Човекът зад чудовището: 5 шокиращи факта за Алис Купър, които ще променят представата ви за него
В края на 60-те години американската мечта се разпада. Утопичният блян за „Лятото на любовта“ е брутално смазан от убийствата на Чарлз Менсън и кървавия залез на идеализма на фестивала в Алтамонт. В този вакуум на параноя и разочарование, роден от „инстантно изхвърляемата потребителска култура“, се появява фигура, която не просто забавлява, а хирургически дисектира американската психика. Това е Алис Купър – чудовището, създадено да отрази една епоха, чиято истинска история е много по-парадоксална от всеки негов спектакъл.
Прочетете книгата – Алис Купър – Кръстникът на шок рока
1. На сцената – чудовище, вкъщи – примерен американец
На сцената той е „некрофил“, „сатанински убиец на бебета“, „травестит с набола брада“ и „Дориан Грей, върху чието чело е брандиран знакът на всемогъщия долар“. Всяка вечер той обезглавява кукли, увива се в змии и бива ритуално екзекутиран пред хиляди крещящи фенове.
Когато светлините угаснат обаче, този демон изчезва. Появява се Винс Фурние – човекът, който сам се описва като „добрия стар Фред Макмъри“, олицетворение на средностатистическия американец. Той играе голф, пие бира пред телевизора и се страхува от смъртта, защото прекалено много обича живота. Самият той обяснява, че насилието в шоуто му има терапевтична, а не подстрекателска функция:
Ние не одобряваме насилието, ние го облекчаваме (relieving it)… [публиката използва спектакъла като] отдушник (outlet).
Този фундаментален психологически дуализъм е ключът към неговия гений и дълголетие. Всяка вечер, след като завесата падне, Винс „убива“ чудовището Алис и се прибира вкъщи, запазвайки здравия си разум в една индустрия, която поглъща своите герои.
2. Синът на проповедника, който обяви война на родителите
Един от най-големите парадокси в историята на рока е произходът на Винс Фурние. Роден през 1948 г., той е син на проповедник от „Църквата на Исус Христос“. Детството му обаче не е белязано само от консервативната, религиозна среда и очакването за „задушаващо съобразяване с нормите“. Винс е слабо и болнаво дете, измъчвано от хронична астма, което принуждава семейството му да се премести в сухия климат на Аризона, за да спаси живота му.
Иронично, човекът, който ще се превърне във враг номер едно на „Майките на Америка“, израства в пашкула на религиозната порядъчност, носейки със себе си и физическа уязвимост. Именно този консервативен фон, съчетан с чувството за аутсайдерство, служи като перфектния катализатор за неговия по-късен бунт. Отричайки „пластмасовия“ свят на своите родители, синът на проповедника съзнателно създава образ, който е неговата пълна антитеза – неуязвимо, гротескно чудовище, изпратено да разруши американската мечта.
3. Успех чрез провал: Колкото по-зле, толкова по-добре
Пътят към славата за групата Alice Cooper е изграден върху съзнателна стратегия на провала. В началото никой от тях – група приятели от отбора по лека атлетика – не може да свири. Първото им изпълнение е пародия на Бийтълс, като те просто имитират движения, докато на заден фон върви запис.
Когато се местят в Лос Анджелис, те свирят в долнопробни барове, служейки за саундтрак на жестоки юмручни боеве, докато самите те са облечени в абсурдни дрехи от пайети и сатен. Ключовият момент идва по време на концерт в „The Cheetah Club“, когато успяват да изгонят 2000 души от залата само за 10 минути. В публиката обаче е останал един човек – легендарният Франк Запа. Вместо да е отвратен, той е възхитен. Думите му дефинират цялата им кариера:
Всеки, който може да изгони 2000 души от зала за 10 минути, определено има талант.
Групата осъзнава, че ако не може да спечели публиката с музика, ще я спечели с възмущение. Те прегръщат репутацията си на „най-лошата група в Л.А.“ и превръщат негативните реакции в своето най-силно оръжие.
4. Гениалният маркетинг на моралната паника
Алис Купър и мениджърът му Шеп Гърдън бързо разбират един фундаментален закон на шоубизнеса: омразата на родителите е най-мощният гарант за любовта на децата. Те осъзнават, че живеят в епоха, в която „лошият вкус“ вече не съществува – епоха, доминирана от ултра-насилието на филми като „Портокал с часовников механизъм“ на Стенли Кубрик. Купър се позиционира не като изолиран феномен, а като рокендрол еквивалент на тази нова брутална естетика.
Всеки опит за цензура се превръща в безплатна реклама. Когато членът на британския парламент Лео Абсе нарича културата им „педофилска“ и настоява за забрана на концертите им, билетите се разпродават за часове. В отговор на критиките, те записват ироничния химн „No More Mr. Nice Guy“. В действителност, Алис е „хитър професионалист“, който майсторски осребрява страховете на обществото, превръщайки се в „най-скъпоплатеният кошмар на Америка“.
5. Невероятното спасение: Как голфът победи алкохола
В края на 70-те и началото на 80-те Винс Фурние е на ръба на смъртта. Той е тежък алкохолик, чиято дневна „диета“ се състои от „две каси бира Budweiser и бутилка уиски Seagram’s VO“. След като доброволно влиза в клиника, той заменя едната зависимост с друга, по-малко разрушителна – голфа. Той нарича спорта „новата си зависимост“, играейки по 36 дупки на ден.
В книгата си Golf Monster той посочва иронията, че човекът, който пее за мъртви бебета, намира спасение в игра, свързана с поло тениски. Но най-големият парадокс на оцеляването му е друг. От 1976 г. той е женен за една и съща жена – Шерил Годард. В продължение на десетилетия тя участва в шоуто, често в ролята на жертвата, която бива обезглавена от гилотината всяка вечер. Любящият съпруг ритуално „убива“ жена си на сцената, преди да се приберат заедно у дома – върховният израз на способността му да раздели човека от чудовището.
В крайна сметка, най-големият илюзионистичен трик на Алис Купър не е гилотината на сцената, а способността му да раздели човека от чудовището. Той продаде на света най-мрачните му кошмари, но запази душата си за себе си. И тук възниква въпросът: кой се оказва по-шокиращ – зловещият звяр на сцената или дисциплинираният голф играч, който всяка вечер го прибира обратно в клетката?
