Рени Пенкова (28 октомври 1935 – 18 юли 2023) е българска оперна певица, мецосопран и вокален педагог. Дългогодишна солистка на Софийската опера, тя изпълнява роли в италианския, руския, френския и немскоезичния репертоар. Особено място в кариерата ѝ заема Анджелина в „Пепеляшка“ от Джоакино Росини (Gioachino Rossini).
Сценичната ѝ работа се допълва от камерни концерти, изпълнения на българска музика и звукозаписи. Преподава като хоноруван преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и е автор на книгата „Методи в оперното пеене“. Биографията ѝ обединява оперното изпълнение и практическата подготовка на млади певци.
Детство и вокално обучение
Родена е в Горна Оряховица. Пее още като ученичка и става солистка на училищния хор. След конкурс постъпва в софийското музикално училище и го завършва. Ранните хорови изяви са последвани от професионална вокална подготовка и избор на оперната сцена като основна област на работа.
Сред нейните педагози са Надя Аладжем, Елена Доскова-Рикарди и оперният бас Димитър Кожухаров. Обучението при тях предхожда и съпътства изграждането ѝ като изпълнителка. По-късно самата Пенкова се занимава с вокална педагогика, като съчетава преподаването с натрупания опит от работа в оперен ансамбъл.
Рени Пенкова в Бургас и София
Първият етап от сценичната ѝ кариера е свързан с Бургаската опера, която по това време е самодейна. През 1960 г. дебютира като Олга в „Евгений Онегин“ от Пьотр Илич Чайковски (Pyotr Ilyich Tchaikovsky). Тази роля е част от руския репертоар, към който се връща и в следващите години.
През 1963 г. се явява на конкурс в Софийската опера и е приета за стажантка. Дебютира там като Кончаковна в „Княз Игор“ от Александър Бородин (Alexander Borodin). Постановката е свързана с режисьора Драган Кърджиев и диригента Атанас Маргаритов. Впоследствие е утвърдена като щатна солистка на театъра.
Работата в София поставя началото на дългогодишно участие в разнообразни постановки. Пенкова изпълнява както централни, така и по-малки партии. Репертоарът ѝ включва драматични и комедийни персонажи, женски образи и роли на млади мъже, създадени за женски глас. Това разнообразие е характерно за професионалната ѝ биография.
Анджелина в „Пепеляшка“
Анджелина в операта на Росини е сред най-разпознаваемите ѝ роли. Пенкова участва в софийската постановка на режисьора Петър Щърбанов и диригента Борис Хинчев. Произведението е представено на български език, с превод на либретото от Щърбанов.
Сред партньорите ѝ в постановката са Павел Куршумов като Принца и Павел Герджиков като Дандини. Анджелина изисква изпълнителска сигурност в подвижните, богато украсени вокални линии, както и последователно изграждане на образа в ансамбловите сцени. Ролята съчетава лирични моменти с виртуозно пеене.
При новото представяне на „Пепеляшка“ в Софийската опера през 2014 г. БНР включва спомени на певицата за по-ранната постановка. Така участието ѝ остава част от историята на заглавието в България и след края на активната ѝ сценична кариера.
Моцарт, Глук и Рихард Щраус
В произведенията на Волфганг Амадеус Моцарт (Wolfgang Amadeus Mozart) изпълнява Керубино в „Сватбата на Фигаро“ и Дорабела в „Така правят всички“. Двете партии представят различни сценични задачи: Керубино е юноша, а Дорабела е една от двете сестри в комедийния сюжет.
Друга важна роля е Орфей в „Орфей и Евридика“ от Кристоф Вилибалд Глук (Christoph Willibald Gluck). В репертоара ѝ присъства и Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус (Richard Strauss). Орфей, Керубино и Октавиан са сред мъжките персонажи, които пресъздава на сцената.
Тези заглавия разширяват репертоара ѝ отвъд италианската опера. Музиката на Глук, Моцарт и Щраус принадлежи към различни исторически периоди, а ролите изискват различно отношение към фразата, текста и сценичното поведение. В биографията на Пенкова те стоят редом с белкантовите и Вердиевите партии.
Вердиевите роли и останалият оперен репертоар
Значителен дял заемат произведенията на Джузепе Верди (Giuseppe Verdi). Певицата изпълнява Амнерис в „Аида“, Еболи в „Дон Карлос“, Азучена в „Трубадур“ и Улрика в „Бал с маски“. В по-късния си репертоар включва и Мег Пейдж във „Фалстаф“.
Към италианските ѝ роли принадлежат Адалджиза в „Норма“ от Винченцо Белини (Vincenzo Bellini), Леонора във „Фаворитката“ от Гаетано Доницети (Gaetano Donizetti) и Принцесата дьо Буйон в „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа (Francesco Cilea). Те допълват представата за различните направления в работата ѝ като мецосопран.
Изпълнява също Зибел във „Фауст“ от Шарл Гуно (Charles Gounod), Фьодор в „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски (Modest Mussorgsky) и Фрося в „Семьон Котко“ от Сергей Прокофиев (Sergei Prokofiev). При Чайковски освен Олга в „Евгений Онегин“ пее и Полина в „Дама Пика“.
Сред конкретните постановки в кариерата ѝ са „Орфей и Евридика“ от 1970 г., със сценична реализация на хореографа Богдан Ковачев, и „Адриана Лекуврьор“ от 1987 г., поставена от Петър Щърбанов и Борис Хинчев. Тези участия свързват репертоарните заглавия с различни творчески екипи от историята на Софийската опера.
Рени Пенкова и записите на българска музика
Наред с оперните спектакли певицата участва в камерни концерти и програми с български произведения. Концертната работа е отделна част от кариерата ѝ и не се ограничава до изпълнение на арии. Запазените издания позволяват да се посочат конкретни автори и изпълнителски партньорства.
В каталога на „Балкантон“ присъства нейното изпълнение на „Четири песни по текст на Димчо Дебелянов“ от Димитър Тъпков. Участват Симфоничният оркестър на БНР и диригентът Васил Стефанов. Този запис свързва вокалното ѝ изкуство с българската поезия и концертния репертоар за глас и оркестър.
Името ѝ фигурира и сред изпълнителите в издание със сцени от операта „Цар Калоян“ на Панчо Владигеров. В него участват хорът и оркестърът на Софийската опера под диригентството на Александър Владигеров. Тези записи допълват сведенията за сценичните роли с документирано участие в български музикални произведения.
Преподавателска работа и книга
Рени Пенкова е хоноруван преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Името ѝ присъства в историческия списък на преподавателите в катедра „Класическо пеене“. Тази дейност продължава заниманията ѝ с певческия глас чрез работа с бъдещи професионални изпълнители.
Автор е на „Методи в оперното пеене“. Книгата е представена в рубриката за книги на списание „Музикални хоризонти“, брой 4 от 2023 г. Тя е част от педагогическото ѝ наследство и допълва изпълнителската кариера с писмено изложение на опита ѝ.
Кончина и място в българската опера
Умира на 18 юли 2023 г., на 87 години. Софийската опера публикува възпоменание, в което припомня основните ѝ партии, концертната работа и преподаването. Кариерата ѝ е свързана трайно с ансамбъла на националния оперен театър.
Наследството на Рени Пенкова може да бъде проследено чрез няколко различни свидетелства: сценични роли, звукозаписни издания и педагогическа работа. Анджелина, Орфей и Октавиан са важни части от този портрет, но той включва още Вердиевия репертоар и изпълненията на българска музика.
Свързани материали
Източници
- Софийска опера и балет – „Незабравимата Пепеляшка Рени Пенкова на 80 години“
- Софийска опера и балет – спомен за Рени Пенкова
- Национална музикална академия – история на катедра „Класическо пеене“
- „Балкантон“, каталог в Apple Music Classical – „Четири песни по текст на Димчо Дебелянов“ от Димитър Тъпков
- „Балкантон“, каталог в Apple Music Classical – сцени от „Цар Калоян“
- „Музикални хоризонти“, бр. 4, 2023 – съдържание с представяне на „Методи в оперното пеене“