Споделете в
5/5 - (222 votes)

Хип Хоп – кратка история – част 1

Как започва всичко?
В тази първа част ще проследим ранните стъпки на хип хопа – от социалните и културни предпоставки в Бронкс, през 70-те години, до онзи момент, в който местните блок партита се превръщат в истинска сензация. Ще разгледаме ролята на DJ Kool Herc, Afrika Bambaataa и Grandmaster Flash, за да разберем защо именно те се смятат за пионери в жанра.

Ще обърнем внимание и на първите големи пробиви в хип хоп музиката: как „Rapper’s Delight“ поставя основите за комерсиалния успех, защо „The Message“ променя облика на жанра и кои са ранните емблематични имена, дали тласък на тази нова културна вълна. Накрая ще видим и какво представлява „златната ера“ на хип хопа в края на 80-те и началото на 90-те – време на огромна креативност и лирически иновации.

The Sugarhill Gang Хип Хоп
хип хоп

С други думи, Част I е нашето пътуване из корените и първоначалното разгръщане на хип хоп културата: от улиците на Ню Йорк до първите записи, които влизат в световните класации. Структурирахме съдържанието в 7 основни точки и Източници. Приятно четене!

  1. Въведение: Хип хоп vs. рап
  2. Предпоставки за възникване: Социална и културна среда
  3. Първи стъпки: DJ Kool Herc, блок партитата и техниката „Merry-Go-Round“
  4. Afrika Bambaataa и Universal Zulu Nation
  5. Grandmaster Flash, The Furious Five и „The Message“
  6. Първи важни изпълнители и тяхното значение
  7. Златна ера на хип хопа (края на 80-те – началото на 90-те)

Хип хоп vs. рап

Когато говорим за „хип хоп“, често срещаме и термина „рап“, а понякога хората ги ползват като синоними. В действителност, между двете има фино, но важно разграничение:

  • Хип хоп е цялостна култура, състояща се от няколко основни елемента:
    1. MC-инг (Rap)
    2. DJ-инг (DJing)
    3. Breakdance (B-boying/B-girling)
    4. Graffiti (улично изкуство)
      (Добавят се и beatbox, street fashion, street knowledge и др.)
  • Рап (Rap) е само една част от хип хопа – музикалният елемент, при който MC-то (Master of Ceremonies) или рапърът изпява / изговаря римувани текстове върху бийт.

В този смисъл, хип хопът е културното движение, а рапът е музикалната форма на изразяване в хип хопа. Разбира се, в разговорната реч двата термина често се преплитат и повечето хора казват „рап“, когато говорят за хип хоп музика. Но за по-задълбочено разбиране на историята и смисъла е важно да се знае тази разлика.


Предпоставки за възникване: Социална и културна среда

Хип хопът се заражда през 70-те години на 20. век в Съединените щати, по-специално в кварталите на Южен Бронкс (South Bronx) в Ню Йорк. Районът е белязан от висока престъпност, бедност и почти пълна липса на финансиране от страна на местната власт. Съвкупността от икономически, социални и културни фактори води до ситуация, в която младите хора търсят начини да се изразят, да споделят общи преживявания и да прекарват времето си в нещо различно от уличните банди и престъпността.

Културно наследство

Голямо влияние имат афроамериканските и латиноамериканските общности. Музикални стилове като соул и фънк се слушат по кварталите, но радиостанциите рядко им отделят време в праймтайм. Също така, ямайското диджейство и звукови системи (sound systems), внасяни от имигранти, влияят на младите хора, които започват да организират т.нар. блок партита (block parties).

Блок партита и улична култура

Тези улични събирания (block parties) често затварят цяла пресечка или блок в квартала, като се осигурява озвучителна техника. Местни диджеи пускат музика, хората танцуват, а младите използват празните стени и пространства, за да правят графити. Именно на такива партита хип хопът започва да си проправя път.

Интересна случка от онова време разказва как една от причините за блок партитата е била и липсата на клубове, които да пускат фънк и соул за локалната общност. Според някои легенди, DJ Kool Herc дори се шегувал, че ако не му позволят да организира подобни събития, младежите от квартала ще ги направят нелегално на улицата.


Първи стъпки: DJ Kool Herc, блок партитата и техниката „Merry-Go-Round“

DJ Kool Herc – „Бащата на хип хопа“

Роден като Клайв Кембъл (Clive Campbell) в Ямайка, DJ Kool Herc се премества в Ню Йорк като дете. Неговият принос за хип хоп културата е техниката за удължаване на брейк секциите в песните. Докато пуска фънк и соул парчета, Herc забелязва, че най-динамичната част от песента (където обикновено остават само барабаните и басът) кара танцьорите да се „развихрят“ най-силно.

Техниката „Merry-Go-Round“

Herc започва да удължава тези части, като прехвърля плочата върху втори грамофон, връща я назад и отново пуска същия брейк. Тази техника е наречена „Merry-Go-Round“, защото наподобява въртележка, минавайки от една брейк секция към следваща. За танцьорите (наречени b-boys и b-girls) това е рай: получават непрекъснат ритъм, върху който да демонстрират акробатики и движения.

Интересна случка: Back-to-school jam

Един от емблематичните примери за ранни хип хоп събития е прочутото „back-to-school jam“ на DJ Kool Herc, проведено през август 1973 г. в сградата на 1520 Sedgwick Avenue в Бронкс. Според свидетелите, това частно парти, организирано от сестрата на Kool Herc, е едно от първите (ако не и най-първото) напълно оформени събития, на което хората стават свидетели на хип хоп диджейството в зародиш.


4. Afrika Bambaataa и Universal Zulu Nation

Afrika Bambaataa – „Кръстникът на културата“

Друг ключов герой е Африка Бамбаата (Afrika Bambaataa), който е родом от Южния Бронкс. Преживял насилието на уличните банди, той решава да ги замени с музикални колективи, които да проповядват мир, любов и единство. Така създава Universal Zulu Nation – организация, която промотира позитивните аспекти на хип хопа: музика, графити, танц, креативност.

„Planet Rock“ и електронното звучене

Една от най-новаторските песни на Afrika Bambaataa е „Planet Rock“ (1982), създадена в колаборация с The Soulsonic Force. Тя смесва електронни звуци (вдъхновени от германската група Kraftwerk) с фънк и рап елементи, създавайки електрофънк жанра. Тази песен трасира пътя за по-късни електронно-ориентирани стилове в хип хопа и допринася за неговата популярност извън САЩ.

Интересна случка: Zulu Nation срещу насилието

Според различни интервюта, Afrika Bambaataa често споменавал как създаването на Zulu Nation е предотвратило много престрелки и сблъсъци в квартала. Младежите, които преди били в банди, започвали да се надпреварват не с оръжия, а с брейк танци и диджейски умения. Така хип хопът буквално „спасявал“ животи.


Grandmaster Flash, The Furious Five и „The Message“

Grandmaster Flash – Майсторът на скречирането

Докато DJ Kool Herc въвежда техниката на „breakbeat“, Grandmaster Flash усъвършенства миксирането и скречирането. Използвайки прецизни смесители и грамофони, той успява да създаде плавни преходи между записите и да добави ритмични скреч-звуци. Тези нововъведения поставят основата на съвременното диджейство в хип хоп контекста.

The Furious Five и социополитическият обрат

Групата Grandmaster Flash and The Furious Five влиза в историята с песента „The Message“ (1982). Докато дотогава хип хопът се върти около забавление, танци и „парти“ атмосфера, „The Message“ добавя елемент на социална критика и протест. Суровите рими описват реалностите на бедността, насилието и безнадеждността в градските гета.

Интересен факт: Мнозина смятат „The Message“ за първата истински сериозна хип хоп песен, която отваря врати за последващи артисти да говорят директно за социалните проблеми.


Първи важни изпълнители и тяхното значение

Sugarhill Gang и „Rapper’s Delight“

Песента Rapper’s Delight (1979) на Sugarhill Gang е първият голям комерсиален хит на хип хопа. Той достига по-високи позиции в класациите, отколкото дотогава която и да е рап песен, и представя хип хоп звученето на масовата аудитория. Въпреки че Sugarhill Gang не са част от най-ранния ъндърграунд (DJ Kool Herc, Grandmaster Flash, Bambaataa), те допринасят за популяризирането на жанра.

Kurtis Blow – Първият с голям договор

Kurtis Blow е първият рапър, подписал договор с голяма звукозаписна компания (Mercury Records). Парчето му „The Breaks“ (1980) става златен сингъл и утвърждава рапа като печеливш музикален стил. Kurtis Blow отваря вратите за бъдещи звезди, доказвайки, че хип хопът може да привлече инвеститори и да генерира сериозни приходи.

LL Cool J и Def Jam Records

През средата на 80-те години, LL Cool J (Ladies Love Cool James) се откроява като един от най-младите и харизматични рапъри. Заедно с продуцента Rick Rubin и Russell Simmons (брат на Run от Run-D.M.C.), той става едно от лицата на Def Jam Records – лейбъл, който трансформира хип хоп индустрията. LL Cool J допринася за по-мелодичния рап и вдъхновява цели поколения млади MC-та да експериментират с темите за любов, взаимоотношения и лирически битки (battle rap).

Run-D.M.C. и фюжънът с рок музиката

Групата Run-D.M.C. е сред първите, които успешно смесват рок и рап елементи, особено забележимо в парчето им „Walk This Way“ (заедно с рок бандата Aerosmith). Това сътрудничество оглавява класациите и привлича нови фенове, които преди са слушали предимно рок. По този начин хип хопът разширява своите граници, превръщайки се в жанр, който може да се комбинира практически с всичко.

Salt-N-Pepa и жените в хип хопа

През 80-те и 90-те на сцената се появяват и силни женски групи като Salt-N-Pepa, които дават глас на жените в хип хоп културата. С хитове като „Push It“ и „Let’s Talk About Sex“ те чупят стереотипите, че рапът е „само мъжко поле“, и вдъхновяват поколения млади момичета да се изявяват като MC-та и диджеи.

Интересна случка: Salt-N-Pepa често са критикувани от консервативни групи за откровените си текстове относно сексуалността, но самите те твърдят, че „хип хопът е огледало на живота, а жените също имат какво да кажат“.


Златна ера на хип хопа (края на 80-те – началото на 90-те)

Определение на „златната ера“

Периодът от края на 80-те до средата на 90-те често е наричан „златна ера на хип хопа“. Тогава жанрът претърпява експлозия на творчество, лирически иновации и продуцентски експерименти. Хип хопът вече не е само улична сензация, а глобално културно течение с многобройни поджанрове.

Public Enemy и политическият заряд

Групата Public Enemy с лидери Chuck D и Flavor Flav се откроява с политически ангажирани текстове, посветени на расовата дискриминация, неравенството и социалната несправедливост. Песни като „Fight the Power“ стават химн за граждански движения и протести. Public Enemy използват силни визуални образи (военни униформи, големи часовници) и насърчават слушателите да се образоват и да се борят срещу системата.

Любопитна история: По време на концерт Public Enemy символично „разрушават“ макет на стена, което е препратка към политическите бариери, с които се сблъскват афроамериканците.

A Tribe Called Quest, De La Soul и Native Tongues

Колективът Native Tongues включва групи като A Tribe Called Quest, De La Soul, Jungle Brothers, които разчупват клишето на „грубия“ хип хоп. Те използват джаз семпли, абстрактни и често хумористични текстове, фокусирани върху общочовешки теми – любов, духовност, приятелство. Тази по-лека и артистична страна на хип хопа показва, че жанрът може да бъде разнообразен, както лирически, така и музикално.

Beastie Boys – бяла алтернативна банда

Beastie Boys са сред първите бели рапъри, които намират голяма популярност, благодарение на албума „Licensed to Ill“ (1986), издаден от Def Jam. Първоначално стартират като пънк-рок банда, но преминават към хип хоп и комбинират рок и рап елементи. Уникалният им стил и ексцентрично поведение на сцена ги правят любими на милиони фенове по света, отваряйки път и за други „не-традиционни“ рапъри.

Източници 

Печатни (книги с ISBN)

  1. Chang, Jeff. „Can’t Stop Won’t Stop: A History of the Hip-Hop Generation“Издателство: St. Martin’s Press, 2005, ISBN-10: 0312425791,  ISBN-13: 978-0312425791, Съдържа подробности за ранната история на хип хопа, социалния контекст в Бронкс и блок партитата.
  2. Light, Alan (ред.). „The Vibe History of Hip Hop“, Издателство: Three Rivers Press, 1999, ISBN-10: 0609805037, ISBN-13: 978-0609805031, Сборник от статии и интервюта за периода от 70-те до края на 90-те.
  3. Brewster, Bill, and Frank Broughton. „Last Night a DJ Saved My Life: The History of the Disc Jockey“Издателство: Grove Press (ново издание 2014), ISBN-10: 0802122386, ISBN-13: 978-0802122385, Въпреки че обхваща цялата история на диджейството, има ключови раздели за DJ , Kool Herc, Grandmaster Flash и зараждането на хип хоп диджейската сцена.

Онлайн и медийни източници

  1. AllMusic – Hip-Hop Overview https://www.allmusic.com/subgenre/hip-hop-rap-ma0000002613 – Кратка историческа обобщена информация за жанра, основни изпълнители и поджанрове.
  2. Rock & Roll Hall of Fame – Hip-Hop Timeline https://www.rockhall.com/hip-hop-history – Хронологичен преглед на ранните пионери, включително DJ Kool Herc, Afrika Bambaataa и Grandmaster Flash.
  3. Smithsonian Folkways – „Hip-Hop and Rap Across the Smithsonian“ –https://folkways.si.edu/hip-hop-and-rap-across-the-smithsonian, Образователни ресурси, свързани с началните години на хип хопа и културното му значение.
  4. Official Website of Universal Zulu Nation (Afrika Bambaataa) – http://www.zulunation.com/, Информация за ролята на Zulu Nation, мисията и историята на Африка Бамбаата.
  5. BBC Music – The Story of Hip Hop – https://www.bbc.co.uk/music/articles/77e6b1eb-241b-4877-9ba1-0ec2d5445896, Уводен материал за първите десетилетия на хип хопа, включително златната ера и ключови изпълнители.

Следващата Част II ще доразвие историята: East Coast vs. West Coast, 2Pac, The Notorious B.I.G., развитието през 2000-те, женската сцена, интересни случки, технологиите, глобалното разпространение и бъдещите тенденции.)

Хип Хоп – кратка история част 2
Хип Хоп – кратка история част 1

История на Хип Хоп – част 1
Отбелязана с: