Любомир ПИПКОВ (1904–1974)
Любомир Пипков е роден на 19 септември 1904 г. в Ловеч. Произхожда от семейство на музикант — бащата Панайот Пипков е един от първите български композитори, създал значително творчество (Той е автор на една от най-любимите и популярни български песни — „Върви, народе възродени“). Любомир Пипков от малък учи пиано при видния наш педагог проф. Иван Торчанов. Още като ученик той проявява творческото си дарование.
След завършването на образованието си Любомир Пипков
е вече автор на няколко произведения, между които и Вариации за пиано. През 1926 г. Пипков заминава за Париж и постъпва в реномираното музикално-учебно заведение „Екол нормал дьо мюзик“. В продължение на шест години той учи пиано при Ивон Лефебюр и композиция при Пол Дюка (1865–1935). През 1932 г. Пипков завършва с отличие „Екол нормал“ и се завръща в България. По това време той има вече хубав творчески актив. Автор е на Струнен квартет №1 — първата творба от този вид в българската музика, която и до днес заема челно място в този жанр на музикалната ни литература. Освен това вече са изпълнени неговата Соната за цигулка и пиано. Клавирното му трио и редица песни, някои от които по своята идейност насочват развитието на песенната ни лирика по нов път.
След връщането си в родината Любомир Пипков
постъпва Софийската народна опера, на която става диригент на хора, я по-късно и директор. През 1934 г. той завършва голямата си вокално-инструментална творба със силно прогресивна тематика „Сватба“ по текст на Н. Фурнаджиев. Три години по-късно се изнася неговата първа опера — „Янините девет братя“, предизвикала силно раздвижване в музикалните и културни среди. През 1940 г. Пипков завършва друго свое крупно произведение: Първа симфония — Героична, посветена на борците в Испанската война.
Социалистическата революция в България
(книгата, от която е взета тази информация е писана по време на комунизма в България – бел. на Даскала) заварва Любомир Пипков на 40-годишна възраст. Той с ентусиазъм се впуска в творчество и обществена дейност. Работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите, професор в Консерваторията. В този период Пипков създава най-ценните си произведения: операта „Момчил“, изнесена през 1948 г., операта „Антигона 43“, изнесена през 1963 г., Втората симфония (1955), Третата симфония (1965), Четвъртата симфония, Симфонията-концерт за виолончело и оркестър (1958), Втория и Третия струнен квартет, „Оратория за нашето време“ за рецитаторка, соло бас, смесен и детски хор и оркестър (1959), инструменталните си концерти и мн. др.
За големите си заслуги към българската музика Любомир Пипков е удостоен с най-високите отличия: той е носител на почетните звания „Герой на социалистическия труд“, „Народен артист“ и три пъти лауреат на Димитровска награда. Любомир Пипков умира на 9 май 1974 г.
Любомир Пипков
е един от най-големите български съвременни композитори. Той е създал богато творчество в почти всички области на музиката. Неговите произведения се отличават със значителността на своята тематика и изострената идейна насоченост. Творчеството на Пипков справедливо се окачествява като дълбоко народностно явление, но то носи ярките отличителни черти на голямата самобитност на личния му стил. Характерен белег за композитора е неговият стремеж към новаторство, както по отношение на тематиката, така и на формата и изразните средства. Във всяко свое произведение той поднася нещо ново както за композиционния си стил, така и за българската музика.
Любомир Пипков е автор на три опери
„Янините девет братя“, „Момчил“ и „Антигона 43“, — четири симфонии, голямата вокално-инструментална творба „Оратория за нашето време“ и поемата за хор и оркестър „Сватба“, Концерт за пиано, Концерт за цигулка, Симфония-концерт за виолончело и оркестър, Концерт за кларинет и оркестър, много камерни произведения — струнни квартети, Клавирен квартет, Клавирно трио, сонати и др., — оркест рови пиеси, солови, масови, хорови и детски песни, филмова и сценична музика и др.
Удостоен посмъртно със званието член-кореспондент на изкуствата на ГДР (дн. Германия).
Творчество
Музикално-сценични произведения:
Опери:
“Янините девет братя” (1929-32, 1937, София);
“Момчил” (1939-49, 1948, София);
“Антигона ‘43” (1962, 1963, София).
Хорово-оркестрови произведения:
“Сватба” – кантата (1935 г.).
Кантати за хор и оркестър (1952, 1958 г.).
“Оратория за нашето време” (1959 г.);
Пет песни по чуждестранни поети – камерна кантата за сопран, бас и камерен оркестър (1963-64 г.).
Произведения за симфоничен оркестър:
Симфония №1 (1939-40 г.);
Симфония №2 (1955 г.);
Героична увертюра (1949 г.).
Концерт за цигулка и оркестър (1951 г.);
Концерт за пиано и оркестър (1954 г.);
Симфония-концерт за виолончело и оркестър (1953-63 г.).
Произведения за струнен оркестър:
Симфония №4 (1970 г.);
“Пътуване из Албания” (1950 г.).
Произведения за камерен оркестър:
Симфония №3 (1965 г.);
“Пролет над Тракия” – cюита (1938 г.).
Концерт за кларинет и камерен оркестър (1966 г.).
За глас и камерен оркестър:
“Хайдушка планина” – сюита от народни песни (1936 г.);
Пет народни песни (1938 г.).
Камерна музика:
Концерт за духови, ударни инструменти и пиано (1929 г.).
Струнни квартети:
Струнен квартет №1 (1928 г.);
Струнен квартет №2 (1948 г.);
Струнен квартет №3 с тимпани (1965 г.).
Клавирен квартет (1938 г.).
Клавирно трио (1930).
Четири народни песни за глас, флейта, виолончело и пиано (1928 г.).
Сонати:
Соната за цигулка и пиано (1929 г.);
Соната за соло цигулка №2 (1969 г.).
За пиано:
22 вариации (1923 г.);
Три детски пиеси (1925 г.);
Българска сюита (1928 г.);
Детски албум (1936 г.);
Пасторал (1944 г.);
Старинен танц (1946 г.);
Прелюд (1948 г.);
Юношески сборник (1956 г.);
Метроритмични картини и студии (1969-71 г.);
“Пролетни приумици” (1971-72);
“От 1 до 15” (1973 г.);
“Детски радости” (1973 г.).
Хорова музика:
Хорови песни “Пролетен вятър и др. (1936-38 г.).
Хорови песни върху народни текстове: “Жълта пеперуда и др. (1941-46 г.).
Хорови песни по Ас. Разцветников (1938-39 г.).
Песни за смесен хор “Нани ми, нани, Дамянчо” и др. (в началото на 50-те години).
Седем народни песни за четиригласен смесен хор (вариант за тригласен еднороден хор) (1949-50 г.).
Четири мадригала за смесен хор (1968-69 г.).
Български народни песни за смесен хор (1968-69 г.).
“Гяволско дърво” (1971 г.).
Цикъл “Приглушени песни”, т. М. Цветаева (1972 г.).
Музика към филми:
“Тревога, реж. З. Жандов (1950 г.);
“Царска милост” (1961 г.);
“Легенда за Паисий (1962 г.), реж. Й. Сърчаджиев и др.
Избрана литература от Любомир Пипков:
Пипков, Любомир. “Избрани статии”. (Съст. Кр. Ангелов) (С., 1977).
Избрана литература за Любомир Пипков:
Илиев, Константин. “Любомир Пипков. Монография” (С., 1958).
Коен, Леа. “Любомир Пипков” (С., 1968).
Хлебаров, Иван, Мария Костакева и Киприана Друмева [Беливанова]. “Любомир Пипков” (С., 1975; Москва, 1976).
Хлебаров, Иван. “Творческата еволюция на Любомир Пипков”. Т.1 (С., 1996); “Творческият свят на Любомир Пипков”. Т.2. Книга 1 (С., 2000). Книга 2 (с опис на архива и творчеството) (С., 2001).
Ангелов, Крум. Любомир Пипков. С., 1999, 210 с.
