През 1953 г., когато България отбелязва 50 години от Преображенското въстание, по радиото прозвучава песен, която жителите на Странджа познават от десетилетия. „Ясен месец веч изгрява“ достига до слушателите в изпълнение на Сава Попсавов, певец от село Бръшлян, който е изучавал оперно пеене, но не е изоставил народните песни от родния си край.
Записът се съхранява в Златния фонд на Българското национално радио. С него името на Попсавов остава свързано с една от най-разпознаваемите песни за Преображенското въстание. Но зад това изпълнение стои много по-богат репертоар и необичайна музикална биография.
Песните, които започват от семейния дом
Сава Попсавов е роден на 13 ноември 1923 г. в село Сърмашик, днешен Бръшлян, в Странджа. Израства в семейство, в което песента е част от всекидневието. Голяма част от репертоара му произхожда от песните, които слуша у дома.
В различни публикации за певеца се посочват над 250, а според други сведения над 350 песни. Разликата вероятно се дължи на начина, по който са отчитани научените, изпълняваните и документираните произведения. Важното е, че става дума за значителен репертоар, включващ исторически, хайдушки и лирични песни.
Сред изпълняваните от него заглавия са „Българе глава дигнали“, „Трендафилче, разговорче“, „Сестро Грозданко“ и други песни, запазили особеностите на странджанската музикална традиция.
Оперно образование, но народен репертоар
Пътят на Попсавов преминава и през професионалното музикално образование. Той изучава класическо пеене в София, в класа на Христо Бръмбаров, а впоследствие работи в Музикалния театър „Стефан Македонски“.
За разлика от представата, че оперното обучение непременно води до отказ от традиционното пеене, при него двете направления съществуват паралелно. Попсавов продължава да изпълнява странджански песни, участва в концерти и по-късно работи и в Бургаската опера.
Професионалната подготовка му дава възможност да развива гласа си, но основната му разпознаваемост сред широката публика идва от народния репертоар.
Как „Ясен месец веч изгрява“ достига до радиото
Историята на „Ясен месец веч изгрява“ започва много преди радиозаписа на Сава Попсавов. Песента е свързана с Преображенското въстание от 1903 г. и с революционната памет на Странджа. Текстът се свързва с войводата Яни Попов, а историята на мелодията и нейните варианти е предмет на различни изследвания и спорове.
Попсавов познава песента от детството си. По собствените му спомени тя се пее в училището в Бръшлян. През 1953 г., по повод половинвековния юбилей на въстанието, той я представя по Радио София.
Това е важният момент в неговата изпълнителска биография: позната в местната традиция песен получава широко национално разпространение чрез конкретно радиопредаване и изпълнение.
Наричана „Странджанската марсилеза“, песента постепенно се утвърждава като един от музикалните символи на региона. Нейната популярност не се изчерпва с един запис, но именно изпълнението на Попсавов има особено място в историята на българското радио.
Писмото на едно дете и популярността на певеца
Сред документите, запазени в Държавния архив в Бургас, има свидетелство, което показва колко далеч достига неговото пеене.
През 1961 г. ученик в трети клас пише до Радио Стара Загора с молба да получи текста на „Ясен месец“. В училище децата трябва да научат любима песен, а той иска да изпълни именно тази.
Архивът пази и други писма на слушатели, които разпознават гласа на Попсавов в радиопредавания. Тези документи показват, че популярността му не се ограничава до концертните участия и местните събори. Песните му присъстват в домовете и в училищното всекидневие.
Повече от една известна песен
Сава Попсавов участва в концертната дейност на групата „Тракийска песен“, работи като учител и методист по музикална самодейност и поддържа връзка с културния живот на Бургаския край.
Неговите изпълнения звучат на събори и възпоменателни тържества, включително на Петрова нива. Там историческите песни имат особено значение, защото са част от местната памет за събитията от 1903 г.
Съхранените записи свидетелстват и за друга страна на репертоара му. През 2020 г. Българското национално радио представя спомен за певеца с участието на дъщеря му Руслана Попсавова. В предаването прозвучава „Стамо на стола седеше“, предоставена от семейния архив и представена тогава като неизлъчвана дотогава в ефира.
Този запис напомня, че наследството на народния изпълнител не може да бъде оценено само по най-популярната му песен.
Гласът, който остава в архивите
Сава Попсавов умира през 2008 г. След него остават радиозаписи, концертни документи, кореспонденция и семейни свидетелства. Част от тези материали се съхраняват в Държавния архив в Бургас и във фондовете на Българското национално радио.
Най-известното му изпълнение продължава да звучи при чествания, свързани с Преображенското въстание. Наред с него обаче заслужават внимание и останалите странджански песни, които певецът научава, изпълнява и предава на следващите поколения.
Историята на Сава Попсавов е история за срещата между семейната песенна традиция, професионалното музикално образование и радиото. Тази среща позволява на един регионален репертоар да достигне до слушатели в цялата страна.
Свързани материали
- Сава Попсавов – биография, песни и записи
- Сава Попсавов – рожден ден
- Сава Попсавов – годишнина от кончината
Източници
- Архивен фонд на БНР – „Бунтовна месечина“
- БНР Бургас – „100 години от рождението на народния певец Сава Попсавов“
- БНР – „Историята на една песен: Ясен месец веч изгрява“
- БНР – „97 години от рождението на Сава Попсавов“
