Дата/Време
Дата(и) – 31/08/2026
0:00
Категории:
На 31 август 1976 г. Федералният съд за Южния окръг на Ню Йорк постановява, че George Harrison нарушава авторското право върху „He’s So Fine“ на The Chiffons при създаването на своя световен хит „My Sweet Lord“. Съдия Richard Owen не открива умишлено копиране. Според решението мелодията е възпроизведена подсъзнателно – извод, който популярната преса превръща във формулата „несъзнателен плагиат“.
Две песни, превърнали се в световни хитове
„He’s So Fine“ е написана от Ronnie Mack и става №1 в Billboard Hot 100 през 1963 г. Във Великобритания песента достига №16. George Harrison безспорно има възможност да я познава: тя е огромен международен хит години преди той да започне работа върху „My Sweet Lord“.
Песента на Harrison се ражда в края на 1969 г. и носи силното влияние на госпъл музиката. Авторът посочва „Oh Happy Day“ като свое вдъхновение. Издадена през 1970 г., „My Sweet Lord“ се превръща в първия солов №1 в САЩ и Великобритания на бивш член на The Beatles. Тя оглавява британската класация за пет седмици и се утвърждава като една от най-обичаните песни в кариерата му.
Как съдът чува приликата
Проблемът е в близостта между основните мелодични фрази на двете произведения. При делото музикални експерти разглеждат повтарящите се мотиви, техния ритъм и начина, по който са подредени. Съдът приема, че приликата е съществена, а достъпът на Harrison до по-ранната песен е очевиден. Той вероятно не сяда с намерение да я копира, но музикалният модел остава в паметта му и по-късно се появява като собствена творческа идея.
Какво е подсъзнателно копиране
Този процес понякога се обяснява с понятието криптомнезия: човек си спомня нещо, без да разпознава спомена като чужд източник. Така позната мелодия може да изплува при композирането и авторът искрено да вярва, че я създава в момента.
В рамките на делото намерението не е единственият решаващ въпрос. Съдът проверява дали защитена част от по-ранното произведение е копирана, дали авторът е имал достъп до него и дали сходството е достатъчно съществено. Общ стил, настроение или обикновена акордова последователност сами по себе си не са равни на кражба на песен. Тук спорът се съсредоточава върху конкретното съчетание на мелодичните мотиви.
Дело, което не приключва през 1976 г.
Решението от 31 август установява отговорността, но не приключва финансовата част на спора. Обезщетението се разглежда по-късно, а последвалите дела се усложняват от действията на бившия мениджър на Harrison Allen Klein и продължават с години.
Самият Harrison отговаря с чувство за хумор чрез „This Song“ – песен от 1976 г., която иронизира трудността да се напише мелодия, без тя да напомни за нещо вече чуто.
Значение за музиката
Случаят „My Sweet Lord“ остава един от най-известните примери за конфликт между творческата памет и авторското право. Той напомня, че музикантът може да заимства несъзнателно и пак да носи правна отговорност. Историята променя начина, по който автори, продуценти и издатели слушат новите песни: не само като израз на вдъхновение, а и като произведения, които трябва внимателно да се сравняват с музиката, останала в паметта.
Свързани материали
- George Harrison – живот и музикална кариера
- The Beatles – четворката, която промени музиката
- „My Sweet Lord“ – първият солов №1 на бивш Beatle
Източници
- Bright Tunes Music Corp. v. Harrisongs Music, Ltd., 420 F. Supp. 177
- ABKCO Music, Inc. v. Harrisongs Music, Ltd., 722 F.2d 988
- Billboard Hot 100
- Official Charts Company
- Wikipedia – My Sweet Lord
- Даскалът по музика – George Harrison и The Beatles