Споделете в
5/5 - (24 votes)
Glenn Gould – канадски пианист и интерпретатор на Бах
Glenn Gould – един от най-разпознаваемите интерпретатори на Бах през XX век.

Glenn Gould (Глен Гулд) (25 септември 1932 – 4 октомври 1982) е канадски пианист, музикален мислител и една от най-оригиналните фигури в класическата музика на XX век. Световната му известност е свързана преди всичко с интерпретациите на Йохан Себастиан Бах, но значението му надхвърля далеч пианизма. Gould променя отношението към звукозаписното студио и защитава идеята, че технологията може да бъде част от самия творчески процес.

Неговите два записа на „Голдберговите вариации“ – от 1955 и 1981 г. – се превръщат в необикновен документ за развитието на един изпълнител. Те показват как една и съща партитура може да получи съществено различен прочит от един и същ музикант в различни моменти от живота му.

Ранни години и музикално образование на Glenn Gould

Glenn Herbert Gould е роден на 25 септември 1932 г. в Торонто, Канада. Музикалните му способности се проявяват още в ранното детство. Първите уроци получава от майка си Florence Greig Gould, която е пианистка и певица.

По-късно учи в Toronto Conservatory of Music, днешната Royal Conservatory of Music. Особено важен за развитието му е чилийско-канадският пианист Alberto Guerrero, при когото Gould изгражда голяма част от специфичния си технически подход към клавиатурата.

Още като млад изпълнител той проявява необичайна чувствителност към полифонията и контрапункта. Способността му да възприема едновременно няколко самостоятелни музикални линии по-късно се превръща в една от определящите характеристики на неговия интерпретационен стил.

Glenn Gould и музиката на Бах

Името на Glenn Gould остава трайно свързано с музиката на Йохан Себастиан Бах. Gould не е първият голям пианист, който изпълнява Бах на съвременно пиано, но неговият подход към тази музика се превръща в един от най-разпознаваемите през XX век.

В интерпретациите си той се стреми отделните гласове в полифоничната структура да бъдат ясно различими. Подчертава контрапункта чрез отчетлива артикулация, внимателно разграничаване на музикалните пластове и изключително прецизен контрол върху клавиатурата.

Gould не приема изпълнителската традиция като задължителен модел. Темпото, артикулацията и фразирането следват собственото му разбиране за структурата на произведението. Именно затова някои негови решения предизвикват спорове, но рядко оставят слушателя безразличен.

Glenn Gould и „Голдберговите вариации“

През 1955 г., когато е само на 22 години, Gould записва „Голдберговите вариации“ на Бах за Columbia Masterworks. Това е първият му албум за компанията и изборът е необичаен за дебютен запис на млад виртуоз.

Интерпретацията впечатлява с бързи темпа, ритмична енергия, прецизност и необикновена яснота на отделните гласове. Записът привлича значително внимание и има решаваща роля за международната му известност.

Повече от четвърт век по-късно Gould се връща към същата партитура. През 1981 г. той записва „Голдберговите вариации“ отново.

Вторият прочит е съществено различен. Зрелият Gould търси по-голяма структурна свързаност между отделните вариации, използва различни темпа и изгражда по-ясно усещане за архитектурата на целия цикъл.

Сравнението между записите от 1955 и 1981 г. показва един от основните принципи на музикалната интерпретация: нотният текст остава същият, но прочитът му може да се променя заедно с изпълнителя.

Интерпретационният стил на Glenn Gould

Стилът на Gould е лесно разпознаваем. Сред характерните му особености са ясното разграничаване на полифоничните линии, прецизната артикулация, внимателният контрол върху динамиката, сравнително ограниченото използване на педала в част от репертоара и понякога необичайните решения за темпо.

Особено важно е неговото структурно мислене. Gould не разглежда отделната фраза изолирано, а като част от по-голяма музикална архитектура. При Бах това позволява на слушателя да проследява отношенията между различните гласове и начина, по който те изграждат цялото.

Той е известен и с необичайната си поза пред пианото. Седи много ниско и използва специален стол, първоначално направен от баща му. Столът постепенно се превръща в един от най-разпознаваемите предмети, свързани с образа на пианиста.

Друга характерна особеност е припяването по време на свирене. Гласът на Gould може да бъде чут в много от записите му. За звукозаписните инженери това създава технически проблем, но за самия пианист припяването е почти неотделимо от процеса на изпълнение.

Защо Glenn Gould напуска концертната сцена?

Въпреки международния успех Gould постепенно губи интерес към традиционния концертен живот. Той не приема публичното изпълнение като единствената или непременно най-добрата форма за съществуване на музиката.

На 10 април 1964 г. изнася последния си публичен концерт в Los Angeles. Той е едва на 31 години и решението му изглежда необичайно за музикант с успешна международна кариера.

Gould предпочита звукозаписното студио. Там може да записва многократно, да сравнява различни варианти, да редактира и да изгражда окончателната интерпретация с прецизност, която концертът не позволява.

За него монтажът не представлява измама или прикриване на слабости. Той го разглежда като творчески инструмент.

Glenn Gould и звукозаписната технология

Именно отношението към технологията превръща Gould във фигура, чието значение надхвърля историята на пианизма.

Той не разглежда звукозаписа като обикновено копие на концертно изпълнение. Студиото според него може да създаде художествен резултат, който не е възможен в концертната зала.

Микрофонът, монтажът, възможността за многократни записи и внимателното изграждане на окончателната версия стават част от интерпретационния процес.

В това отношение Gould изпреварва времето си. В съвременната музикална култура, в която огромна част от музиката достига до слушателя чрез записи, стрийминг и дигитални технологии, неговите идеи звучат изненадващо актуално.

Радио, телевизия и „контрапункт на гласовете“

След отказа от концертната сцена Gould разширява дейността си далеч отвъд клавирните записи. Работи за радио и телевизия, пише за музика, създава документални произведения и експериментира със звук.

Особено интересни са неговите радио документални творби, сред които т.нар. Solitude Trilogy. В тях различни човешки гласове се наслагват и звучат едновременно.

Този подход често е определян като контрапунктно радио. Вместо един разказвач да води слушателя последователно през историята, няколко гласа могат да съществуват едновременно – подобно на самостоятелните линии в полифонично музикално произведение.

Така принципът, който Gould толкова силно цени в музиката на Бах, се превръща и в метод за работа с човешка реч и записан звук.

Репертоарът на Glenn Gould

Въпреки силната връзка с Бах репертоарът на Gould не се ограничава до бароковата музика.

Той записва произведения от Бетовен, Моцарт, Хайдн, Брамс и други композитори, но проявява особен интерес и към музиката на XX век.

Сред важните за него автори са Арнолд Шьонберг, Албан Берг и Антон Веберн. Интересът към тях отново показва привличането му към структурното мислене, контрапункта и сложната организация на музикалния материал.

Gould не изгражда репертоара си според очакванията към типичния виртуозен пианист. Подбира произведенията според собствените си интелектуални и музикални интереси и понякога открито оспорва утвърдени оценки за композитори и творби.

Последните години на Glenn Gould

През последните години Gould продължава активната си звукозаписна и медийна работа. Един от най-важните проекти е повторното записване на „Голдберговите вариации“ през 1981 г.

Новият запис е издаден през септември 1982 г. – месеца, в който пианистът навършва 50 години.

Няколко дни след рождения си ден Gould получава тежък инсулт. Състоянието му се влошава и на 4 октомври 1982 г. той умира в Торонто.

Така вторият прочит на произведението, с което започва международната му звукозаписна слава, се превръща и в един от последните големи документи на неговото творчество.

Значение и наследство на Glenn Gould

Glenn Gould остава важен не само като един от големите пианисти на XX век. Той поставя фундаментални въпроси за това какво представлява музикалната интерпретация, каква е ролята на изпълнителя и дали технологията може да бъде част от художественото творчество.

Неговите записи на Бах продължават да бъдат отправна точка за слушатели, изпълнители и изследователи. В същото време идеите му за студиото, монтажа и отношенията между музикант и слушател придобиват ново значение в дигиталната епоха.

Особено ценен остава примерът с двата записа на „Голдберговите вариации“. Те показват, че интерпретацията не е окончателна присъда върху музикалното произведение. Тя е процес на мислене, който може да се променя през целия творчески живот.

Затова наследството на Gould може да бъде обобщено не само чрез въпроса „Как свири Бах?“, а чрез един много по-широк въпрос:

Какво означава да интерпретираш музика?

Свързани материали

Източници

Glenn Gould – пианист, Бах и Голдберговите вариации