е мълчание. Единствен Брамс от старите композитори оценява творчеството му и се обявява в негова защита. Рихард Щраус също съдейства за популяризирането на творбите му и заедно с Феликс Вайнгартнер са първите изпълнители на неговите симфонии.
През 1897 г. Малер е диригент във Виенската придворна опера,
а по-късно и неин артистичен директор. Поема и поста диригент на Виенската филхармония. Започва кипяща, непозната дотогава за Виена музикална дейност. Поставя опери от Вагнер, Вебер, Моцарт, Бетховен, Сметана, Чайковски, Верди, Пучини, а филхармонията под негово ръководство изпълнява произведения на Хайдн, Моцарт; Шуман, Бетховен, Брамс, Брукнер, Рихард Щраус, Цезар Франк и много други знаменити автори.
И до днес във Виенската опера се чувства резултатът, постигнат от Малер. На виенска сцена той поставя за десет години 36 нови и възобновява 52 по-рано изпълнявани опери, 16 нови балета, „Реквием” на Верди и други, нещо невероятно за такъв период, а извън оперните спектакли дирижира и много симфонични концерти. Композиторът и диригентът изведнъж става моден и популярен в обществото. Младежта го цени като изразител на нейните напредничави художествени идеали.
Малер е дребен на ръст, с небрежно облекло.
Лицето му е дълго и бръснато, с разчорлени коси върху островърх череп, присвити зад очилата очи, леко свъсени вежди над остър нос, високо набраздено чело, голяма уста с тънки устни, хлътнали бузи с аскетичен, ироничен и измъчен вид. Движенията му са резки и отривисти. Той е непрекъснато възбуден – не говори, а крещи, не ходи, а тича. Също като Вагнер е „тогава на себе си, когато е вън от себе си“. Творческият процес в него протича много бързо, едва успява да запише нотите на течащата музикална мисъл.
Единственото развлечение на Густав Малер
са дългите разходки пеша – подобно на Бетховен е възторжен поклонник на природата. Строг, взискателен и неумолим в работата – към другите и към себе си, в семейството си е непретенциозен и скромен. С хората винаги е сърдечен, любезен, отзивчив и състрадателен. Но приветливата му усмивка може бързо да се смени с гримаса на ирония, сарказъм, гняв. Долавя и най-малките грешки, дори и това, че някой хорист само си отваря устата, без да пее. Десетки пъти връща изпълнителите за два-три такта и не престава да изисква, докато не постигне най-точно и изящно изпълнение. Ненавижда леността и невежеството, разглезените „примадони“, бездарните, но протежирани от влиятелни личности артисти и артистки. Веднъж уволнява некадърна балерина, любовница на ерцхерцога, с думите: „Не ми е нужна в трупата ерцхерцогиня!”
Друг път лично император Франц Йосиф настоява да бъде назначена в театъра бездарна певица. Малер се съгласява, при условие че в афиша срещу името й ще стои фразата: „По височайшата заповед на Негово императорско величество.” След този отговор Франц Йосиф не се заинтересувал повече за съдбата на своето протеже.
Известни са неговите широки познания
по философия, история, естествознание и астрономия, както и непрекъснатият му интерес към литературата. Негови любими писатели са Кант, Жан Пол, Хофман, Гьоте, но най-обича Достоевски. Не песимизмът му, а дълбокият психологизъм и любовта към човека привличат Малер към литературното му творчество. Пишейки музика, той се стреми да даде отговор на въпроса на Достоевски: „Как мога да бъда щастлив, ако някъде още страда друго същество?“
Малер не се ограничава само с колосалната работа във Виена,
той дирижира опери и симфонични концерти в много градове в Германия и в други страни. През 1901 г. 40-годишният композитор се оженва за Алма Мария Шиндлер, дъщеря на художника Якоб Шиндлер и внучка на художника Карл Мор, една от най-красивите жени на Виена, изключително културна и образована. Освен художничка и скулпторка Алма е и музикантка – композира песни по стихове на Гьоте, Хайне, Новалис, Демел. Тя споделя творческите планове на съпруга си и го подкрепя в трудните за него часове. В знак на гореща благодарност той й посвещава своята Осма симфония.
Първото десетилетие на XX век е особено плодоносно за Малер
– тогава се появяват шест симфонии, симфонията-кантата „Песен за земята”, наситеният с трагизъм цикъл „Песни за мъртвите деца”… Авторът като че ли предчувствува близкото нещастие, смъртта на по-голямата си петгодишна дъщеря.
Жертва на клеветата и завистта, Малер е принуден да напусне Виена през 1907 г. На негово място назначават Феликс Вайнгартнер, изявен и талантлив диригент. Въпреки това интендантът на операта принц Монте Нуово публично обявява, че Малер е незаменим като диригент и ръководител, и го моли да се върне, но получава категоричен отказ. От прекомерната работа и от психическото напрежение музикантът вече се чувства изморен и отпаднал, но продължава своята артистична дейност. Предприема концертни обиколки из Европа и Северна Америка, основава в Ню Йорк филхармонично дружество /1909/.
В писмо до Бруно Валтер от 1908 г. пише:
„Аз мога само да работя. В последно време напълно се отучих да правя нешо друго.” Диригентското изкуство на Малер се налага на публиката с неудържима, властна, хипнотична сила. Малеровият биограф Гвидо Адлер пише за неговото дирижиране: „Когато дребният човек с живи движения се качва на пулта, възцарява се пълна тишина. Той поздравява с дружеска симпатия музикантите, които след вдигнатата палка са. изцяло подчинени на неговия поглед и водеща воля. Лицето му е сериозно, очите блестят. През време на репетиция може да се наблюдава как стъпка по стъпка помага на оркестъра да овладее симфонията, как при най-тънката обработка на най-малките детайли не изпуска нито за миг цялото. Той ту прави разясняващо сравнение, ту изсвирва с уста или тананика някой мотив или ход, очертава с ръка мелодическата линия, простира ръцете си във въздуха и ту израства при крешендо до размерите на гигант, ту се смалява при диминуендо до ръста на джудже.
С израза на лицето си, намръщените вежди, молещите ъгълчета на устата, страшното чело Малер извиква най-интимните и най-мощните нараствалия в оркестъра. Той ту ще поощри с шеговита думичка, ту ще пусне саркастична забележка – ще направи всичко, за да доведе оркестранта или певеца до съвършено изпълнение.
В едно свое писмо до племенника си Л. В. Давидов Чайковски пише за Малер: „Тук, в Хамбург, диригентът не е някой от средна ръка, а е просто гениален и изгаря от желание да дирижира първото представление на „Евгений Онегин”. Вчера слушах под негово ръководство едно удивително изпълнение на „Танхойзер”.
Малер е признат за най-големия диригент
през втората половина на XIX и на-чалото на XX в. Той противопоставя силно и ярко контрастите в произведението, дава на музикалните образи пределна релефност. Репертоарът му е огромен и разнообразен: обхваща композитори от период от 150 години – от Хендел и Глук до Рихард Щраус и Брукнер, включва почти всички симфонични, оперни и ораториални произведения, написани през този огромен период. Той е страстен пропагандатор и на славянската музика. През 1910 г. здравето на Малер се влошава, но въпреки предупрежденията на лекарите и приятелите му той заминава за САЩ на концертно турне. По силата на договора е задължен да изнесе за един сезон 65 концерта в Ню Йорк, но успява да продирижира 48. Заболява от остра ангина, която дава усложнения в и без това болното му сърце, и пристига в Париж да се лекува. Почувствувал своя близък край, помолва да го отведат във Виена, където на 18.05. 1911 г. умира на 51-годишна възраст, без да завърши започнатата Десета симфония. Погребват го в Гринцингските гробища.
След смъртта на Малер творчеството му
получава всеобщо признание, неза¬висимо че по време на хитлеризма се изгарят творбите му под претекст, че е евреин. Творчеството на Густав Малер е малко, и то предимно в два жанра: около 45 песни, кантата „Тържествена песен“, симфонията кантата „Песен за земята“ и десет симфонии /Десетата е недовършена/. Най-важната част в него са симфониите. Интересно е, че те не са изолирани помежду си по замисъл и съдържание, а като че ли са вътрешно свързани, обособени в своеобразни симфонични цикли. При това за основа на тези цикли са използувани неговите също така циклично групирани песни. Или още по-точно – симфонизмът на Малер е повече или по-малко свързан с песенното му творчество, симфониите като че ли са изведени от песните /по Ст. Лазаров/.
В четири от симфониите му
/Втора, Трета, Четвърта, Осма/ са включени и вокални партии. Опрян на досегашните традиции в тази насока, композиторът достига до високи постижения по отношение на вокално-инструменталната симфония. А воден от стремежа да постави формата и структурата изцяло в услуга на съдържанието, Малер често изменя броя на частите в симфониите си дори до шест, без да държи сметка за традиционната структура. Третата симфония /„Сън в лятна утрин“/ е първата Малерова симфония, спечелила бързо голяма популярност. Тя е замислена като възхвала на природата, но в нея изпъква героичното начало – Рихард Щраус например тълкува темата на първата й част като израз на дефилиращите работници на Първи май.
Четвъртата симфония, в която Малер
синтезира черти на класическия симфо-низъм, е освиркана от публиката на премиерата, състояла се в Мюнхен през 1901 г. Втората трилогия /Пета, Шеста, Седма симфония/ е написана с рядък психологизъм и проникновение, проникната е с трагизъм и саркастична ирония. Шедьовърът на Малер е двучастната Осма симфония – „Симфонията на хилядата“ /1907/. Тя е най-грандиозното творение от този жанр, създадено през този период. Написана е за невиждан дотогава изпълнителски състав – 1000 души – два смесени хора, детски хор, 8 солисти и огромен оркестър. Премиерата е в Мюнхен през 1910 г. в специално построената концертна зала за трихилядна публика, под диригентството на автора.
Въпреки вече разклатеното си здраве, Малер
провежда 111 репетиции с целия изпълнителски състав. Музиката буквално смазва слушателя, толкова завладяващо е нейното въздействие. В писмо до холандския диригент Вилем Менгелберг Малер пише: „Току-що завърших моята Осма симфония. Това е най-значителното, което съм създал досега. .. Представете си, че цялата вселена започва да звучи. Това не са човешки гласове, а планети и слънца, които се въртят… Всичките ми предишни симфонии са само прелюдии към нея. В тях има все още субективен трагизъм, а тук – велика радост.“
Две от частите на неговата Десета, недовършена симфония са възстановени по запазените скици от Ернст Крженек, а възстановката на английския композитор Дерик Кук е изпълнена през 1966 г. от Лондонския симфоничен оркестър.
Густав Малер е самобитен композитор
с остро социално чувство, отразил духа на епохата си с голяма правдивост. „Навсякъде говорят – „това не ме засяга“.. Но така може да говори не човек, а глинена купчина. Но мен всичко ме засяга, целият свят” – пише той.
В творбите на Малер се сблъскват с гигантска изразителна сила много, богати, силни различни чувства. Тук има енергично напрежение, елегична мечтателност, патетична героика, дълбок трагизъм и неудовлетвореност, пародия и остра, жестока гротеска. Неговият хуманистичен мироглед, собственото му битие, личните му човешки качества определят характера и стила на неговата музика. Той вярва, че чрез музиката може да сближи хората, да ги обедини и направи щастливи.
Мащабността на идеите
и реализацията им, мелодичността и песенността са едни от най-важните качества на Малеровата музика.
Огромни са неговите постижения в областта на съвременната полифония /при Малер се срещаме с постоянен стремеж към линеарно изграждане/, а. оркестрацията, самобитна и същевременно строго обусловена от художествената идея, е едно от най-важните за твореца изразни средства. Корените на музиката на Малер са в австрийския, немския и славянския фолклор. В нея се чувствуват традициите на виенския класицизъм и австрийския романтизъм, а на по-късните композиции не са чужди известни експресионистични елементи.
Малер се обявява рязко против атонализма
на Арнолд Шьонберг, не е привърженик и на програмната музика. Естетическите му позиции са в защита на демократичността, широката, достъпност и масовостта на музикалното изкуство.
Творбите на големия реалист и новатор оказват въздействие яърху Игор Стравински, Сергей Прокофиев, Артур Онегер, Паул Хиндемит. Най-близка връзка с Малер може да се открие и в творчеството на Дмитрий Шостакович.
СПИСЪК НА ПО-ВАЖНИТЕ ТВОРБИ НА МАЛЕР
Симфонии
Първа симфония в ре-мажор „Титан” /1888/; Втора симфония в до-минор „Симфония на възкресението” за алт, сопран, смесен хор и оркестър /1894/; Трета симфония в ре-минор „Сън в лятна утрин” за алт, дамски и детски хор и оркестър /1896/; Четвърта симфония в сол-мажор за сопран и оркестър /1900/; Пета симфония в до-диез минор /1902/; Шеста симфония в ла-минор „Трагична” /1904/; Седма симфония в ми-минор /1905/, Осма симфония в ми-бемол мажор “Симфония на хилядата” за 8 солисти, с смесени хора, един детски хор и грамаден оркестър. Посветена е на съпругата на автора Алма-Мария /1907/; Девета симфония в ре-минор /1909/; Десета симфония /недовършена/ /1909/; „Песен за земята“ – симфония-кантата за тенор, алт и оркестър /1908/.
Кантати
„Тъжна песен“ за солисти, хор и оркестър /1880/.
Песенни цикли
„Песни и напеви от времето на младостта“ – 14 песни по текстове из „Чудният рог на момчето“ от Р. Мандер, Н. Ленау, Тирсо де Молина, народна поезия и други /1882/; „Песни на странствуващия калфа“ – 5 песни по текст от Малер /1883/; Песни от „Чудният рог на момчето“ – 14 песни /1888/: „Песни за умрелите деца“ – 5 песни по Рюкерт /1902/; „Пет песни по поеми от Рюкерт“ /1902/.
Други творби
Преработка на Трета симфония от Антон Брукнер за пиано; Квартет за 4 пиана; Клавирен квинтет; една цигулкова соната и др.
Източник: Иван Петков Минчев, 120 бележити композитори, издателство Музика, София 1976
