Архиви

ТЕМБЪР (фр. timbre) специфично свойство на тона – украса, по което разпознаваме гласове и  . Тембърът зависи от .

ТЕМА (гр. thema) основна музикална мисъл, която служи за по-нататъшно развитие в произведението.

ТАРАНТЕЛА (ит. tarantella) –  италиански народен танц в размер 6/8 или 3/8 в бързо темпо. Изпълнява се обикновено със съпровод на китара, кастанети и др.

ТАКТ (лат. tactus – докосване) част от музикално произведение, която започва на силно време и завършва пред следващото силно време. Тактовете могат да бъдат разделени посредством няколко вида вертикални линии, наречени тактови черти – единична (стандартна), двойна, заключителна, пунктирана или

СЮИТА (фр. suite – последователност) циклично музикално произведение от няколко самостоятелни, контрастни по характер части, разнообразни по съдържание и по . Възприето е разделянето на стара и нова сюита. В старинната сюита се срещат като основни 4 части: , ,

СТРЕТО (ит. stretto – сбито) 1. Сгъстено провеждане на темите последната част на фуга. 2. Знак за ускоряване на темпото музиката.

СТЕПЕН – наименован тон от , , лада, тоналността.

СТАКАТО (ит. staccato – откъснат, отделен) начин на отривисто отделяне на тоновете един от друг в , противоположно на легато. Означава се със същата дума или с точки под или на нотите.

СОРДИНА, СУРДИНА (ит. sordo – глух) дървено, пластмасово или метално приспособление за приглушаване звученето на струнни, духови и ударни инструменти, с което се променя до известна степен и тембърът на инструмента.

СОПРАН (ит. sopra – горе) 1. Висок женски глас. Тонов обем от с1 до с3. 2. Хорова партия за високи женски гласове. За сопран са предназначени оперните роли на Аида из едноименната опера от Верди, на Розина из оп. «Севилският