Дата
Отбелязва се всяка година на 23 юли
Категории:
Приживе само малка част от клавирните сонати на Доменико Скарлати (Domenico Scarlatti) достига до печат. Много повече произведения се съхраняват в ръкописни преписи, чрез които следващите поколения откриват необикновеното му въображение. Композиторът умира на 23 юли 1757 г. в Мадрид, на 71 години, след продължителна работа в испанския кралски двор.
Последните години на Доменико Скарлати
Роден в Неапол през 1685 г., Скарлати преминава през италиански музикални центрове, преди професионалният му път да го отведе в Португалия и Испания. Особено важна за него е връзката с португалската принцеса Мария Барбара, която впоследствие става испанска кралица.
Тя е негова ученичка и покровителка. Скарлати остава на служба при нея до края на живота си, а клавирната музика заема централно място в тази дългогодишна работа. Предполага се, че значителна част от сонатите е предназначена именно за нейните изпълнителски възможности и музикални интереси.
През последните години от живота на композитора се подготвят ръкописни томове с негови сонати. Те имат решаващо значение за съхраняването на произведенията. Запазените преписи позволяват музиката да продължи своя път отвъд придворната среда, в която е създадена и изпълнявана.
Как сонатите достигат до следващите поколения
Днес обикновено говорим за 555 клавирни сонати на Доменико Скарлати. Огромният им брой може да създаде погрешното впечатление за поредица от сходни упражнения. Всъщност сред тях има бавни, съзерцателни пиеси, стремителни танцови движения, певучни мелодии и произведения с необичайни технически изисквания.
Важна ранна печатна публикация е сборникът „Essercizi per gravicembalo“ с 30 сонати. Заглавието насочва към упражняването на инструмента, но музикалното съдържание надхвърля практическата задача. Скоковете, кръстосването на ръцете и повторенията на тонове участват в изграждането на характера на самата пиеса.
След смъртта на Скарлати изданията и изпълненията постепенно разширяват достъпа до това наследство. През 1906 г. издателство Ricordi публикува събрано издание под редакцията на Алесандро Лонго (Alessandro Longo). През XX век изследванията на Ралф Къркпатрик (Ralph Kirkpatrick) допринасят за изучаването на сонатите; неговото име стои зад използваното днес каталожно означение K.
Наследство отвъд клавирната виртуозност
Скарлати създава и опери, кантати и духовни произведения. Сред най-забележителните примери е „Stabat Mater“ за десет гласа и басо континуо. Преплитането на гласовете и напрегнатите хармонии разкриват композитор, способен да изгражда мащабно вокално звучене и силни емоционални контрасти.
Клавирните сонати обаче запазват най-широкото му присъствие в концертния живот. Те се изпълняват както на клавесин, така и на пиано. Различните инструменти поставят различни възможности пред изпълнителя: ясно очертана артикулация, промени в силата на звука, баланс между мелодията и съпровода.
Годишнината от кончината на Доменико Скарлати е повод да си припомним и колко много зависи музикалната памет от съхранените източници. Благодарение на ръкописните сборници и последвалите издания неговите сонати продължават да бъдат четени, изучавани и изпълнявани. Всяка нова интерпретация връща вниманието към конкретните им особености: кратките мотиви, неочакваните паузи и свободата, с която композиторът използва клавиатурата.
Свързани материали
- Доменико Скарлати – рожден ден
- Доменико Скарлати – биография и творчество
- Доменико Скарлати: защо пианистите продължават да свирят неговите сонати
- Владимир Хоровиц – биография и пианистично изкуство