Споделете в
5/5 - (19 votes)

ПИТЪР ГРАИМЗ - Опера в три действия и пролог (шест картини)ПИТЪР ГРАИМЗ – Опера в три действия и пролог (шест картини)

Либрето Монтегю Слейтър

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

Литър Граймз, рибар — тенор
Джон, негов юнга — без пеене
Елън Орфорд вдовица, учителка, годеница на Граймз — сопран
Капитан Балстроуд, бивш капитан на търговски кораб — баритон
Лелката, собственичка на кръчмата „Глиганът“ — мецосопран
Първа племенничка — сопран
Втора племенничка — сопран
Боб Боулз, рибар, привърженик на методистката секта — тенор
Суалоу, адвокат, кмет на градчето — бас
Мисис Седли, вдовица, рентиерка — мецосопран
Пастор Хорас Адамз — тенор
Нед Кийн, аптекар — баритон
Хобсън, каруцар — бас
Доктор Торп — без пеене
Рибари, моряци, мъже, жени, богомолци, народ.
Действието се развива в едно градче на източното крайбрежие на Англия през 1830 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Бенджамин Бритън прекарва първите години на Втората световна война в САЩ, където се движи сред най-видни културни дейци, като композитора Аарон Копленд, диригента Сергей Кусевицки и др. В Америка той написва първото си музикално-сценично произведение — операта „Пол Бъниън“ (1941), която няма успех. Идеята за написването на операта „Питър Граймз“ е дадена на композитора от Сергей Кусевицки. Либретото е от Монтегю Слейтър по „Градчето“ (1807), поема от известния английски поет Джордж Кряб (1754–1832). Поемата на Кряб се състои от 24 части, в които е пресъздадена суровата картина на живота в крайбрежното градче. Главният герой на поемата — жестокият рибар Питър Граймз — е олицетворение на грубостта и порока. Либретистът Слейтър запазва характерните черти на поемата — сгъстения психологизъм, драматичността на събитията, трагедийността, но образът на Граймз е даден в съвсем друг аспект. В едно интервю преди премиерата на операта Бритън казва: „Питър Граймз не е злодей, той е противоречива личност, един мечтател, дори идеалист, измъчван от съмнения.“

Бенджамин Бритън започва работа

над това произведение, след като се завръща в Англия. В родния си град той твори напрегнато. Операта „Питър Граймз“ е написана за една година от януари 1944 до февруари 1945 г. Композиторът работи върху нея с голямо увлечение, тъй като познава добре живота на рибарското население от крайбрежието. В много отношения той е предал на операта си съвременен дух. И както сам Бритън казва, в нея той е искал „да разкаже за непрестанната борба на хората от крайбрежието с морето“.
„Питър Граймз“ е изпълнена за пръв път на 7 юни 1945 г. в Лондон.
У нас тази опера е поставена на 26 декември 1964 г. в София. Диригент е Атанас Маргаритов, режисьор — Михаил Хаджимишев.

СЪДЪРЖАНИЕ

Зала в общината. Питър Граймз, един от най-добрите рибари на градчето, е обвинен, че е станал причина за смъртта на своя юнга. Всички граждани с изключение на годеницата му — вдовицата Елън Орфорд — и бившия капитан на търговския кораб Балстроуд са убедени във вината на Питър Граймз. Но тъй като срещу него няма достатъчно улики, го освобождават. При рибаря остава само учителката, която вярва в неговата невинност. Елън го увещава да започне нов живот, но перспективите за бъдещата работа на Питър Граймз не са насърчителни. Той искрено обича Елън и мечтае да спечели малко пари, за да може да се ожени за нея.

Площад край пристанището.

Рибарите кърпят своите мрежи и пеят. Идва вдовицата мисис Седли и търси аптекаря Нед Кийн, от когото тайно се снабдява с опиум. Единствен Питър Граймз е отишъл за риба в бурното море. Той се мъчи да излезе на брега, но не успява и започва да вика за помощ. Само старият морски вълк Балстроуд и аптекарят Нед Кийн се решават да му помогнат и успяват да го извлекат с лодката му от морето. Всички се отдръпват настрана от Граймз, а фанатикът Боб Боулз със злобни думи се нахвърля срещу него. Аптекарят съжалява Питър Граймз. Той дори му е намерил нов чирак. Кийн изпраща коларя Хобсън до сиропиталището в съседния град, за да доведе момчето. Внезапно бурята връхлита отново. Всички се разбягват. При Граймз остава само старият моряк Балстроуд и се опитва да го посъветва как да живее в бъдеще. Но Питър Граймз не позволява да му се бъркат в личния живот. Останал сам на брега, той мечтае за щастие.

В кръчмата „Глиганът“ са се събрали много рибари и се веселят.

Време е вече Лелката да затваря кръчмата, но бурята не позволява на гостите да си отидат. Мисис Седли не е намерила опиум и въпреки бурята и лошото име на кръчмата пристига да търси Нед Кийн. Идва и Питър Граймз. Той сяда настрана от всички и се отдава на мислите си. Пияният Боулз започва да предизвиква Граймз, като го нарича убиец на деца. В разпрата се намесва и Балстроуд. Съобразителният Нед Кийн запява весела рибарска песен и едва успява да предотврати боя. В кръчмата отново става весело. Дошли са и двете „племеннички“ на Лелката. Неочаквано идва Елън Орфорд. Тя е решила да се грижи за новия юнга на Питър Граймз.

Неделна утрин на пристанището.

Елън Орфорд, която отива заедно със съгражданите си на църква, среща годеника си и неговия юнга. Тя повиква малкия помощник на Граймз и започва да го разпитва. Видът и поведението му й се струват особени. Тя забелязва, че дрехата на рамото му е скъсана и на шията личат явни следи от побой. Това е достатъчно, за да разбере, че Граймз и сега е груб към юнгата си. В този момент идва Питър Граймз и припряно подканва момчето да тръгват за риба, тъй като в морето се появили пасажи. Елън му иска обяснение за синините по шията на момчето, но той троснато й казва, че бърза. Не бива да изпуска шанса да спечели пари. Младата жена горчиво го упреква за жестокостта му. Засегнат, Граймз грубо се нахвърля и върху годеницата си. Гражданите, които стават свидетели на скарването, отново настръхват срещу Питър Граймз.

Пред колибата на Питър Граймз.

Той трескаво се готви за риболов. Кара се на юнгата си, че не бърза, но момчето още повече се изплашва. Граймз разбира грешката си и започва да го успокоява. В този момент се чува шумът на приближаващите се възмутени граждани. За да ги изпревари, Питър Граймз извиква на момчето да скочи в лодката. Но уплашеният юнга вместо в лодката скача в морето. Ужасен, Питър Граймз се спуска да го търси. Той знае какво значи за него смъртта и на това момче. Идват кметът и гражданите, но не намират никого. Само Балстроуд подозира, че се е случило нещо лошо.

Край пристанището.

Изминали са няколко дни. Всички мислят, че Питър Граймз и юнгата му са в морето за риба. Елън е много неспокойна, защото е намерила във водата край колибата на Питър дрехи на момчето. Идва мисис Седли, която забелязва, че лодката на Граймз е на брега. Разтревожени, всички започват да търсят рибаря. В това време той се лута в мъглата край пристанището, обхванат от пълно отчаяние. Граймз търси Балстроуд, за да иска от него съвет. Към двамата мъже се доближава Елън. Тя също разбира безизходното положение на годеника си. Балстроуд посочва на Питър Граймз единствения възможен изход — безкрайното море. Рибарят се качва на лодката си и отплува. Балстроуд отвежда ридаещата Елън. Градчето заживява отново своя обикновен живот …

МУЗИКА

„Пигьр Граймз“ е забележително произведение а съвременната английска музика. За кратко време тази опера на Бенджамин Бритън намери място в репертоарите на всички големи театри в Европа. Силно драматичният сюжет, изграден върху остра конфликтност и многоплановост, е дал възможност на композитора да създаде емоционална и завладяваща музика. Операта е написана със съвременни изразни средства, без Бритън да се е придържал към каквото и да е определено течение. Певческите партии са издържани в мелодичен речитатив и са развити в широки вокални епизоди (драматични монолози), които заменят ариите. В операта „Питър Граймз“ оркестърът играе най-съществена роля и фактически с негова помощ са обрисувани характерите, съдбите на всички герои. Изключителни по своята реалистичност и художествена стойност са хоровите сцени.

Още в пролога

композиторът създава с музиката си атмосферата на трагичния конфликт. Напрегнатата сцена на съда завършва с извънредно интересния дует на Питър и Елън, написан без съпровод на оркестъра. Между пролога и първата картина е първият от шестте прочути „Морски интерлюда“ (изпълнявани често като самостоятелно симфонично произведение) — „Разсъмване“. Той рисува мъгливото, но спокойно море. Още тук в музиката се чувствува някаква затаена тревога.

Първата картина започва

с издържана жанрова сцена на рибарския живот. Ариозото на Елън е наситено с много вълнение. Диалогът между Питър и Балстроуд разкрива някои страни от характерите на двамата герои. В края на картината музиката рисува трескавото състояние на Питър и копнежа му за щастие, към което той не е намерил верния път. Интерлюдът „Буря“, в който се долавя темата от предишния монолог на Питър Граймз, всъщност изобразява както яростната стихия на морето, така и бурята в душата на неразбрания, стремящ се към щастие човек. Втората картина на първото действие е с много разнообразна музика. Силно впечатление правят сцената с пияния Боулз и канона на двете „племеннички“. Особено напрегната е сцената на скарването между Граймз и Боб Боулз. Контрастно прозвучава песента на Нед Кийн, придружена от хора. Тази картина е едно от най-високите постижения в операта. Третият интерлюд е озаглавен „Неделно утро“.
В първата картина на второто действие трябва да се отбележат изпълненият със силни чувства дует между Елън и Граймз и грандиозната хорова сцена, когато в народа избухва възмущението от жестокостта на рибаря към юнгата. Четвъртият интерлюд е монументална пасакалия, в която е отразен душевният смут на Питър Граймз.

Музиката на цялата картина

е наситена с дълбок драматизъм. Във всяка реплика на Питър, във всеки такт в оркестъра се чувствува напрежението — ще се случи нещо непоправимо. Нервността на рибаря отначало, настъпилото моментно разкаяние след това и отново трескавата бързина са предадени особено убедително. Петият интерлюд „Лунна светлина“ действува като миг на успокоение.
Последното действие и последният интерлюд рисуват правдиво и релефно разнообразните чувства на различните герои и на народа. Жизнената народна, сцена в началото изненадва слушателя, който очаква по-голяма напрегнатост след новото нещастие на Граймз. След това обаче напрежението нараства все повече и повече, за да стигне до своя връх при самоубийството на Граймз. Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

Питър Граймз (Peter Grimes) – опера от Бенджамин Бритън