Дата
Отбелязва се всяка година на 24 февруари
Категории:

През 1948 г. Асен Диамандиев събира в Пловдив певци, танцьори и музиканти на народни инструменти. Сред гласовете в новия ансамбъл са сестрите Кушлеви и Янко Настрадинов. Част от певците идват от дружеството „Ангел Букорещлиев“, където Диамандиев вече дирижира. На 24 февруари 2009 г. той умира, оставяйки след себе си хорови и инструментални произведения, фолклорни обработки и десетилетия работа с изпълнители и студенти.
Асен Диамандиев и хоровото пеене в Пловдив
През 1946 г. Диамандиев става художествен ръководител и главен диригент на пловдивското певческо дружество „Ангел Букорещлиев“. Обединява мъжкия и женския хор и разширява репертоара. Наред с произведения на български композитори съставът изпълнява и Деветата симфония на Бетовен. Така певците работят както върху хорови песни, така и върху партитура, в която хорът трябва да съгласува звученето си с оркестър и солисти.
Когато създава Пловдивския народен ансамбъл, Диамандиев привлича певци, с които вече е работил в дружеството. В новия състав към тях се присъединяват танцьори и оркестър от народни инструменти. Тази промяна разширява задачата на диригента. Песента трябва да намери място в обща сценична програма, в която музиката и танцът се подготвят заедно.
От родопската песен до хоровата партитура
Асен Диамандиев събира народни песни в Родопите и работи с мелодии от Родопите и Тракия. Архивният фонд на БНР посочва над 150 негови обработки за народен хор. В такава обработка композиторът решава кой глас ще носи мелодията, кога ще се включат останалите певци и колко плътно да звучи съставът. Задачата е песента да остане разпознаваема и същевременно да може да се изпълнява от хор.
Родопската тема присъства и в инструменталното му творчество. „Родопски миниатюри“ са за струнен оркестър. Сред другите му произведения са „Пет багатели“ за пиано и „Триптих“ за соло флейта. Тези заглавия очертават различни страни на работата му като композитор: от писането за цял ансамбъл до пиеси, в които един инструмент носи цялата музикална линия.
От репетиционната зала към висшето училище
Опитът с певци, инструменталисти и танцьори предхожда работата на Диамандиев във висшето музикално образование. През 1964 г. в Пловдив е открит филиал на Българската държавна консерватория. През 1972 г. той става самостоятелен Висш музикално-педагогически институт, а Диамандиев е избран за негов първи ректор. В института се развива и обучение по народно пеене, народни инструменти и хореография. От 2019 г. Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив носи неговото име.
Свързани материали
- Асен Диамандиев – рожден ден
- Асен Диамандиев – биография и творчество
- Асен Диамандиев и началото на висшето музикално образование в Пловдив
