Архиви

ПИЦИКАТО (ит. pizzicato: pizz.) начин на звукоизвличане при струнни лъкови инструменти чрез дърпаие на струните с пръстите на лявата или дясната ръка.

ПЕНТАТОНИКА (гр. pente – пет; tonos – тон) петстепенна тонова система в пределите на . Най-разпространена е безполутоновата (анхемитонната) пентатоника, в чийто има само големи и малки терци. Той може да се построи върху първите пет чисти от музикалния звукоред.

ПЕСЕН – най-разпространен и достъпен музикален вид (жанр) музика, предназначена за пеене, свързана с поетичен текст или най-краткият музикален , съчетаващ текст и музика.

ПЕРИОД – форма на завършена музикална мисъл. Периодът може да има две полуизречения (период с повторен строеж), по-рядко три или да бъде неделим. Среща се и като самостоятелна музикална форма в народни, детски и масови песни, малки инструментални пиеси.

ПЕДАЛИЗАЦИЯ – използване педалите при свирене на пиано. При натискане на десния педал тонът получава по-голяма сила и продължителност, а при отпускане тонът прекъсва. При натискане на левия педал звучността се приглушава и тембърът се променя. Умението да се използват

ПАУЗА (лат. pausa — спиране, прекъсване) знак за прекъсване на звученето в музиката. Тя има музикално изразно значение. Подобно на нотите паузите имат определена стойност – аналогично на нотните стойности – цели, половини, четвъртини, осмини и др.

ПАСТОРАЛ (лат. pastoralis — пастирски, овчарски) музикална пиеса, изобразяваща картини от природата и селския бит.

ПАСИОН (лат. passio – страдание) вокално-инструментално произведение с религиозен сюжет, в което солисти, ансамбъл и хор предават случки и събития във връзка със страданията и смъртта на Исус според евангелските легенди на Матей, Марко, Лука и Йоан. Първоначалнопасион е била

ПАРТИТУРА (ит. partitura – деление/разпределение) нотен запис на многогласно произведение по общоприет ред на хорови и партии. Видове партитури хорови – при които гласовете (партиите) се подреждат по височина:сопран, алт, тенор, бас (от горе надолу); камерни – за камерен състав;

ПартИта – (ит. partita) 1. Вариация върху хорална мелодия за орган у Фрескобалди (1583—1643). 2. Разновидност на старинната инструментална сюита.