Андрей Стоянов

Андрей Стоянов

Андрей Стоянов е син на Ан. Стоянов и брат на Веселин Стоянов.
Роден е на 23 март 1890 г. в Шумен, починал 29 септември 1969 г. (79 г.)
Той е сред основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933 г.). Завършва Роберт колеж в Цариград, където учи пиано при австрийския педагог Сикач. От 1910 до 1914 г. учи в Музикалната академия във Виена пиано при К. Прохазка и теоретични дисциплини при Х. Греднер и Е. Мандичевски.

След завръщането си в България Андрей Стоянов

е преподавател в Държавното музикално училище (дн. НМУ “Л. Пипков”) и дългогодишен професор в ДМА (1922­-58 г.). От 1950 г. е титуляр на катедрата по пиано. Той е един от основателите на българската пианистична школа. От 1953 г. ръководи музикално-педагогическата секция на Института за музика (дн. Сектор “Музика” в Институт за изкуствознание) ­ БАН.
Пише пиеси за пиано, няколко камерни произведения, солови и хорови песни и др.
Андрей Стоянов е автор на книги и други научни трудове предимно в областта на музикалната педагогика и естетика, учебни пособия, над 300 статии и др.

Творчество

Камерна музика:
Трио за пиано, цигулка и виолончело.
Рапсодия за цигулка и пиано.
За пиано:
Funf Klavierstuke (С. А. Klemm, Leip-zig) (1917 г.).
5 лирични пиеси;
3 български рапсодии;
Рапсодиета;
“Акварели” (10 тонови картини);
2 сонати;
6 концертни сонатини;
8 пиеси за деца (1952 г.);
“Албум за младежта” (1954 г.);
“По слънчеви пътеки” (20 пиеси) (1955 г.);
40 народни песни и танци (1956 г.);
Вариации върху народна песен (1958 г.);
8 прелюдии;
3 танцови пиеси.

Вокална музика със съпровод на пиано:

40 песни върху стихове на Ив. Вазов, П. Славейков, Д. Дебелянов, П. Яворов, Хр. Смирненски, Хр. Ясенов, К. Христов, Н. Лилиев, Н. Вапцаров, Д. Габе и др. (“Старият музикант”, т. Д. Дебелянов, “Тихият пролетен дъжд”, т. Н. Лилиев и др.).
Хорова музика:
За смесен хор:
“Да бъде ден”, т. Хр. Смирненски;
“Колело”, т. Ел. Багряна;
“Каменарки”, т. Л. Станчев и др.

Избрана литература от Андрей Стоянов:

“Андрей Стоянов ­ избрани съчинения” (отг. ред.. Ст. Стоянов) (С., 1972).
Стоянов, Андрей “Есета из архива”. Сборник. (Съст. Д. Калайджиева-Стойнева и А. Стойнев (С., 2000).