Дата/Време
Дата(и) – 16/10/2026 - 16/10/2060
0:00
Категории:
На 16 октомври 1990 г. джазът губи музикант, който превръща барабаните в двигател на целия състав. Арт Блейки (Art Blakey) умира в Ню Йорк от рак на белия дроб, пет дни след своя 71-ви рожден ден. С неговата кончина приключва дългогодишното му ръководство на Jazz Messengers – група, през която преминават бъдещи водещи инструменталисти, композитори и ръководители на собствени състави.
Арт Блейки и наследството на Jazz Messengers
Към края на живота си Арт Блейки вече има необичайно наследство: то включва както записи, така и музиканти, които продължават да развиват наученото на неговата сцена. През 1988 г. получава признанието NEA Jazz Master. Отличието идва, докато Jazz Messengers все още е действащ състав, а барабанистът продължава да работи с нови поколения изпълнители.
Сред преминалите през групата са тромпетистите Уинтън Марсалис (Wynton Marsalis) и Терънс Бланчард (Terence Blanchard), както и пианистката Джоан Бракийн (Joanne Brackeen). Техните различни кариери показват широтата на тази среда. Общият опит не ги превръща в еднакви музиканти: работата в Jazz Messengers им предоставя сцена, отговорност и постоянна среща с публиката.
Звук, който се разпознава веднага
Свиренето на Арт Блейки съчетава стабилен ритмичен ход с внезапни изблици на енергия. Той често подчертава второто и четвъртото време с чинелите хай-хет, а силните барабанни тремола насочват към нова фраза или раздел. Така ударните едновременно държат музиката заедно и създават напрежение около солиста.
Тази настойчивост има конкретна музикална задача. Докато духовият инструмент развива своята импровизация, барабанистът може да подчертае акцент, да усили движението или да отговори с кратка фигура. Слушателят чува взаимодействие, в което съпроводът участва активно в развитието на изпълнението. Именно този разговор прави записите на Jazz Messengers толкова живи.
„Indestructible“: наследството е и в композициите
Албумът „Indestructible“, записан през 1964 г., показва колко важно място Блейки предоставя на авторските идеи на своите колеги. В шестчленния състав участват Уейн Шортър (Wayne Shorter), Лий Морган (Lee Morgan), Къртис Фулър (Curtis Fuller), Сидър Уолтън (Cedar Walton) и Реджи Уъркман (Reggie Workman).
Фулър създава „The Egyptian“ и „Sortie“, Морган – „Calling Miss Khadija“, Уолтън – „When Love Is New“, а Шортър – „Mr. Jin“. Блейки е барабанистът и ръководителят, който събира тези различни композиционни гласове в общо изпълнение. Авторството на пиесите принадлежи на посочените музиканти; характерният звук на записа възниква от работата на целия състав.
Този модел продължава през различните поколения на Jazz Messengers. Новите участници добавят собствен репертоар, а концертите изискват той да бъде убедително представен. Групата запазва връзката си с блуса и силния ритмичен импулс, но музиката се обновява чрез хората, които я създават и изпълняват.
Значение на Арт Блейки за музиката
С кончината на Арт Блейки джазът губи едновременно отличим инструменталист и ръководител, който дава реални възможности на младите музиканти. Неговото наследство продължава в соловите кариери на бившите Jazz Messengers, в техните композиции и в съставите, които самите те основават.
Датата 16 октомври ни връща към това двойно присъствие. Записите съхраняват мощта на неговите барабани, а развитието на колегите му разкрива резултатите от съвместната работа. Арт Блейки оставя музика, в която личният почерк и общото свирене се подкрепят – наследство, което може да бъде чуто във всяка внимателно изградена среща между ритъм и солист.
Свързани материали
- Арт Блейки – рожден ден
- Арт Блейки – биография и творчество
- Арт Блейки – барабанистът, който дава път на поколения
- Хорас Силвър – биография и творчество
- Уейн Шортър – творчество и джазов език