Дата/Време
Дата(и) – 06/10/2026 - 06/10/2040
0:00
Категории:
На 6 октомври 2020 г. умира Edward Lodewijk Van Halen (Еди Ван Хален) – китарист, композитор, съосновател на Van Halen и музикантът, който превръща техническия експеримент с електрическата китара в част от езика на модерния рок. Той е на 65 години.
Влиянието му не се измерва само с албумите и хитовете на Van Halen. Неговият начин на свирене, двуръчният tapping, работата с тремоло системата, необичайният подход към звука и непрекъснатото модифициране на инструментите превръщат Еди Ван Хален в модел за поколения китаристи.
6 октомври 2020 г. – светът се сбогува с Еди Ван Хален
Смъртта на Еди Ван Хален слага край на живота на един от най-влиятелните рок китаристи от втората половина на XX век. Зад виртуозността му обаче стои не само изключителна техника, а постоянно търсене на нови възможности за инструмента.
Rock & Roll Hall of Fame определя приноса му като промяна в „речника“ на електрическата китара. Скоростта, мелодичното чувство, двуръчният tapping и драматичната работа с whammy bar се превръщат в отличителни елементи на неговия стил.
След появата на Van Halen в края на 70-те години този подход оказва огромно влияние върху развитието на хард рока и върху цяло поколение китаристи.
Еди Ван Хален – от пианото до електрическата китара
Еди е роден на 26 януари 1955 г. в Нидерландия. Семейството му по-късно се установява в Калифорния. Заедно с по-големия си брат Alex Van Halen (Алекс Ван Хален) получава музикално обучение и свири на пиано още като дете.
Пътят му към инструмента, с който ще стане световноизвестен, не е съвсем пряк. Еди първоначално се насочва към барабаните, докато Алекс свири на китара. Впоследствие братята разменят инструментите – решение, което се оказва съдбоносно за историята на рок музиката.
Van Halen и китарата, която излиза на преден план
През 70-те години братята изграждат групата, която ще стане известна като Van Halen. С David Lee Roth (Дейвид Лий Рот) като вокалист и Michael Anthony (Майкъл Антъни) на бас китарата се оформя класическият състав от ранния период.
Дебютният албум „Van Halen“ от 1978 г. показва на широката публика колко различно може да звучи електрическата китара. Кратката инструментална композиция „Eruption“ се превръща в демонстрация на техническия и звуковия подход на Еди и в един от записите, с които името му остава трайно свързано.
Следват албуми и песни, които превръщат Van Halen в една от големите американски рок групи. През 1984 г. „Jump“ показва и друга страна на музиканта – Еди не е само китарист, а и клавирист, композитор и човек, който постоянно търси нови звукови решения.
Еди Ван Хален и техниката tapping
Еди Ван Хален не изобретява самата идея за докосване на струните върху грифа с двете ръце, но превръща двуръчния tapping в централна част от своя виртуозен китарен език и го популяризира пред огромна рок аудитория.
При него техниката не е само ефект. Тя позволява бързи арпежи, широки интервали и линии, които трудно биха могли да бъдат изпълнени по същия начин с традиционното перце и лява ръка.
След успеха на Van Halen този подход става толкова влиятелен, че през 80-те години tapping и виртуозното „shredding“ се превръщат в характерна част от техниката на множество хардрок и метъл китаристи.
Frankenstein – китарата на Еди Ван Хален
Може би най-добрият символ на неговия начин на мислене е прочутата китара Frankenstein, наричана още Frankenstrat или Frankie.
Еди не намира готов инструмент, който да отговаря на начина, по който иска да свири и да звучи. Затова започва да експериментира сам – комбинира характеристики на различни китарни конструкции и променя електрониката и хардуера според собствените си нужди.
Smithsonian описва този подход като съчетаване на елементи от утвърдени конструкции в един инструмент. Frankenstein се превръща не само във визуална емблема с характерните си ивици, а и в материален израз на философията на Еди: ако инструментът не може да направи това, което музикантът иска, инструментът може да бъде променен.
„Beat It“ – Еди Ван Хален извън собствената си група
Един от най-известните записи с негово участие извън Van Halen е „Beat It“ на Michael Jackson (Майкъл Джексън) от албума „Thriller“.
Китарното соло на Еди в песента събира два музикални свята – хардрок виртуозността и глобалния поп звук на началото на 80-те. Записът остава един от най-разпознаваемите примери за присъствието на рок китара в голям поп хит.
Наследството на Еди Ван Хален
Van Halen е приета в Rock & Roll Hall of Fame през 2007 г., но влиянието на Еди трудно може да бъде сведено до награди и класации.
Той оставя след себе си начин на мислене за електрическата китара. Техниката, звукът и самият инструмент могат да бъдат променяни, докато започнат да служат на музикалната идея.
Затова влиянието му се усеща не само при китаристите, които използват tapping или се стремят към неговия тон. То присъства и в представата за рок китариста като изпълнител, конструктор, експериментатор и създател на собствен звук.
На 6 октомври си спомняме за музикант, който не просто свири на електрическата китара по впечатляващ начин. Еди Ван Хален разширява представата за това какво може да бъде самият инструмент.
Свързани материали
- Еди Ван Хален – рожден ден – 26 януари 1955 г.: началото на историята на един от големите новатори на електрическата китара.
- Еди Ван Хален – Уики – биография, Van Halen, китарна техника, Frankenstein и музикално наследство.
- Еди Ван Хален – китаристът, който промени електрическата китара – историята на Frankenstein, tapping, звука и техническите експерименти зад китарната революция на Еди.