Хорас Силвър е американски джаз пианист, композитор, аранжор и ръководител на състав, роден на 2 септември 1928 г. в Норуолк, Кънектикът, и починал на 18 юни 2014 г. в Ню Рошел, Ню Йорк. Той е сред основните създатели на хардбопа – направление, което съчетава бибоп с блус, госпъл, ритъм енд блус и силно изразен ритмичен импулс.
Силвър оставя след себе си едни от най-изпълняваните композиции в модерния джаз. „Song for My Father“, „The Preacher“, „Señor Blues“, „Nica’s Dream“, „Doodlin’“, „Sister Sadie“ и „Peace“ се превръщат в стандарти. Неговото влияние се разпростира върху пианисти, композитори, аранжори и поколения млади музиканти, преминали през съставите му.
Произход и ранни музикални влияния
Пълното име на музиканта е Хорас Уорд Мартин Таварес Силвър. Баща му Джон Таварес Силвър произхожда от остров Майо в Кабо Верде, което по това време е португалска колония. Майка му Гъртруд Едмъндс има афроамерикански и ирландски корени.
В дома на семейството звучат мелодии и ритми от Кабо Верде. Тази музика остава в паметта на Хорас и по-късно се появява в албумите Song for My Father и The Cape Verdean Blues. Други ранни влияния са блусът, буги-вуги, госпълът и джазът на Бъд Пауъл, Телониъс Монк и Лестър Йънг.
Като ученик Силвър свири на тенор саксофон и пиано. Първоначално се вдъхновява от саксофонния стил на Лестър Йънг, но проблем с гръбначния стълб затруднява свиренето на духов инструмент. Постепенно пианото се превръща в негов основен инструмент.
Стан Гец и преместването в Ню Йорк
Решаващият момент в началото на кариерата му идва през 1950 г. Саксофонистът Стан Гец гостува в Хартфорд и свири с местен ритъм състав, в който участва Силвър. Гец е впечатлен и кани триото да го придружи на турне. По-късно записва и ранни композиции на пианиста, сред които „Split Kick“, „Potter’s Luck“ и „Penny“.
През 1951 г. Силвър се премества в Ню Йорк. Работи с Коулман Хокинс, Лестър Йънг, Оскар Петифорд и други утвърдени музиканти. През следващата година участва в сесия на Лу Доналдсън за Blue Note Records. Компанията разпознава таланта му и започва сътрудничество, което продължава близо 28 години.
Jazz Messengers и появата на хардбопа
В началото на 50-те години Силвър започва да работи с барабаниста Арт Блейки. Двамата създават състав, който постепенно приема името Jazz Messengers. Музиката му запазва бързите линии, сложните хармонии и импровизацията на бибопа, но добавя по-силно присъствие на блуса, госпъла и ритъм енд блуса.
Албумът Horace Silver and the Jazz Messengers се превръща в основополагащ запис за хардбопа. В него се намират композиции като „The Preacher“, „Doodlin’“ и „Room 608“. Мелодиите са ясни и запомнящи се, а ритмичните фигури създават непосредствено усещане за движение.
През 1956 г. Силвър напуска състава и създава собствен квинтет. Арт Блейки продължава да използва името Jazz Messengers. Двата състава се превръщат в своеобразни школи за млади джазови музиканти.
Пианистичният стил на Хорас Силвър
Свиренето на Силвър е ритмично, кратко и ударно. Той не се стреми към непрекъснати потоци от бързи тонове. Използва кратки фрази, паузи, повторения, блусови мотиви и силно подчертани акорди. Лявата ръка често поддържа характерни ритмични фигури, а дясната развива мелодични идеи, които лесно се запомнят.
Неговата музика съчетава простота и дълбочина. Темите са достъпни за слушателя, но хармоничната им структура и формата предоставят богати възможности за импровизация. Силвър не възприема мелодичността като отстъпление от модерния джаз, а като средство музиката да общува пряко с публиката.
Квинтетът като малък голям оркестър
Предпочитаният от Силвър състав включва тромпет, тенор саксофон, пиано, контрабас и ударни. Чрез внимателно разпределяне на гласовете той кара квинтета да звучи по-плътно от обикновена малка група. Двата духови инструмента представят темите в унисон, октави или кратки хармонични отговори.
През неговите квинтети преминават музиканти като Доналд Бърд, Блу Мичъл, Джуниър Кук, Джо Хендерсън, Уди Шоу, Чарлз Толивър, Стенли Търънтайн, Ранди и Майкъл Брекър. За мнозина работата със Силвър е първата значима стъпка към международна кариера.
„Song for My Father“
Най-известното произведение на Хорас Силвър е „Song for My Father“. Композицията е посветена на баща му, чиято фотография е поставена върху обложката на едноименния албум. Идеята се оформя след пътуване на Силвър до Бразилия, където той се запознава непосредствено с боса нова и бразилските ритми.
Ритмичната основа носи бразилско влияние, а мелодията е свързана със спомените му за музиката на Кабо Верде. Пиесата е записана на 26 октомври 1964 г. с Джо Хендерсън, Кармел Джоунс, Теди Смит и Роджър Хъмфрис.
„Song for My Father“ се превръща в джазов стандарт и достига до публика извън жанра. Началният мотив на „Rikki Don’t Lose That Number“ на Steely Dan напомня характерната басова фигура на композицията. Едноименният албум е включен в Grammy Hall of Fame през 1999 г.
Основни албуми и композиции
Сред ключовите записи на Силвър са Six Pieces of Silver, Finger Poppin’, Blowin’ the Blues Away, Song for My Father, The Cape Verdean Blues и The Jody Grind. Те показват различни страни на неговия стил – от госпъл и блус до латиноамерикански и африкански ритми.
„Señor Blues“ използва латиноамериканско усещане, „Sister Sadie“ носи госпъл енергия, а „Peace“ разкрива лиричната страна на композитора. „Nica’s Dream“, „The Preacher“ и „Doodlin’“ се превръщат в предпочитани произведения за джазови концерти и обучение по импровизация.
По-късна кариера и духовни търсения
През 70-те години Силвър разширява звученето си с вокали, ударни инструменти и по-ясно изразени духовни послания. Част от публиката приема тези експерименти по-сдържано, но те показват стремежа му да търси ново предназначение на музиката.
След временното оттегляне на Blue Note от активна дейност той създава собствената компания Silveto. През 90-те години се връща към характерния хардбоп звук с албуми като The Hardbop Grandpop. Последният му студиен запис е Jazz Has a Sense of Humor от 1999 г.
Отличия и последни години
През 1995 г. Хорас Силвър е обявен за NEA Jazz Master. Има три номинации за награда „Грами“, а през 2005 г. Recording Academy го удостоява с President’s Merit Award. Година по-късно излиза автобиографията му Let’s Get to the Nitty Gritty.
В последните години от живота си Силвър страда от болестта на Алцхаймер и се оттегля от публични изяви. Умира по естествени причини на 18 юни 2014 г. в дома си в Ню Рошел. Оставя след себе си своя син Грегъри и огромен каталог от произведения.
Значение за музиката
Хорас Силвър е сред музикантите, които дават на модерния джаз нова ритмична енергия и непосредственост. Той доказва, че сложната импровизационна музика може да запази връзката си с блуса, госпъла, танца и запомнящата се мелодия.
Влиянието му се проявява в развитието на хардбопа, в утвърждаването на квинтета като водещ джазов формат и в музикалното израстване на десетки изпълнители. Неговите композиции продължават да бъдат изпълнявани, записвани и изучавани като основна част от езика на джаза.
Свързани материали
- Хорас Силвър – роден на 2 септември 1928 г.
- Хорас Силвър – 18 юни 2014 г.
- „Song for My Father“
- Art Blakey and the Jazz Messengers
- Хардбоп
- Blue Note Records
Източници
- National Endowment for the Arts – Horace Silver
- Blue Note Records – Horace Silver
- Billboard – Horace Silver
- Grammy Awards – Horace Silver
- Grammy Hall of Fame – Song for My Father
- Official Charts – Horace Silver
- JazzTimes – Horace Silver, 1928–2014
- Wikipedia – Horace Silver